Преди около месец LUG-BG пусна в мрежата отворено писмо, адресирано до премиера, и президента. С него линукската организация попита управляващите защо предпочитат да дават пари за Windows, вместо да платят на родни разработчици, за да им локализират софтуер с отворен код за административни нужди luben.bgone.net/letter.php Какви бяха мотивите на Линукс обществото и какво произтече от отвореното им писмо е обяснено подробно в статията на Стилиян Станков "Отвореното писмо и затворения код", публикувана и във в-к. "Computer World". Предлагаме ви пълния текст на анализа.

Отвореното писмо и затворения код



Събирането на 780 подписа за 1 седмица е впечатляваща активност, по-присъща за политически страсти, нежели за едно толкова отдалечено от масовото съзнание явление като отворения код (ОК).

Зареден с много емоции, протестът на привържениците на ОК среща страстта на многомилионни интереси. При това съвсем законни. Абсолютно неправилна стъпка към успеха е позоваването на корупционни интереси. Това е много модерно по нашите географски ширини, но само отблъсква потенциалните адепти на ОК.

Наскоро един много опитен ръководител на ИТ отдел в голямо министерство чистосърдечно ми призна, че не издържат на лицензионните такси, много са скъпи продуките на MS, умножени по стотиците компютри на ведомството. "Трябва да се търси алтернатива, помогнете ни", каза той. Беше узрял за идеята за ОК.

Но с какво можех да му помогна? Само съвети? Демонстрация на StarOffice, който без друго той познаваше добре? Има ли поне 3 фирми, които да проведат активна маркетингова акция, да се включат в търг, да му направят инсталацията, обучението и да му спечелят сърцето с надеждна поддръжка на офис пакет с ОК?

Има ли фирми, които да му решат всички онези безкрайни проблеми с инсталиране, взаимодействие с други програми, преобразуване на формати, преодоляване на психологическата съпротива. Дори това да е само StarOffice за Windows, да не говорим засега за замяна и на настолната ОС. Има ли такива фирми ? Не просто ентусиасти, a надеждно организирани ентусиасти ! На каква цена ще го направят ? Тази цена ще стигне ли за издръжката им ? Беше ми трудно, но честно си признавам, че засега не можем да му помогнем.

Въпреки че рано или късно ще стане.

Ако на приложенията на MS трябва да се признаят известни ергономични качества, то операционните му системи с основание предизвикват безпокойство.

Разходите на работно време при експлоатация на Windows са неприемливо големи. Всяко презареждане отнема 3-4 минути и настъпва не по-рядко от 2 пъти на ден. Всяко преинсталиране отнема 3-4 часа и се налага не по-рядко от 1 път на 6 месеца. Загубите на общественополезно време са твърде големи, за да бъдат пренебрегнати. Работещите с компютър едва ли имат средна часова ставка по-малка от 1 долар. При инсталирана база от 200,000 компютъра, България губи годишно от ненадеждността на Windows 6 милиона часа работно време или 6 милиона долара. И никой не може да изчисли допълнително пропуснатите ползи от невинния син екран. Спoред последното изследване на IDC (виж ComputerWorld 26/01), Microsoft губи от нелицензиран SW в България 10 милиона долара. Понеже броят на компютрите се увеличава, а процентът на незаконните програми намалява, догодина загубите на България ще се изравнят със загубите на Microsoft.

Със споменатите 2.9 милиона лева могат да се преобучат 50,000 крайни потребители, практически всеки краен потребител от държавната админинстрация. Могат да се открият 900 работни места за програмисти. Да се осигури работа на 535 човека за 1 година. Но 2.9-те милиона лева са капка в морето.

200,000-те Wintel компютъра в България имат нужда средно от поне $600 за програмно осигуряване - ОС, кирилизация, офис пакет, антивирусен пакет, лицензи за БД, среда за компилация, средства за чертане, рисуване, надстройки и т.н. и т.н. Това програмно осигуряване практически се износва напълно за 5 години. Т.е на всеки 5 години България трябва да плаща не по 2.9 милиона лева, а по 120 милиона долара ! А компютрите трябва да станат поне 500 хиляди... Това е замисълът на операцията, това е цената на игровата матрица.

