Международна конференция в Хага в началото на тази седмица премина в опити да се уреди въпроса за единното законодателна база по отношене на съдебната практика в сферата на електронната търговия. Участниците са се опитали да определят общите принципи, от които всяка страна трябва да се ръководи при разглеждането межуднародните искове. Въпреки гоещите дебати, така и не се е стигнало до единно и категорично становище по проблема.

Предмет на обсъжданията са били къде трябва да бъде подаван иска, ако ищецът и ответникът са от различни държави. Този проблем и преди предизикваше недоразумения, но с навлизането на електронната търговия, границите и приетите принципи отново се размиват. По време на двудневните дебати в Хага, експертите са се опитали да съставят общи принципи за решаване на възникналите спорове между страните в онлайн търговията. Представените предложения засягат преди всичко регулиране на B2B /business-to-busness/ и B2C /business-to-consumer/ търговията, отношенията с работодателите и интелектуалната собственост.

За B2B сделките се предполага, че ще регулират от съдебните инстанции в съответните страни, както и чрез взаимните документи, подписани между държавите. Ако не е определена коя юридическа система ще се взема под внимание, влиза в сила законодотелството на страната, в която се намира доставчика на стоката или услугата. B2C-сделките могат да се разглеждат в съдилищата на тази страна, в която се намира потребителите. Подобен подход за разглеждане на исковете вече действа в ЕС.

Противниците му са в САЩ. Там се опасяват за успешното развитие на потребителския сектор в електронната търговия, в случай, че той се регулира от законодателството на различни страни. Както съобщава изследователсктаа агенция Forrester Research www.forrester.com/ само 8 %от европейците са активни купувачи от електронните магазини. Тези, които усилено потребяват стоки и услуги от електронните магазини са едва 26% от всички жители на Стария континент.