Само жителите на големите индийски градове са активните потребители на Интернет. Това констатира публикуваната наскоро в мрежата статия, озаглавена “Интернет – новата индийска Мантра".

Една от най-важните теми в нея е естествено бедността и изоставащата инфраструктура на страната. По отношение на разпространението на интернет и технологиите е отчетено, че хората, които печелят от този бизнес са 0.37 % от населението на Индия. За повечето уеб сърфинга от домашния компютър е трудно позволимо удоволствие. Прекарването на телефонна линия там струва около 700 долара, което прави телекомуникациите достъпни за около 3 % от населението.

Географията на т.н. дигитално разделение за август миналата година сочи цифрата от 1.6 мил. абонати и 100 мил. потребители, 77 % от които са жители на столицата Ню Делхи и центровете на отделните индийски провинции. Останалото население е извън информационното общество.

До март 2008г. абонатите се очаква да станат 35 мил., но този пак няма да приближи кой знае колко Индия до съседите и с доста по-масово потребление на мрежата като Китай, Тайван, Сингапур и Япония.

Освен всичко друго препятствие са езиковите бариери, все още съществуващата неграмостност и необходимостта от единен софтуерен стандарт, ползващ един общоприет местен език. Чрез него би трябвало да се изравнят различията между наречията в отделните части на Индия като като Карната, Тамил Наду и Керала.

Правителството разбира се прави нещо в тази област. До момента има въведена мрежа за образователни ии изследователски цели със съдействието на частния консорциум Software Technology Parks of India. Резултатите обаче са доста ограничени. Формира се един своеобразен остров от интернет информирано малцинство на фона на огромната маса от Net-изолирано население.