На 8-ми ноември в Страсбург Съветът на Европа гласува първата в света “Конвенция за киберпрестъпленията”.

Според този документ, престъпление е мошеничестовото и разпространението на детска порнография, като и хакерските атаки и разпространението на вируси, нарушаването на авторските права. Предвиждат се и задължения на провайдерите да съхраняват и предават информация за интернет-трафика. Пълният текст на конвенцията може да се прочете от conventions.coe.int/Treaty/EN/cadreprojets.htm

Конвенцията установява правилата и процедурите за компютърни разследвания, следене на електронна поща и ареста на заподозряните.

Очаква се да бъде допълена клауза, забраняваща “расистките уеб сайтове и антихуманните изказвания в компютърната мрежа”. Това означава, че ще бъдат санкционирани интернет-форумите и чатовете, ако в тях бъдат засечени изказвания, определени като “нехуманни”.

Документът вече е приет от Европейския комитет на министрите. Сега следва да бъде предложено за ратифициране от представителите на страните-членки. Конвенция бе приета в отговор на зачестилите престъпни действия чрез глобалната мрежа.

Окончателното и приемане ще стане на 23-ти ноември, на специалната конференция по киберпрестъпленията в Будапеща. За да влезе в сила, документът трябва да бъде ратифициран от най-малко пет страни. Три от тях да са задължително членки на Съвета на Европа. Естествено, ще бъде предложена за ратификация и на САЩ, Япония и Канада Трите държави са със статут на наблюдатели.

Малко предистория

Конвенцията е продукт на четири години усилия от страна на европейски, американски, японски и канадски експерти. Още през 1998 година европейска работна група, с полицейското име ENFOPOL, се мъчи да прокара практиката да се подслушва и следи и в интернет-сферата. Групата по принцип се занимава с юридическите въпроси около използването на това, което у нас наричат “специални разузнавателни средства”. Новият законопроект отива и по-далеч като иска изменения в директивите за защита на данните и частната информация, както и поправка в законите за комуникационните средства, който се разглежда от Европарламента.

Правозащитниците веднаха алармираха, че полицията иска да пренебрегне акта за защита на данните като включи и интернет в системата си за шпионаж. Оправданието е, че защитата на частната информация подкопава увереността на потребителите в сигурността на системата.

Според британската Информационна комисия (бившата “Комисия по защита на данните”), не е нужно да се съхраняват данни за повече от 30 дни - срок изискван от интересите на бизнеса. Според тях, провайдерите са просто оператори на връзката и не е нужно да им се вменяват полицейски функции. Това да се записва кой с кого си говори е несъвместимо със задачата на полицията да се бори с престъпността.

Отделен въпрос е след колко време следователите ще могат да се запознае основно с логовете на трафик, съхраняван 7-8 години.

Още в законопроекта, разглеждан от еврокомисията, се иска целия електронен пощенски трансфер и другия интернет трафик да бъда съхраняван седем години. Всичко, което тече в мрежата се пази някъде. Може да се проследи браузинга на всеки IP-адрес до минутата. Полицията трябва да получи разширени правомощия да се меси в процеса на пренос на данни ( т. е. – в работата на мобилни оператори и провайдерите). Тази инициатива бе част от законопроекта на еврокомисията за работа с персонални данни в сферата на електронните комуникации. Министрите, представящи страните си в Съвета на Европа, са изразили готовност да поддържат представителите на полицията по този въпрос. Когато новият документ вече е факт,

Какво означава конвенцията за нашата страна

България като член на Съвета на Европа ще бъде поставена пред задължението да ратифицира документа. Текстовете на конвенцията задължително влизат в състава на националното законодателство (в случая Наказателния кодекс). В момента нито НК нито НПК отделят специално внимание на компютърните престъпления.

Има изготвен законопроект за изменение и допълнение на НК, специално за кибер престъпленията. Проектът е внесен за обсъждане в Народното събрание от депутата от левицата Михаил Миков. Според програмата на правителството до 31.12.2001 г. трябва да се “дефинират” компютърните престъпления.

Предложенията за законодателни промени са съгласувани и консултирани с “Интернет общество – България” и бяха обсъдени на специална работна среща с представители на съдии, прокурори, следователи и представители на МВР.

Придвижването на законопроекта спря, тъй като все още се очаква специална работна група към Правната комисия на НС да се сформира и да даде конкретните си бележки по юридическите аспекти на текста, преди той да бъде внесен за гласуване в НС.

Очаква се влизането в сила на конвенцията да задвижи работата по приемането на законопроекта като се има предвид старанието на българските парламентаристи да се придържат към всички актове на Съвета на Европа и Европейския съюз.

Дори и да не беше задължена да се съобразява с конвенцията, България ще трябва да инкриминира и преследва извършителите на описаните престъпления, само поради факта, че международното право има превес над националното. (Особено, ако престъпление, извършено у нас има последици в целия свят като например написването и разпространението на опасен пощенски червей.)

Положението за нашата страна изглежда малко объркано, ако взмем под внимание няколко неща :

1. България досега успя да си изгради имиджа на либерална страна по отношение на високите технологии. (Няма цензура, няма наказания, няма държавен контрол, няма несвойствени задължения за ISP-тата, има разрастващо се българско уеб-пространство и онлайн бизнес).

2. В същото време сме и държава с изключително много компютърно грамотни юзери и висок процент на добри специалисти /да не кажем направо – талантливи хакери/. Хора, които ако искат, могат да направят доста.

3. Не може да се каже същото за властите като се има предвид, че следователи наричат “хакер” човек, написал и хостнал уеб страница с пародийно-саркастично послание /припомняме случая с Любомир Колев и адреса www.dskbank.com, заради който младежът едва не стана подсъдим/. Знаят ли законодателната и съдебната власт достатъчно за интернет, за да постановяват адекватни наказания?!

4. В глобалното село сме. Ползваме предимствата му, но ще трябва да станем част и от правилата.

5. И все пак, след всички тези конвенции, проекти, актове и закони какво остана от личните права на хората и свободата на интернет?