Истината е една. Този, който за първи път влиза в мрежата бърза да попадне в чата, независимо че още не знае коя буква къде да търси на клавишите. Даже още преди да си е създал пощенска кутия, където и да е. Всеки бърза да влезе, да проникне, да се задържи колкото се може по-дълго и после да излезе напълно или частично задоволен. Алюзията с нещо подобно от сексуалната сфера съвсем не е далеч от истината. Единственото желание да влезеш в чата и да останеш там до зори може да се сравни само с мощното либидо на юноша в разцвета на силите си. Любовната мъка по чата трае максимум три-четири месеца, после ти писва -както и всяко ново гадже. Ставаш кожа и кости, появяваш се на роботното си място или в класа с огромни черни кръгове под очите, но си изпълнен от някякво вътрешно чувство за добре свършена работа. Абе съвсем като при оная работа. Все едно че си се целувал до зори без да мигнеш, само че не с една, а с различни. Фантазията ги е разкрасила взависимост от безумните прякори, които употребяват - Тутурутка, Дева, Ева, Лолита, Памела, Наоми и т. н. Все едно че си го правил със завързани очи... Иначе всичко е същото и в реалния, и във виртуалния живот - говориш глупости докато някоя от тях се впечатли, после я водиш в избраното от теб сепаре, за да се отървете от ненормални навлеци (мрежата бъка от тях) и накрая като останете тет-а-тет (е, най-много още двама-трима) и забиваш истината в очите (не забравяй да начаткаш много, много удивителни!). Вариантите както и наяве не са много - или прочиташ на екрана "Простак!" и указание от администратора на чата, че еди-коя си е излязла от стаята или успяваш да поведеш задълбочен (ха-ха!) разговор за това колко са тъпи останалите събеседници тази вечер или (в най-интересните случаи) научаваш истинското й име и успяваш да си чукнеш среща с нея на Попа като тя предварително ти описала как изглежда.