Често хората не знаят подробности за това как чрез използването на интернет и компютрите, можем да подобрим образователните си способности и тестовите си резултати. Пример за това е експериментът проведен с пробни класове. Общо 100 деца на 8 и 9-годишна възраст са били включени в специална програма към основното училище “Логан” в град Балтимор, Мериленд. Програмата стартира по иницатива на губернатора на Мериленд. Компютри и високоскоростна интернет връзка са били инсталирани в домовете на децата. Директорът и учителите също разполагат с това оборудване. Преди това, много деца никога не са имали телефони в домовете си. /В “Логан” голям процент от децата произхождат от бедни фамилии, след като доста от фирмите в околността фалираха. Голяма част от семействата в програмата са били под чертата на бедността, с по-малко от 10 хил. долара годишен доход.) Преди започването на проекта само 20% от децата са се справяли задоволително в клас. За една година тестовите резултати са показали, че повече от 80 % от децата са подобрили тестовите си резултати по изучаваните дисциплини.

Например, показателите за четенето са нарастнали от 2.6 на 4.1. (по американската тестова система). Средно напредъкът е с 5.1. Учителите ме уведомиха, че това е знаменателно бърз напредък за цял клас в рамките само на една година. Стандартизираните тестове също показаха впечатляващ напредък, едновременно при четенето и математиката. Оказало се, че децата успяват и навреме да си напишат домашните. Учениците са показали завишено ниво на присъствие и програмата се превърна в ценен ресурс за т.н. PIE (Parents Internet Education) в Балтимор. В епилог на тази история, въпреки поразителното доказателство за това как интернет и използването на компютри може да помогне на децата да учат, в новото средно училище Dundalk Middle School взеха решение програмата да бъде спряна.

Как интернет може да помогне в създаването на новости и ефективните проекти за т.н. трудни деца

Това е един действителен случай за специалната образователна програма за т.н. трудни деца, проведена от Сюзън Кондри. Нейната програма изцяло се основава на интернет и е гордостта на калифрнийския град Орандж. В училището, създадено от Сюзън Кондри, децата са разделени по пол. Класовете от момичета и момчета посещават отделно занятията. Т.н. “The Single Gender Academies” (SGA) в Калифорния стартира с двугодишен изследователски период, предложен от губернатора Пете Уилсън, за да се види дали разделените ученици ще повишат нивото си на образованост, ще посещават редовно занятията и ще редуцират нивото на криминалните си прояви.

Децата в специализираното училише са постъпили там от предишните си училища след като са били изключени, редовно са бягали от часовете или е имало липса на доверие към тях. 85 % от децата са дошли от слабо известни училища в крайни райони на страната, от райони с голяма престъпност. Тези от околноста са били от многодетни семейства, живеещи в един тесен апартамент. Интересното е, че тези деца не са били достатъчно интелигенти или с богат социален опит. Някои от тях никога не са ходили до морския бряг, който е само на 10 мили, нито пък до планините - на час път с кола. Накратко казано, те бяха гневни, фрустрирани и почти без надежда, че могат да реализират “голямата американска мечта”. Това училище обаче беше по-различно. Освен разделянето на момичетата от момчетата, основната му стратегия бе базирана върху технологиите. Те не работеха с текстове. Децата са прекарвали само около два часа в индивидулна работа по специални, индивидуални уроци. След което се заемат с други образователните дейности, получават задачи виртуално и общуват с останалите участници в проекта чрез интернет. Учат се да мислят. В училището научават как да си намират информация, да я осмислят и обобщават и как да я представят. Освен това, на тези деца им се дава възможност да провеждат индивидуални видеоконференции с експерти, както и да общуват чрез интернет със свои връстници от други американски училища. Учителите им започват и специална възпитателна програма. Назначават се доброволци, който работи индивидуално само с един ученик. Срещат се или общуват по електронната поща. Едно от децата - Джон е живял в мотел с майка си и по-малката си сестра. Когато е бил 12-годишен, майка му е застреляна. Баща му е бил в затвора. Детето прекарва следващите години вътре или вън от интернат за трудни деца. Живее в разни комуни и променя имиджа си. Първо е грънж, после става пънкар. Чрез технологиите децата се научи да открива, да комуникира, да се развива и да учи. В крайна сметка, след като завършва това училище, Джон започна да се занимава с видеоредактиране и се надява, че ще си намери работа в издателската индустрия. Лидия е също една от възпитаничките на училището. Първоначално отегчена и без стимул за учене, тя прекарва времето си пред телевизора. Сега се справя добре и ще бъде върната в предишното си училище. От работа през лятото е събрала пари, за да си купи собствен компютър. Задоволството личи по лицето и.

Случаят с индийските котки

Един американски учител на име Арт Волински оглавява професионална група на учителите от Ню Джърси, наречена “Учителите на 21 век”. Проектът е подкрепен от правителството. Цлта му е да “възпита” добро отношение сред преподавателите към технологичните новости, за да ги прилагат в преподавателската си работа. Върл привърженик на активното използване на интернет в образованието. Волински е провел интересен експеримент, за да докаже ползата от информирането чрез интернет. Въз основа на комплексни познания върху икономическата инфраструктура, образователната система и телекомуникациите, учениците е трябвало да отговорят дали САЩ или Индия ще се справят по-успешно с епидемия, предизвикваща масов мор сред котките. До миналата година отговорите били стандартни. Всички ученици били твърдо уверени, че САЩ може по-добре да се справи с проблема, позовавйки се на по-добре развитата икономика. През 2000 г. обаче един от неговите възпитаници застанал на съвършено друго мнение. Той категорично не подкрепил тази идея. Оказало се, че ученикът си направил труда да провери в интернет и попаднал на сайт за Бомбай, в който между другото става ясно, че котки там няма. Този случай за пореден път доказал на Волински, че учениците трябва да бъдат стимулирани сами да учат и откриват различни неща, вместо да бъдат принуждавани да запомнят дати и факти. В следващия си учебен план, учителят е решил да даде пример с друга страна, едновременно със солидна котешка популация и развити интернет комуникации.



Текстът е част от книгата на американката Пати Афтаб, наречена “Ръководство за родители за защита на децата в киберпространството” ( The Parent's Gudie to Protecting Your Children in Cyberspace, McGraw-Hill 2000 , Parry Aftab). Откъсът се публикува със съгласието на авторката.