В първата година от новото хилядолетие в България се появи един нов вид дребен бизнес. В мазета и гаражи се нароиха със светкавична скорост Интернет и гейм-клубове. От Монтана до Синеморец, в цялата страна едва ли е останал град, в който да няма клуб, където младите хора прекарват часове във виртуални битки, в чата или в web.

За една година вестникарските будки по автобусните спирки се напълниха с доскоро непознат артикул - интернет-карти от различни доставчици. Българинът се превърна в Net-маниак. В крак с Европа, парламентът тази година успя да гласува Закона за електронния подпис и електронния документ и даде юридически зелена улица за онлайн търговията и интернет-бизнеса. Едва запалил се по възможностите на Мрежата средният българин, бе принуден да се изправи пред въпроса:

Колко дълго ще продължава “безплатният обяд” в Интернет?

Този проблем стана актуален в българското интернет-пространство след като за пръв път популярният портал Dir.bg се реши да въведе платена електронна поща и такси за web хостинг. Въпреки, че си остана единствен в това начинание, порталът поне очерта посоката, в която рано или късно ще тръгнат и другите BG-компании. Пазарната стратегия на световно известните портали и търсачки вече е факт.

Големите интернет-корпорации като Yahoo, Hotmail и MSN засега остават далеч от идеята за платена поща, но затова пък разработиха редица други алтернативни схеми за нови приходи. Същата политика следват и най-масово използваните търсачките от ранга на Google и Altavista. Изчезнаха и безплатната интернет-телефония, която за жалост на БТК, бе изключително популярна и все още безплатна в началото на 2001г.

В навечерието на Коледа, три водещи сайта за анимирани е-картички Egreetings.com , Bluemountain.com и Americangreetings.com обявиха началото на платените си услуги, обяснявайки на досегашните си привърженици, че вече се нуждаят от средства. Интернет през 2001г. направи още няколко крачки в страни от първоначалния си замисъл като мрежа свободен обмен на данни.

Една от причините за платените интернет-услуги бе сериозната криза, която тази година преживя IT-секторът. В пламъците и изгоряха десетки малки търговски компании. По-големите играчи бяха принудени да свият щата си и да ревизират пазарните си стратегии. Последва свиване на рекламния пазар, което показа на интерент-икономиката, че не може да рачита на приходи само от реклама.

Тогава дойде единствено възможният вариант – юзерите да бъдат накарани да плащат за това, което получават в Net-а. В България има още малко време за да влезе в крак с нея. Най-малкото все още не е заработил с пълна сила Законът за електронния подпис и електронния документ (Обнародван е в бр. 34 на ДВ от т.г., в сила от октомври т.г.). Във все още латентния закон и в липсата на кредитна разплащателна система остава основната причина електронната търговия, онлайн разплащанията и платените услуги в Net-а да не са силно развити у нас. Дори и за системата на дебитните карти в България, все пак имаме системи за електронни разплащания и действащи електронни магазини. България е седмата страна в Европа със законодателство за електронен подпис и цифровия сертификат. Дали благодарение на него или на силния интерес у масовия потребител към Интернет за една година

държавната ни администрация успя да изгради т.н. e-government.

Почти всяка институция в бюджетната сфера вече има сайт - къде хубав, къде не. Факт е, че всички основни държавни организации с ключово значение предоставят информация за гражданите и фирмите като се стремят да я обновяват редовно. Част от сайтовете на министерствата предлагат и интернет форуми за въпросии и дискусии по определени теми (www.portal.government.bg). За пръв път тази година предизборните кампании навлязоха сериозно в интернет-пространството.

Чрез е-mail всеки редови гражданин може да контактува с висшите ни чиновници – практика, която е сравнително нова. Въведените от европейските правителства услуги за граждани и фирми в Интернет са част от глобалната програма “еEurope”, разработена от Европейската комисия. Тя трябва да бъде реализирана до 2005г.

Все още на работен етап в Народното събрание е подготвяния законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в частта за преследване на компютърните престпления, след които на първо място е хакерството и кражбата на информация.

Защитата на на Интернет и сигурността на личните данни бе основен акцент в работата и на основният регулатор на Глобалната мрежа – “Международната организация по имената и адерсите в Интернет” (ICANN). Въпреки многото инициативи в тази посока светът видя черната страна на Интернет. Почти през ден фирмите по сигурността в Мрежата оповестяваха поредния вирус, придружавайки информацията със зловещи статистики за хиляди заразени компютри. През 2001г. злощастният интернет потребител разбра

що за животно е “пощенският червей”.

