Търси: в
portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV


Намери новина:  
подробно търсене | Новините от последната седмица


   

Отношението на студентите към технологиите и Интернет (14-3-2001)

(резултати от сравнително емпирично изследване) н.с. Рая Стайкова ЦНИН, БАН

Неоспорим факт е, че новите информационни технологии (НИТ), включително и Интернет с всеки изминат ден придобиват все по-голяма популярност. България също не остава изолирана от процесите на глобализация. WEB-сърфистите в България се увеличават всеки ден. По данни от проучване на BBSS Gallup през 2000 г. 386 400 души ползват Интернет, 750 000 души или 9,6% ползват персонален компютър (ПК). Възможностите за работа с НИТ се увеличават постоянно, достъпът до мрежата се улеснява, услугата става по-качествена. 170 домейна осигуряват достъпа до световната мрежа в България през 2000 г.

Усъвършенстването и навлизането на НИТ в практиката предполага и увеличаване разнообразието на приложението им. За какво се използват възможностите на НИТ и електронната мрежа се определя от условията за работа с НИТ. Не по-малко важно за сферите на приложение на електронните комуникационни средства е и готовността на хората да работят с НИТ, нагласата на хората за какво са готови да използват тези технологии. Работата в мрежа изисква от участниците друг- различен от досегашния, начин на мислене в процеса на общуване; формирането на виртуална култура е задължително условие за ефективно включване във виртуалното пространство.

Работата в Интернет като глобална мрежа, добавя към изискванията за работа в мрежа и условието, да се говори на един, разбираем за участниците език, свеждащ до минимум разликата в интерпретацията и не допускащ двусмислици. За работещите във виртуален екип това е от първостепенна важност. Всичко това предполага ново отношение към информацията като към нещо общодостъпно, което трябва да достигне до колкото се може повече потребители. Само тогава тази информация ще се мултиплицира и обществото като цяло ще спечели. В противен случай, когато информацията се крие и достъпът до нея е ограничен, развитието на обществото се забавя, загубите са повече в сравнение с печалбата, предназначена за малък брой хора, човечеството като цяло губи.

Новото отношение към информацията получава трудно разбиране в българското общество. Все още битува стремежът към ограничаване свободния достъп до публична информация. Дори сред българските учени, които винаги са се идентифицирали като част от международната научна общност и са сравнително “открита” социална група по отношение на информацията и знанието, по наши данни, знанието и информацията се възприемат като капитал и стремежът е как да се получат лични ползи от информация, с която се разполага. Българските учени все още предпочитат да “теглят информация” от Интернет отколкото да предоставят информация за неконтролиран от тях достъп. Разпространението и обмена на информация в Интернет все още е на основата на съществуващи преди индивидуални контакти.

Електронната поща се използва интензивно поради явните предимства в сравнение с другите комуникационни средства, но в действителност тя най-често подменя традиционните пощенски и телеграфни услуги. Установено е, че интензивният обмен на информация е най-разпространен сред учени, които се познават отпреди и са се срещали лично, т.е. контактът е установен “лице-в-лице” и след това електронните комуникационни средства влизат “в действие” .

С разпространението на Интернет и постоянно увеличаващите се възможности за достъп до първична информация се предполага, че отношението към информацията като цяло ще претърпи промени в посока откритост, готовност за споделяне и разпространение. Информационните потоци от еднопосочни - насочени към получаване на информация стават двупосочни - получаване и разпространение на информация. Индивидуалното информационно пространство започва да се сегментира.

Процесът на формиране на новото отношение към информацията и знанието е продължителен и изисква както време така и наличие на инфрасреда и условия, които да го стимулират. Косвен индикатор за това дали настъпват промени в отношението към информацията може да бъде това за какво се използват възможностите на Интернет и електронните комуникации. Освен за удоволствие и получаване на информация за свободното време, хората вече започват да използват електронните комуникации и като средство за професионална кариера, за работа от разстояние.

Сферата на образованието и особено на висшето образование са благодатна среда за формиране на новото отношение към информацията, за създаване на умения за работа във виртуалните мрежи, за формиране на виртуална култура. Ето защо интерес представлява какво е отношението на студентите към НИТ, за какво предимно използват НИТ, каква готовност имат те за работа във виртуална среда. За целта се проведе сравнително изследване между студенти, обучавани в български университети и чужди университети в и извън България и студенти от Канада. Канада е една от държавите, където работата от разстояние и организирането на виртуални офиси е най-разпространено в света.

