Парламенът прие на второ четене Закона за електронния документ и електронния подпис. С новия нормативен акт се уреждат реда и условията за предоставяне на увостоверителни услуги по компютърен път. Електронният подпис няма да важи единствено за документи с правно значение като ценни книжа, товарителници и др. и при сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма.

Според дефиницията, въведена от ЗЕДЕП, електронен подпис е "всяка информация съгласувана между автора и адресата, която разкрива самоличността на автора, подтвържава неговото съгласие с електронното изявление и защитава съдържанието от последващи промени". Очаква се в скоро време кабинетът да определи кои държавни органи ще се съобразяват с електронните документи и ще имат право да издават документи, подписани с т.н. "универсален електронен подпис". За по-голяма сигурност на предаваните съобщения, този, който опосредства предаването на електронното изявление ще е задължен да въведе системи за съхранение на информацията и да осигури начин за точна статистика по кое време и от кой източник е подадено електронното изявление. Дейността на доставчиците на удостоверителни услуги ще се контролира от Държавната комисия по далекосъобщенията /ДКД/.

България е поредната страна, която съобразява законодателството си с развитието на новите технологии. Подобен закон бе приет в средата на този месец и от руския парламент. Малко по-рано той бе гласуван и от долната камара на немския парламент. От близо 1 година такъв закон има и в САЩ.