Напоследък операционната система Linux започна да придобива сериозна популярност не само сред системните администратори и компютърни маниаци, а и сред обикновените потребители. Може би това се дължи на факта, че новите поколения на Windows искат все повече и повече системни ресурси, все по-нов хардуеър и стават все по-досадни. Това е личното ми мнение на силно предубеден по темата Linux. Но е факт, че все повече и повече домашни потребители се ориентират към новата операционна система.

Другата сериозна причина за все по-широкото разпространение на Linux като Desktop операционна система е фактът, че напоследък Linux става много по-приятелски настроен към потребителите. Какво иска всъщност потребителят от компютъра и операционната система? Най-масовата прослойка т.н. юзъри използват компютрите за игри, текстообработка, интернет, слушане на музика и гледане на филми.

Всичко това е напълно възможно да се прави и под Linux. Е, естествено с малки изключения. Може би, в момента най-сериозните недостатъци на на Linux, сравнен с любимия на всички ни Microsoft Windows, от потребителска гледна точка са мултимедийните възможности и много лошата поддръжка на кирилица. Въпреки това конфигурирането на алтернативната операционна система е по силите на почти всеки "простосмъртен" потребител:).

Игрите са все още един сериозен недостатък на Linux.

За някой игри е написан графичен енджин, който да работи под Linux, но досега нито един от опитите ми да подкарам дори такава стара и любима игра като DOOM II под Linux не се е увенчавал с успех (може би не съм бил достатъчно упорит, кой знае :). Но за останалите неща, Linux напълно покрива възможностите на Windows, че дори в повечето случаи ги надхвърля. Дефакто, нито кирилицата, нито поддръжката на мултимедия са толкова сериозни проблеми, например за тези, които ползват компютрите си за интернет или чат. Ще се опитам да направя едно сравнение между двете операционни системи от потребителска гледна точка (или по-точно от гледната точка на един по-напреднал потребител).

Започваме от инсталацията.

Подозирам, че няма много хора, снабдени с Windows на домашния си компютър, които поне веднъж да не са го преинсталирали. Инсталацията на Windows е организирана така, че да е по силите дори и на блондинка. Веднъж видиш ли за какво става дума, следващия път можеш да го направиш и със затворени очи. Предимството на Linux е в това, че инсталацията му изисква от потребителя да знае какво точно иска от операционната си система. Вие вече не зависите от Microsoft-ските разработчици само поради факта, че сте си купили компютър с готово инсталиран Windows.

В обратния случай, когато имате пълен избор при инсталацията, първоначално можете да се шокирате от количеството пакети, които можете да си качите на машината. Общо взето не е много вероятно от първи опит да се инсталират необходимият брой пакети, ако човека който се занимава с инсталацията никога преди това не е работил с Linux. Така че, за първоначална инсталация е най-добре /в случай че разполагате с примерно 3 GB свободно място на хард диска/ да си направите пълната инсталация.

В повечето случаи това върши работа, като се изключи дребната подробност, че повече от половината инсталирани пакети няма да бъдат използвани за нищо. Но най-добрият вариант да си инсталирате Linux е да поканите в къщи някой, който разбира от това (като преди това заредите хладилника с необходимото количество бира). Преди това обаче поне трябда да сте наясно каква дистрибуция да изберете. В момента на пазара има няколко различни Линукс колекции, в които са включени повечето по-известни дистрибуции.

RedHat или Slackware

Дори и след дълго и сериозно обмисляне вероятно ще се спрете на вариантите RedHat или Slackware. Следващата стъпка е да се избере версията на операционната система. Едно от най-сериозните предимства на Linux е възможността за ъпдейт на операционната система и програмите към нея. Към различните версии на Linux се прилагат различни версии на програмите и библиотеките които вървят в комплект с операционната система. В повечето случаи ъпдейта на каквото и да е под Linux протича безпроблемно. Няма особено значение дали качвате последната версия на операционната система. В бъдеще всичко може да бъде ъпдейтнато.

В последните версии на RedHat и Slackware е включена четвъртата версия на Х11, за която още не е написана програмата XF86Setup, служеща за конфигурирането на X11 сървъра под графичен интерфейс. Така че препоръчителният избор е RedHat 6.2 или Slackware 7.1. Тук май се налага да обясня какво означава Х11. Х11 е така наречения графичен сървър за Linux, средата която осигурява работата на графичния интерфейс. RedHat абсолютно заслужено е най-разпространената дистрибуция на Linux. Общо взето повечето настройки, както и самата инсталация стават под графичен интерфейс и инсталацията протича сравнително лесно, а и повечето от литературата писана за Linux е писана за RedHat. Ако изберете RedHat, поне няма да имате никакъв проблем с намирането на документация и софтуеър.