През 1996 г.повече от 1 милион души работят от домовете си и са част от виртуални мрежи. По този начин, ще може да се сравни какво влияние оказва средата и масовото използване на НИТ върху отношението и готовността за работа с НИТ, върху отношението към информацията.

Проведеното изследването е пилотно. Броят на анкетираните студенти е 397 от различни специалности и университети в България и Канада, както и българи, обучаващи се извън страната. Данните от това изследване са предварителни и ще послужат за установяване само на тенденции за използването и отношението на студентите към НИТ. Но, тези тенденции са полезни при изясняване наличието на виртуална среда и формиране на виртуална култура сред специалистите в България, резултатите дават информация за готовността и нагласата към работата от разстояние в региони с различно икономическо развитие, различни традиции и манталитет на населението.

В съответствие с модела на изследването е избрано да се работи с квотна типологична извадка. Броят на анкетираните лица от различните университети в България е приблизително еднакъв. В изследването са включени 397 души, от които 45% са мъже и 55% жени. Разпределението в трите изследвани групи е както следва:

Български студенти 42 % мъже и 58% - жени Канадски студенти 47% мъже и 53% - жени Български студенти ,обучаващи се в чужди университети 54% мъже и 46% - жени

В изследването са включени студенти от СУ”Климент Охридски”(София), Техническия университет (София), УНСС (София), Югозападния университет (Благоевград), Нов български университет (София), Baрненския университет, Американския университет (Благоевград), International University (Sofia), University of Toronto (Toronto), Marianapolis College (Montreal), McGill University (Montreal) и др.

Резултатите от проведеното изследване отразяват в голяма степен различията при въвеждане на НИТ в образователния процес, както и различните условия за работа с НИТ и достъп до Интернет (Фиг. 1 и Фиг 2). Само 15% от студентите в българските университети имат потребност да използват персонален компютър (ПК) и преценяват, че не могат да изпълняват поставените им задачи без работа с ПК. Това показва, че много малка част от студентите в българските университети задължително трябва да работят с ПК за да изпълняват своите задължения по учебната програма.

В сравнение с канадските студенти (63%посочват, че не могат без ПК ) и българите, обучаващи се в чужди университети(51,4% не могат да изпълняват задълженията си без работа с ПК) процентът на студентите в български университети, които не се нуждаят от ПК е много висок - повече от половината нямат изобщо необходимост да работят с ПК, а 26% посочват, че могат да се справят с задачите, но по-трудно.

По отношение на използване възможностите, които предоставя Интернет за образователния процес, различията са още по-големи (Фиг.2) Данните за използването на Интернет за групата на българските студенти, обучаващи се в чужди университети дава основание да се счита, че установените различия се дължат предимно на различията в образователния процес и на подхода към НИТ в българските университети, а не на културни различия и отношение на студентите към самите НИТ. По отношение на работата в Интернет, българските студенти при равни други условия и еднакъв достъп са два пъти по-активни и в по-голяма степен използват възможностите на глобалната мрежа.

Може да се предположи, че студентите у нас (независимо от относително малкия брой) са в по-голяма степен насочени към НИТ и особено към Интернет, поради факта, че те сами по своя инициатива се обучават и работят с НИТ, повечето от тях сами си осигуряват достъп за включване в мрежата. Признанието, че тези технологии предоставят големи възможности за обучение, развлечения и т.н., допълнително мотивират студентите и засилва интереса им към НИТ и по-специално към Интернет. Образователните програми и начинът на обучение обаче, не изискват от тях да използват НИТ и особено Интернет като средство за информация и комуникация в университета.

Студентите, които са обект на изследването в голямата част (85%) спадат към групата на младите до 22 години, израстват в условията на бързо развиващите се ИТ. Те по-лесно възприемат информацията на електронни носители и не правят разлика дали работят с традиционните печатни издания или в он-лайн режим и CD-ROM. Младите до 21 години, както показват данните от изследване, проведено през лятото на 2000 г. във Великобритания предпочитат да работят с електронни носители, за тях е важно бързината с която достигат до необходимата им информация, успешно използват различни възможности за да съкратят пътя и времето за достигане до търсената от тях информация .

За тях няма разлика дали информацията е на електронен носител или на традиционния книжен носител. Това важи когато ПК и електронната мрежа са в наличност. Едновременно с това, достъпът до НИТ и Интернет все още е сравнително скъп и се наблюдава рязка социална граница между тези, които имат ПК в къщи и тези, които ползват услугите в университетите, Интернет-клубовете и т.н. Само 28 % от ползвателите на НИТ с годишен доход до 20 000 щ.д. имат ПК в къщи, докато тези студенти са 86% от семейства с доход над 100 000 щ.д.

