Близо четири часа юристи и IT експерти обсъждаха днес /04.09/ новия проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Този текст се отнася за санкциите срещу компютърните престъпления. Вносители са депутатът от левицата Михаил Миков и председателят на Интернет общество – България Вени Марковски.

Срещата бе организирана от Интернет общество - България и Американската асоциация на юристите - Правна инициатива за Централна и Източна Европа \ABA/CEELi\.

Проектозаконът за изменение на НК в голяма степен е съобразен с “Международната конвенция за киберпрестъпленията”. Тя също все още е в проект. Окончателното и завършване се очаква през октомври. Вносителите на нашия законопроект наблегнаха само на скептичното си отношение към наказателната отговорност за юридически лица, обвинени за киберпрестъпления. Това е момент, залегнал в конвенцията.

Според юристът Георги Димитров, който е член на “Международната асоциация по компютърно право” в текста на проекта трябва да бъдат добавени мерки и срещу разпространяването на т.н. “троянски коне”.

Промените в Наказателния кодекс, свързани с киберпрестъпленията се обсъждаха от представители на спецследствието, икономическата полиция, прокуратурата, Бюрото за финансово разузнаване и член на адвокатската колегия. По време на обсъжданията бяха направени предложения за прецизиране на почти всички членове от проектозакона.

Подробно мненията ще бъдат публикувани в в портала в специалния форум по темата www.portal.bg/forum/read.php?f=34&i=1&t=1 Основни дебати предизвикаха одефинициите, посочени в чл. 93 от проектозакона /вижте текста във форума/.

Според представителят на Сектор “Икономическа полиция” към МВР Владимир Иванов, използването на специални разузнавателни средства при разследването ще направи по-ефективно събирането на доказателства. Владимир Иванов наблегна върху факта, че санкциите в проектозакона са твърде меки и поиска да бъдат усилени.

Всички участници в дискусията и най-вече от съдебната система поискаха внимателно прецизиране на специфичните IT дефиниции. Според юристите, това са сложни за разследване и доказване престъпления, които ще създадат проблеми в съдебната практика, ако НК не е достатъчно ясен. Както призна самият вносител Михаил Миков, информационните технологии се развиват бързо и правото трудно може да обхване всичко в тази сфера.

След промените в този кодекс предстои да се решат процесуалните въпроси с бъдещи промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданско-процесуални кодекс. Там ще се уточни кои органи от изпълнителната и съдебната власт ще се занимават приоритечно с разследването на тези престъпления и как ще става това.

Според една от предствените тези, събирането на доказателства ще наложи създаването на система за архивиране на трансфера от мрежата. Експертите смятат, че това ще е проблем за неприкосновеността на данните. Не е изключено мерките срещу хакери и кибер измамници да навлезят в личната територия на потребителите, ако не се уточни каква информация, от кого и докога може да се събира.

Както обясни Вени Марковски, не става дума за съхраняване на персонални данни. Той припомни, че и в момнета има възможност за анонимен достъп до интернет чрез картите, които се продават свободно на пазара.