Усилията за преобучаване при преминаване към друг офис пакет, например от MS-Office към StarOffice силно се преувеличават. Те в никакъв случай няма да са по-големи от преминаването към Office-XP. Във всички случаи това ще се прави по самоинициатива на служителите, с техния интерес и време.

Същото е и при преминаване към друга прозоречна среда, например от Windows МЕ към KDE. Въпрос на няколко дни самостоятелни упражнения.

Не е лесно обаче да бъдат спечелени журналистите за каузата на ОК и за Linux. Засега този феномен не може да им предложи заместител на PageMaker. Gimp може да замести PhotoShop, но не и CorelDraw. CorelDrow за Linux засега си остава екзотика, при това също платена. Журналистите са пристрастни и защото зависят силно от рекламите на MS лагера. Tрябва да ги разберем - какви реклами сега може да им даде ОК ?

Пишещото братство определено не е на страната на ОК. В повечето редакции все още битуват предразсъдъци, например че "Unix плаши потребителите с командния си ред". При положение, че Unix (в лицето на X-Window, 1984 г.) има графичен интерфейс по-отрано, отколкото Windows (1.0, 1985 г.). При наличието на такива прекрасни прозоречни програми като Mwm, Pmwm, CDE, Gnome, KDE, предубедеността лъщи ярко като червения символ на Red Hat.

Прехвърля се от болната глава (MS-DOS) на здравата (Unix/Linux). Защото командния ред на Unix съвсем не е примитивния команден ред на MS-DOS, а мощен инструмент, който просто не може да бъде заменен от графичния интерфейс за ред задачи, особено системните. Така че неговото изхвърляне даже не е планирано. Ако пък се планира, това ще стане за доста по-кратко време от преминаването на Windows към истинска многозадачност, процес, който все още не можем да приемем за професионално изпипан.

Още един пример - в последния брой на в-к Computer World България 2001/25, същия, в който без коментари беше публикувано отвореното писмо, може да се прочете следното изречение: стр. 6, статия "Itanium разтърси сървърния пазар": "... 64-битовата версия на Windows ... ще бъде готова за октомври... Операционни системи като Linux, AIX-5I и HP-UX ****СЛЕДВАТ**** Windows 2000 в поддръжката на Itanium...". Как става това "следване", след като от години има 64-разрядни версии и на Solaris, и на Linux, и на TrueUnix ? "Следването" на мощните рекламодатели е довело до известна времева дезориентация.

Linux обществото обаче също трябва да осъзнае своята отговорност. Има чисто руска версия на Linux, но няма на български език. Кой е виновен, както биха казали похвалените по-горе руснаци ? Ако имаше, нещата щяха да са коренно различни. Но по-лесно е да се пишат отворени писма, вместо да се свърши къртовската работа по превода.

Как да виним MS, че не предоставя локализирани версии за България, след като няма локализирани (не просто кирилизирани) версии и на Linux ? Не може да се изтъква предимството на ОК при локализацията, докато просто това не се направи.

За съжаление светът не е само офис дейности. Има голямо количество специализирани информационни системи, които поради уникалния си характер са акумулирали огромни средства. Персоналните компютри са не само работни места за офис и персонална организация. Почти навсякъде те са и крайни работни места за информационните системи на ведомствата, колкото и анемично да върви този бизнес у нас. Това е сериозно препятствие пред замяната на MS-Windows.

Разработчиците на такива системи също страдат от несъвършенствата на операционните системи на MS, но се получава един затворен кръг, от който може да се излезе само с години на постоянство.

Въпреки твърденията, в България все още няма нито един истински Linux офис. Офис, в който всички компютри са със Linux, не само комуникационният сървър. В който всички служители работят с Linux, а не само системният администратор. В който те имат всичко необходимо за работа - системни средства, за комуникация, кирилизация, персонална организация, за управление на работните потоци, документооборот, управление на клиентите, финанси, склад, счетоводство, ТРЗ, оценка на риска, проектиране, оптимизация и други безчислени програми. Като за всеки клас програми има избор от поне 2-3 марки и версии.

Такъв офис дори още не е показан на нито едно наше изложение. Все още никой не рискува да направи експеримента в собствения си офис. Защо тогава да виним държавната администрация ? В коя страна държавните служители са по-авангардно мислещи от частния бизнес и академичните среди ?