Ако решите да изберете Slackware, ще се насладите на истинската работа с Linux (имам предвид четенето на огромни количества README файлове, ровенето за документация в интернет и многото безсънни нощи, докато успеете да си настроите операционната система и пълното разбиране на абревиатурата RTFM). Моето мнение по въпроса е, че Slackware несъмнено е по-добрият избор за напреднали, докато RedHat е на практика задължителния избор за един начинаещ. Да се спори коя дистрибуция на Linux е по-добра е като да се спори дали кое е по-добро - Windows или Linux.

Това е дълъг дебат и в повечето случаи, ако бъде зададен в IRC, предизвиква началото на бойни действия. По тези въпроси е най-добре да се търси информация в интернет и да се избере дистрибуцията, за която можете да намерите най-много онлайн документация. Това не означава, документацията, която върви към операционната система е малко, тя дори е в предостатъчни количества. Само че не винаги е особено актуална. След няколко месеца употреба в повечето случаи операционната система няма нищо общо с това, което има на инсталационния диск. Вярно, това не е чак толкова болезнен проблем /все пак към софтуеъра винаги или почти винаги се прилага някаква документация/, но все пак документацията в HTML формат се чете по-лесно и по-приятно :).

След като премине тежкият проблем с избора на това какво точно ще си инсталирате, започва същинската работа. С риск да се повторя ще кажа, че най-добрият вариант за провеждане на инсталацията е да се оставите във вещите ръце на някой, който вече се е занимавал с това, а през това време вие много внимателно да наблюдавате какво точно прави той. Ако все пак решите да се заемете с това саморъчно и ако това ви е първата инсталация, трябва да се заредите с извесна доза търпение, да се приготвите психически, че може да се наложи да преинсталирате два или три пъти, докато всичко стане добре.

Започваме инсталацията.

По инсталацията на RedHat са написани твърде много статии и книги така че в случая няма да я описвам. Единственото, което мога да кажа за нея е че е малко нелогична (според мен). Обикновенно след инсталация на RedHat се налага да се доинсталират разни RPM пакети (Midnight Commander, например не влиза в "default" инсталацията). Но все пак инструмента наречен RPM изключително помага за решаване на тези проблеми.

Ако не друго то поне се избягва компилирането на всяка една програма която трябва да бъде инсталирана което пести доста време и нерви. Другата приятна страна на инсталацията на RedHat е, че в началото можете да си изберете дали да си инсталирате цялата операционна система, дали да изберете пакетите един по един или да си изберете някоя готова схема от типа на сървър, KDE Worckstation, или Gnome Worckstation. При всички случаи ще се наложи да качвате допълнителни неща. Това, което не ми хареса на инсталацията на RedHat, е леко натруфеният интерфейс, който понякога може да бъде леко объркващ.

Минималните изисквания за системата са да имате компютър.

Linux работи на 386 или по-добър компютър. За препоръчване е поне Pentium I. Единственото сериозно изискване е размера на твърдия диск. Има някой по-екзотични дистрибуции, които примерно се инсталират на една 2.88 MB дискета, но в случая става дума за worckstation нали? Та пълната инсталация на Slackware 7.1 изисква поне 1 G дисково пространство. Една добре подбрана инсталация независимо дали става дума за RedHat или Slackware, заема между 600 и 800 мегабайта. За сравнение мога да кажа че Slackware 8.0 изисква 2.2 G. Задължително преди да почнете инсталацията, е да направите опис на хардуеъра си по модел, производител и ресурси които заемат. RedHat е на практика Plug and Play операционна система, но Slackware е по-скоро Plug and Pray :).

Подготовка на твърдия диск. Разделянето и оформянето на твърдия диск е най-добре да се направи с Partition Magic. Колкото и да е разпространено твърдението, че е най добре диска да се раздели със програмите на Setup-а на Linux, примерно Disk Druid на RedHat и fdisk на Slackware, според мен wizard-а за добавяне на нова операционна система на Partition Magic е нещо много приятно и лесно за употреба, а също така значително намалява риска от унищожаване на цялата информация на твърдия ви диск. По време на инсталацията ще ви бъде зададен въпроса искате ли да си добавите swap дял. Swap делът изпълнява функцията, която изпълнява пейдж файла под Windows. По традиция той трябва да е два пъти по-голям от обема на оперативната памет, и wizard-a на PQ Magic по подразбиране го слага там където трябва и го прави с точно необходимия размер.

Инсталиране на операционната система.

Най-добрия вариант за инсталация е инсталация от CD-ROM. Ако дънната ви платка не поддържа boot от CD-ROM ще трябва да си направите две дискети за стартиране на компютъра - boot и root. Ако дънната ви поддържа boot от CD-ROM, трябва само да си нагласите тази опция в BIOS-а. Рестартирате компютъра си и почвате да следвате инструкциите. Ако инсталирате RedHat компютъра ви автоматично влиза в графичния режим на X Window. Като се изключи това и факта че RedHat има малко по-различни варианти на custom setup, разлика между инсталирането на RedHat и Slackware няма. Първоначално ще трябва да посочите типа клавиатура, който ползвате, дяловете от диска които ще заема операционната система и ако инсталирате Slackware, дали искате да монтирате останалите "нелинукски" дялове. Много полезно особено за начинаещи.