У нас, независимо от разликата в стандарта на живот, 39% от студентите в българските университети имат ПК в дома си, 37% имат възможност да работят с ПК в университета, а 53% са се организирали така, че да могат да работят с ПК на друго- различно от дома и университета място и само 6% нямат изобщо достъп до ПК. Все пак 6% е сравнително висок процент като се има предвид, че няма студенти в развитите страни, които да нямат никъде достъп за работа с ПК. Това се отнася и за българските студенти, обучаващи се в чужди университети. Важно е в случая да отбележим, че в изследването са включени и студенти от Американския университет в Благоевград и International University в София, т.е. може да твърдим, че в България съществува инфраструктура и условия за осигуряване на достъп за работа с НИТ на всички студенти и това е въпрос на организация и разбиране на управленските органи на университетите.

Почти по същия начин стои въпросът и с достъп за ползване на Интернет от студентите (Фиг. 3 и Фиг.4). Сравнителният анализ на данните показва, че за студентите в България и българските учебни заведения е по-трудно да си осигурят достъп както за работа с ПК, така и достъп до Интернет в сравнение със студентите от Канада и Западна Европа. 81% от канадските студенти имат на разположение ПК в дома си; освен в университета, те имат възможност да ползват без особени усилия ПК и Интернет на различни места, достъпни за всички граждани каквито са: публичните библиотеки, Интернет-кафета и клубове и др. Тази възможност съществува и у нас, но за по-малък брой български студенти, обучаващи се в чужди университети, поради това, че в тази изследвана група са включени студенти, живеещи и в България и в чужбина - Канада и Западна Европа.

За живеещите извън България, достъпът до НИТ не се различава от този за канадските студенти. Условията в България неминуемо оказват определено влияние към ограничаване достъпа до НИТ. Това влияние с времето макар и бавно се преодолява и тенденцията е към увеличаване на възможностите за работа в Интернет и с НИТ. Цените за услугите в Интернет и ИТ стават по-достъпни, Интернет доставчиците, които работят в конкуренция имат гъвкава политика на привличане на повече хора, които да се ползват от услугите им. Проблем обаче е качеството на предлаганите услуги. За да се определи степента на навлизане на НИТ в образователния процес интерес представлява за какво студентите използват НИТ (Фиг. 5.). Както се вижда от данните, студентите, независимо къде живеят и учат, използват Интернет и електронните комуникационни технологии предимно за получаване на информация. Все още предоставянето на информация в мрежата е по-рядко срещано явление. При предоставяне на информация независимо дали е препредаване на информация или разпространение на собствена такава, предпочитанията са към непосредствените контакти лице-в лице.

Въпреки осъзнатите и влезли в културата на общуване предимства на електронните комуникационни средства като: бързина и сигурност за доставяне на информацията, осигуряване на време на адресата за размисъл и за отговор в удобно за него време, гъвкавост във времето за комуникация, спестяване на време и средства за доставка и др., които се оценяват високо от всички, все пак традиционните срещи и разговори остават предпочитани. Това особено силно важи за случаите, когато контактът е от особена важност за инициатора, като не се прави разлика дали става дума за проблеми от личен или професионален характер.

От представените данни на Фиг.5. следва, че студентите, независимо българи или канадци, независимо къде учат, използват НИТ и Интернет за да получат търсената или дори не-търсена информация, т.е. в съзнанието им Интернет се възприема като мрежа, от която може да се “изтегли” и получи информация. Предоставяне на информация за разпространение чрез глобалната мрежа е много по-малко прието. Прави впечатление, че българите, обучаващи се в чужди университети сравнително най-активно използват ЕКТ. Те са силно мотивирани да се представят в международната общност и да търсят реализация.

Условията в България също влияят на студентите в посока интегриране навън от страната. Определено, влияние за наблюдаваната активност оказва университетската среда и като възможности за работа с НИТ - по-големи и лесно-достъпни и като вече установена култура и норма на общуване чрез ЕКТ, която студентите бързо възприемат. По-активното използване на НИТ от българските студенти, обучаващи се в чужди университети се обуславя и от факта, че те чрез личния опит, който имат, могат да направят сравнение и да оценят възможностите и предимствата, които НИТ и Интернет предлагат.

В България тази среда е сравнително слабо развита, което е допълнително ограничение при използването на НИТ. Може да се предположи, че българските студенти поради ограничеността на средата полагат по-големи усилия за осигуряване на достъп до Интернет; т.е. те са силно мотивирани да използват електронните мрежи, да бъдат включени в международния информационен обмен и както сами посочват -“да преодолеят изолираността и ограничеността на средата”. За тях НИТ и Интернет са средство за постигане на конкурентноспособност на международно ниво.

