Търси: в
portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV


Намери новина:  
подробно търсене | Новините от последната седмица


   

Как бе изменен Закона за далекосъобщенията (17-4-2001)

Откъс от стенограмата от заседанието на Народното събрание от 11.04.2001 г., на което се проведе второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 5. Член 39 се изменя така: "Чл. 39. (1) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, регистриране по обща лицензия и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон. (2) Радио- и телевиизонни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии. (3) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, когато: 1. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа се предоставя индивидуално определен ограничен ресурс; 2. се изгражда, поддържа и използва обществена далекосъобщителна мрежа и се предоставят обществени далекосъобщителни услуги чрез нея; 3. се предоставя гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или всеобщо предлагана услуга; 4. се изгражда, поддържа и използва технологична мрежа. (4) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, когато: 1. се осъществяват далекосъобщения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър от любителската радиослужба, морска подвижна и въздушна подвижна радиослужби, VSAT-мрежи и станции от неподвижната спътникова служба, радиослужбите, радиолокация и радионавигация; 2. се предоставя обществена далекосъобщителна услуга - достъп до глобални спътникови системи. (5) Далекосъобщителни дейности се изпълняват на свободен режим в случаите по чл. 81. (6) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим." Предложение на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан: в § 5, чл. 39, ал. 3, т. 3 думите "гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или" се заличават. Комисията не приема предложението. Предложение на народния представител Велислав Величков: в § 5, чл. 39, ал. 3, т. 3 се изменя така: "3. се предоставя гласова телефонна услуга, достъп до гласова телефонна услуга и/или всеобщо предлагана услуга;" Комисията не е приела това предложение. Предложението на народния представител Ивайло Калфин е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Тук трябва да направя уточнението, че сме определили какво е "гласова телефонна услуга" съвместно със заинтересованите, а именно Интернет-общество. Постигнали сме съгласие и е записано в Преходните и заключителни разпоредби на закона. Затова предлагам да гласуваме предложението на вносителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Господин Ивайло Калфин има думата.

ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Уважаеми колеги, аз действително оттеглих предложението, което направих тук. Искам да кажа пред вас какви са мотивите да го оттегля. Мотивите са такива, че смисълът на това предложение беше да не се допуска нещо, за което се прави опит в един друг Закон за далекосъобщенията, да не се допуска лицензирането на доставчици на Интернет, да не се допуска и лицензирането на тези доставчици, които пренасят глас или телефонна услуга през Интернет. Действително имаше един такъв опит, имаше становище на Съвета по европейските въпроси. Аз бях един от тези, които също с писмо до господин Соколов и за този закон поиска такова становище, а нямаше.

За моя радост обаче, това беше един от малкото случаи, които наблюдавах в последната година на Народното събрание, което имаше действително доброто желание, а и Комисията по икономическата политика, в която се обсъждаше този въпрос, и сред народните представители, действително да не се приемат ограничителни текстове за развитието на Интернет. Оттегляйки предложението си, аз го направих, съгласявайки се с това да се дефинира какво е точно "гласова услуга"

и да не се включва оперирането през Интернет през нея. Мисля, че това е един много добър случай, в който и структури на гражданското общество, а и тук господин Николов спомена и Интернет-общество, а това е и асоциацията на тези фирми, които предоставят глас през Интернет, бяха чути. И мисля, че в един следващ парламент това трябва да стане практика. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин. Господин Гиньо Ганев има думата.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, в първоначалните предложения на вносителите беше ощетен Интернет. Добре е, че това се коригира в сегашния последен проект за второ четене. Защото в целия Европейски съюз Интернет-пазарът е дерегулиран. Но въпросът е, че тук има една ясна директива на Европейския съюз: страните - членки могат да издават индивидуални лицензии само в следните случаи, те са изброени - "а", "б", "в" и т.н., да не ги чета.