От голям интерес за успеха на идеята за OK е да се поддържа един по- спокоен, по-балансиран стил. Анархистичните, че и нещо повече - обидни изказвания, отблъскват крайните потребители и вредят на каузата. В никакъв случай не бива да се обиждат "лелките от администрацията, които играят пасианс". Те пък какво са виновни ? Те са крайни потребители.

Сблъсъкът за/против OK е преди всичко сблъсък:

- между идеите и интереса

- между монопола и свободната конкуренция

- между едрия бизнес и дребния потребител

- между националните и чуждите интереси

- между данъкоплатеца и корупцията

- между ИТ специалистите и търговците

Просто трябва да се покаже на "лелките", че в Linux също има пасианс и да се успокоят. Прочее лесно е да овладееш Linux на 16 г, но истинска похвала заслужава онзи, който го прави на 46.

Linux обществото все още не е достатъчно активно и пропуска прекрасна възможност за поемане на инициативата. Трябва да се използва процесът за легализация на нелегалния SW не за, а срещу MS. Трябва на всяка цена да се намали незаконния SW. Но това може да става не като се плаща на MS, а като нелегалния SW се заменя с OK. Сега е моментът да се издигне лозунгът - "Колкото повече Linux, толкова по-малко пиратство !", Ако благородната антипиратска акция се овладее, арогантното плашене на потребителите с белезници и качулки ще налее много недоволство, вместо много долари, по сметката на MS.

В България 78% от SW е нелегален. Ако за 3-5 години се сведе до 20%, колкото е в САЩ, това може да означава до 50% от целия SW да е Linux.

При всяко пренареждане на пазара печалбите за фирмите на затворения код ще бъдат с порядък по-големи. Борбата, която все още стихийно водят привържениците на OK не е, за да се лансират други фирми, както се усъмни в-к Infoweek (25/2001). Протестът е срещу един типичен монопол:

- цените са големи (сравни със безплатните версии, които не отстъпват по

функции)

- качеството спада (консумацията на ресурси расте необосновано)

- конкуренцията се убива, включително по-добрата (Netscape)

- отношението към потребителите е арогантно (белезници)

- законите се нарушават (непреведени договори, неотговаряне на

стандартите)

- прилага се двоен аршин (пазарът е голям за загубите, но малък за

локализация)

Борбата е за интересите на държавата и значи за граждански интереси. В този смисъл писмото е проява на една гражданска позиция, която трябва да бъде приветствана.

За да бъде тази позиция убедителна, тя трябва да излезе от анонимност. Организациите, които защитават идеята за ОК, трябва да се персонифицират, така, както се персонифицира Интернет обществото, дори ако те не могат да излъчат харизматичен лидер като Вени Марковски. Необходимо е и да се обединят усилията - сега съществуват 2 Linux организации, 1 Unix, 1 BSD, 1 Solaris група и много други, които са естествени съюзници. В противен случай ще повторят горчивата съдба на земеделското движение.

OK ще стане, ще го бъде. Но по-скоро във вид на маратон, а не на 3 рундов мач от по 3 минути, впрочем, срещу противник от свръхтежка категория.

В същността си и най-гигантската империя, независимо от ужаса, който всява, е крехка и уязвима. Да си помислим за Novell поне за 2 минути... Още помним ужасяващата и пазарна доминация. През 94-та изглеждаше, че с Unix е свършено, особено когато Novell купи запазената марка. Къде е сега NetWare - една бледа сянка, NFS услуга за DOS рептилии. А *nix си е жива и в прекрасна кондиция.

Microsoft с безспорно прозорливите си стратези отлично вижда опасността. Малките пъргави бозайници неумолимо са подготвяли краха на динозаврите. Дребни и беззащитни, но по-надеждни, по-приспособими, с по-добри сензори и усъвършенствана анатомия. Многотонните мускули на *заврите са им изиграли лош номер. Огромните потребности от ресурси - енергия и вещества са ги правели уязвими.

Катастрофата (фазовият преход) не настъпва веднага. Но ще стане в исторически неуловимо кратко време. Може би по-скоро, отколкото им се струва на тях, нетърпеливите, камо ли на нас, опитващите се да запазят обективност.

Стилиян Станков

12.07.2001