Независимо от установената обща тенденция Интернет да се възприема предимно като “място”, от което може да се “тегли информация”, по-детайлният анализ показа и определени разлики в отношението към НИТ в зависимост от степента на развитие на виртуалната среда и култура. Това различие проличава ясно при формулирането от студентите за какво те конкретно използват НИТ и Интернет. Канадските студенти (общо 10% дават коментар и отговарят на отворения въпрос) посочват, че НИТ служат за работа и за развлечения - две конкретни сфери на тяхната дейност, където те лично са оценили възможностите на НИТ.

Българските студенти, (2% отговарят на отворения въпрос) предпочитат абстрактни отговори като - НИТ повишават по принцип културата, повишават образованието. Предполага се, че това са оценки взаимствани от абстрактно формираното мнение за възможностите най-общо на НИТ, а не са в резултат на личен опит.

Основните причини, поради които студентите използват НИТ за персонални контакти са две - ЕКТ спестяват време и спестяват средства. Това е достатъчно основание ЕКТ да получат бързо разпространение сред студентите и да са предпочетеното средство за комуникация. В изследването се проследи използването на традиционни и електронни комуникационни средства като: Интернет, електронна поща, обикновена поща, факс, телефон и срещи лице-в лице.

Установи се, че факсът като технология за комуникация се пренебрегва от всички студенти.Дори услугите на традиционната поща са предпочитани пред факса. Времето за доставка не може да преодолее бариерата за ползване на факс апаратите. С развитието на комбинираните копирни машини, които вече предлагат и изпращане на документи, използването на факса започва да отстъпва място пред комбинираните техники, ПК и копирни апарати. Срещите лице-в-лице остават предпочитани, особено при необходимостта от професионални контакти.

Силно позитивното отношение на студентите, независимо от националните и културни различия и начин на живот, към НИТ проличава от оценката как НИТ променят дейността на хората. По отношение на изследваните влияния върху дейността на хората (Фиг. 6) не се установяват различия в оценките. Но когато от тях се иска сами да опишат в какво виждат въздействието на НИТ се установиха определени разлики. Всички студенти са единни и определят НИТ като средство за спестяване на време и пари. Едновременно с това те не приемат безрезервно НИТ само като позитивно въздействие и посочват,че електронните комуникации водят и до ограничаване на човешката дейност като цяло.

Установи се, че тези, които считат, че НИТ водят до прекомерно увеличение на информацията свързват това с повишаване неразбирането и загубата на информация, породено от различното възприемане на предаваната и приемана информация чрез ЕКТ. Тази загуба най-вече се дължи на липсата на непосредствени директни контакти и срещи “лице-в-лице”. Само българските студенти, обучаващи се в чужбина освен като средство, което пести време и пари подчертават ,че НИТ за тях са и незаменимо средство за общуване, посредством, което те се интегрират в международната общност, стават конкурентноспособни на международния пазар, при търсене на работа.

В заключение, посочените данни показват, че студентите в българските университети и живеещи в България имат по-ограничени възможности в сравнение със студентите в Канада и Западна Европа при използване на НИТ. Все още у нас НИТ не са част от образователния процес и предстои пренастройване, както на преподавателите, така и на студентите към включването на НИТ. Дори може да се твърди, че студентите са по-готовата група за приемане на НИТ в образователния процес, а преподавателите са тези, които поради своята консервативност предпочитат да не въвеждат ЕКТ във взаимодействието студент - преподавател. Все още преподавателят е готов да пътува в друг град дори когато може да получи необходимата документация по електронен път.

Предимствата, които предоставят НИТ и особено Интернет са оценени от студентите еднозначно, независимо от средата, в която живеят и учат, което дава основание да считаме, че българските студенти успяват по индивидуален път да компенсират ограничеността на средата, за което полагат повече усилия и средства. Формирането на виртуалната култура в университетите е в своя начален стадии. Непосредственият контакт с преподавателя остава да бъде необходимост за студентите, независимо от степента на навлизане на НИТ в образователните програми и развитата инфраструктура. Балансът в общуването преподавател-студент предстои да бъде намерен и националните особености и традиции оказват своето влияние.


(CC) Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат да се използват при условията на Криейтив комънс. Прочетете лиценза за повече информация.

За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив

Към главната страница


   

portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV
Copyright
Disclaimer
за контакти
eXTReMe Tracker
veni.com
mitko.com