След като корекцията справедливо за Интернет е направена, остава въпросът: защо този закон не е съобразен с европейското законодателство чрез позоваването, което направих на тази препоръчителна норма? И защо упорито се избягва това съобразяване с идеята за лицензионните режими? Въпросът с лицензионните режими е многократно коментиран през последните години и всички са на мнение, че намесата на държавата чрез издаване на лицензии за извършване на една или друга стопанска дейност просто е един естествен фактор за окуражаване на корупцията. Мисля, че трябва да се подкрепи нашето предложение в т. 3 на ал. 3 да се заличат думите: "предоставянето на гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или всеобщо предлагана услуга", както сме направили първоначалното предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев. Господин Велислав Величков има думата.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз също имам предложение в § 5 за чл. 39, ал. 3 - за изменението на т. 3, но тъй като явно интересите на Интернет общество са защитени по време на заседанието на комисията и е достигнато до един консенсус, също така и с уреждането на въпроса в § 19 на Допълнителната разпоредба, т. 12, тук в § 5 оттеглям своето предложение, като смятам, че постигнатият консенсус явно решава проблема. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков. Господин Михаил Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Похвално е усърдието, с което Интернет общество защити за пореден път българските оператори - Интернет доставчици. Похвално е. Но вие се страхувахте от един сериозен шум и стигнахте само дотам, докъдето бяха неговите интереси. Принципният въпрос е дали ние ще спазваме Директива № 9713 на Европейския съюз или няма да я спазваме? Защото, ако вие бяхте "порязали" Интернет обществото, за това щяха да чуят и отвъд океана, не само в Европа. Но сега някак си леко, тихо, деликатно останалата част от текста, която е свързана с гласова услуга, достъп до гласова услуга или всеобщо предлагана услуга, остава. Е, това въобще не е никакво доказателство, господин Иванов. Напротив, това на пътя към Европа е точно обратното доказателство - че вие в политическите си речи казвате колко е хубаво в Европа и колко вие водите България към Европа, а в законодателните си решения вие отдалечавате България от Европа. Ето, това е въпросът и той освен в своите конкретни измерения, в конкретните случаи има общополитическо значение. Не може постоянно да се говори Европа, Европа, Европа, а когато се стига до конкретно приложение на европейски директиви в законодателството, да се затварят очите и тогава Европа да не ни харесва, за да има лицензионни режими, за да има чиновници, за да взимат пари под масата и тази работа да се върши по един начин, от който на българското общество му е омръзнало, до гуша му е дошло. Подкрепям предложението да отпадне текста на т. 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. За реплика има думата господин Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Миков! Има нещо по-съществено от това, което ни раздалечава от ценностната система на Европа. В Европа не правят лицензионни режими, за да дават работа, а контролират тези, които изпълняват извършването на една работа, особено в случаите, когато има монополни структури. Имат си закони за естествените монополи и са отработили така, че поведението на тези, които извършват услугата, няма да бъде в ущърб на обществото. Тук обаче целта е друга. Апаратът, който ни служи, да го храним, да му даваме бакшиш. Затова се разминаваме. И затова Европа се чуди накъде сме тръгнали. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. За втора реплика има думата господин Велислав Величков.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Миков, аз, както и други колеги народни представители, проведохме срещи и направихме своите предложения за защита на Интернет поколението и на модерните тенденции в Европа точно така, както е и европейската практика. Тези предложения са принципни и аз се радвам, че Комисията по икономическата политика ги е възприела и че ние ще помогнем на всички млади хора - потребители на Интернет. Но решаването на този принципен въпрос съвсем не означава, че ние можем да подходим безпринципно към някои други проблеми. Едно е да защитаваш лобистки интереси от принципна и съвсем друго е да защитаваш лобистки интереси от безпринципна гледна точка. И когато говорим за Интернет, положението е едно, а когато говорим за желанието на някои монополисти да направят всичко възможно, за да останат монополисти, положението вече е съвсем друго. Ние не работим в случая в частен интерес, а работим в интерес на цялото Интернет поколение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков. Господин Николов иска думата за трета реплика.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да успокоя колегите, които с такъв плам се изказват, че не сме имали ни най-малко намерение да въвеждаме лицензионен режим за Интернет. Просто това е несериозно твърдение и се дължи на факта, че не са присъствали на заседанието на комисията, когато се гледаше законът, нито пък са се задълбочили в това, което ние сме предложили като законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. За дуплика има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Радост за мен е да чуя това, уважаеми господин Николов. Явно притесненията на Интернет обществото може би са били малко пресилени. Но в крайна сметка важен е резултатът. Аз разбирам, че господин Величков е най-загриженият за младите хора в България. На него му се полага и по партийна длъжност, защото отговаря за младежта. Хубаво е, че се грижи за Интернет поколението. "Прави го ефективно" - казва господин Николов. Но младите хора виждат, колко е ефективно. Това е друга тема. Имам към господин Величков един прост въпрос - не можеш да се бориш с монопола и с нелоялната конкуренция с лицензионни режими. Такова животно няма. Има Комисия за защита на конкуренцията, има закони, има защита на потребителя, има решения, които в Европа са приети. Ако Вие успеете да убедите някой човек, дошъл от Европа тук, че ние се борим срещу монополите с лицензи, аз мисля, че Вие ще постигнете много сериозен принос в развитие на правото на защита на конкуренцията. Световен принос би бил той, когато успеете да убедите някого, че борбата с монополите върви по линия на лицензирането. Лицензирането единствено е среда за корупция, среда за извиване, по-скоро показва безпомощност на законодателя и прехвърляне топката в администрацията, която е взела решението, отколкото възможност на законодателя чрез текстове в закона, устойчиви текстове, не променящи се всеки ден според този и онзи, да регулира средата. Това е основният въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. За изказване има думата господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би нямаше да взема думата, ако господин Миков в своето изказване не ме цитира. Освен това искам да кажа, че освен постигнатото решение за Интернет обществото, което и аз приветствам, защото участвах на заседанието на Комисията по икономическата политика, заедно с това атаката, която господин Миков отправя към лицензионните режими и която по един недотам аргументиран начин беше подета и от господин Стефан Нешев, искам по този повод да заявя, че § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията е в пълно съответствие с чл. 7, т. 1 от Директива № 1997-13 на Европейския съюз, където съвсем ясно са регламентирани разпоредбите както по отношение на лицензионния режим, така също и по отношение на всички останали видове разрешителни режими, които се издават. По такъв начин твърдението, че с § 5 нашето законодателство се отдалечава от това на Европейския съюз, е абсолютно несъстоятелно и препоръчвам на господин Миков да прочете Директива № 1997-13 на Европейския съюз, за да открие съответствието, за което току-що казах. Поради това, уважаеми господин председателю, апелирам към народните представители да подкрепят § 5 така, както е предложен от комисията.


(CC) Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат да се използват при условията на Криейтив комънс. Прочетете лиценза за повече информация.

За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив

Към главната страница


   

portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV
Copyright
Disclaimer
за контакти
eXTReMe Tracker
veni.com
mitko.com