Може би тук настава момента да вмъкна няколко думи за файловата система на Linux. Най-основната разлика във файловите системи, между DOS базираните операционни системи (DOS, Windows etc) и UNIX базираните операционни системи е отсъствието на отделни физически устройства при UNIX. Може би това звучи странно, но е така. При UNIX системите (Linux, BSD, SunOS, etc) всяко едно устройство (хард диск, флопи, CD-ROM) се монтират в дадена директория. Донякъде това е малко неудобно (всеки път като се сменя диска в CD-ROM-a или дискетата във флопито, те трябва да се демонтират и монтират наново), но при работа с действително големи обеми информация, това е незаменимо (типичен пример в случая е free.techno-link.com).

Другата съществена разлика е в това че при UNIX системите файловите разширения играят роля само колкото да ориентират потребителите информация за това дали един файл е изпълним (executable) или не се записва в самата файлова система принципно ако сте в графична среда разширенията играят същата роля както и при Windows, но това е само в графичната среда (X Window). Третата разлика е че операционната система различава главни и малки букви в имената на файловете, което понякога създава сериозни неудобства при прехвърлянето на файл от UNIX към Windows.

Към всеки от пакетите, които инсталирате е добавено кратко описание. Най-добрия вариант за начинаещия потребител на Linux е пълната инсталация на операционната система (стига разбира се свободното място на твърдия диск да го позволява). Самото инсталиране на пакетите отнема около 20 минути. Ако все пак решите да избирате пакетите които ще инсталирате, бих могъл да дам няколко малки съвета. Пакетите на TEX, например могат да не се инсталират. Задължително трябва да се инсталират пакетите от клас Network, които са отбелязани като required.

Другите абсолютно задължителни пакети са библиотеките и програмите от серията development - без тях няма да можете да компилирате програми, и естествено да не пропускаме Midnight Commander - един незаменим файлов мениджър, подобен на любимия на всички почитатели на DOS Norton Commander, само че с доста по-добри възможности.

След като пакетите се инсталират, системата се нуждае от извесна настройка.

Единственото, което е задължително да се направи в този момент е инсталацията на LILO - Linux Loader. При инсталацията на LILO трябва да отговорите на няколко въпроса - как и къде да бъде инсталирана програмата и искате ли да си направите системна дискета. Системната дискета е нещо задължително на първо време (може да спести много неприятности, но ние го знаем това още от Windows ;). Най малко главоболия причинява стандартното инсталиране на LILO в Master Boot Record сектора на твърдия диск (не знам защо обаче то е посочено като най-несигурен вариант.

Понякога това може да причини малко неприятности като например компютъра съвсем да откаже да се стартира, но това е леснопоправимо ако имаме на разположение системна дискета. Другото нещо, на което си струва да се обърне внимание, е избора на графичен интерфейс и избора на алтернативни шрифтове за конзолите. Най-добре е да се остави стандартния шрифт, защото избора на неподходящ шрифт може да създаде извесно количество неудобства, а и винаги можем да променим тази настройка. Изборът на X Window Manager е по-сложна задача. Възможностите са три.

На първо място е KDE - K Desktop Еnvironment. KDE е предпочитаният от мен вариант. На второ място е Gnome предпочитан от доста хора. На трето място е Fwvm95 - графичен интерфейс много подобен на Windows 95. След като приключите с тези настройки остава да рестартирате компютъра и както се казва "Have fun" операционната система е инсталирана. След като се инсталира обаче тази операционна система има нужда от малко допълнителни настройки. В най-лошия случай се стига до прекомпилиране на кернела (ядрото на операционната система), а в най-добрия може изведнъж да се окаже че всичко си работи (1 % вероятност).

Ако сте инсталирали Slackware, в повечето случаи ще се наложи да прекомпилирате кернела за да си инсталирате звуковата карта. Това може да прозвучи страшно, но всъшност цялата процедура се състои в няколко клавиатурни команди и избор какво и как да се компилира в кернела. След като тази работа е свършена, остава единствено да се настрои X Window (има много удобен графичен интерфейс за целта - програмата се нарича XF86Setup) и да се конфигурира мрежата. След тези дребни крекции ако всичко е минало без проблеми си имате едно забавно домашно животно наречено работещ Linux, и както се споменаваше в един стар анонимен лаф "Юзъра на Windows след инсталация на Linux автоматично се превръща в суперюзър (root)".



Христофор Памятних

fori@abv.bg