Рекордът по уязвимост за е-mail вирусите бе за най-разпространения пощенски клиент Microsoft Outlook Еxpress и браузърът Internet Explorer. Почти всички от изобретателните нови “червеи” и техните по-късни модификации използваха една и съща системна грешка в най-популярната Windows-платформа.

Дори и в навечерието на Коледа, хакерите не пропуснаха за последен път да “поздравят” изстрадалите потребители на Outlook с тематичния вирус, маскиран във файла cristmas.exe. Изстрадал от вируси, системни грешки и скъпи ъпгрейди в най-масово използваната операционна системата Microsoft Windows,

светът и България отвориха обятия за Linux.

Не само заради зачестилите пробиви в софтуера от Microsoft и слабата популярност на Mac. Unix-базираният софтуер с отворен код излезе извън тестовите лаборатории на специалистите и затърси “човешкото си лице” чрез понятен интерфейс и лесна навигация за най-масовия Интернет юзер. На пазара се появиха стотици потребителски дистрибуции, версии на MP3 и MPEG-плеъри, графични програми и бизнес-софтуер, работещи под Linux. Това свали всички граници пред развитието на високотехнологичния пазар.

У нас 2001г. бе годината, в която темата Linux навлезе в ежедневната българска преса и стана понятна за широката публика. Това съвпадна с голямата крачка, която IT-светът направи – генералната ориентация към Linux, използването на по-сигурната open-source платформа за връзка с Интернет и производството на потребителски софтуер за обикновените хора.

Българинът разбра, че става дума за нещо по-качествено, по-евтино, разнообразно и широко достъпно. За безплатен софтуер или за програмни продукти, защитени от единен open-source лиценз, които струват в пъти по-малко от програмите на IT-гиганти от ранга на Microsoft.

Една кратка разходка по площад “Славейков” показва, че книжният пазар реагира адекватно и вече предоставя поне най-основната специализирана литература по въпросите на отворния код. Мрежата се сдоби и с български сайтове за продукти под Linux, но това което направи популярен отворения код в България, бе масовият интерес на хората към Интернет и модерните комуникации.

Както винаги става отвореният код намери най-лесно пътя си до офисите на българските фирми. Доста от тях вече използват Apache Secure Webserver и софтуер с отворен код ( от рода на дистрибуцията Stаr Office). Това им спестява разходи за лицензи и ъпгрейд, и главоболия с Икономическа полиция.

България вече има и свое “Линукс общество”. Отскоро има и движение “Свободен софтуер”. Тези организации обединяват IT-специалистите, занимаващи се с Linux. Не малка част от тях работят по проекти за локализирането на софтуер с отворен код на килирица. Тази година за пръв път бе предложено на правителството да въведе програми с отворен код за държавната ни администрация. Идеята се оказа твърде напредничава.

Къде останаха пиратите?

Те все още са си в Net-а. Едно от ключовите събития за всички, които обичат да теглят безплатно полезни неща от Интернет бе тазгодишната съдебната присъда над онлайн-сервизът Napster. Napster бе принудена да разпространява MP3-ки в срещу заплащане, под строгия контрол на световните музикални издатели.

Въпреки хилядите опити да се създаде безжалостен механизъм в защита на авторските парва в Интернет, Napster остави десетки последователи, които все още работят като мрежи за обмен на файлове с различни цифрови формати. Далеч не става дума само за пиратски копия на музика и видео. Обменят се и софтуер, и крак програми за легални продукти.

Според изчисленията на консултантската фирма Webnoize, през ноември т.г. броят на музикалните файлове, изтеглени от Интернет чрез новите сервизи www.kazaa.com, www.muscity.com или Grokster, се е увеличил до 20 %, и е достигнал до общо 1,81 милиарда. Общо 1.3 млн. души ги ползват. В списъка на все още несанкционираните са Morpheus, Gnutella и AudioGalaxy.

При наличието на такива мрежи не е учудващо, че България все още остава девствена земя за платената музика и авторските права. Всички български сайтове за MP3 все още предлагат безплатно теглене на музика (и филми). Може само да се гадае в каква посока ще се промени ситуацията за България след влизането в сила на “Международният договор за защита на авторските права” перз март 2002г. По този документ ние сме страна като държава-членка на ООН.

Бъдещето е в wireless

Не просто Интернет, а достъп до Глобалната мрежа от всяка точка на света. Този принцип скоро ще превърне настолния компютър с традиционен модем за връзка с Мрежата в технологичен анахронизъм. В България от тази година навлязоха масово високоскоростните радио-модеми за свързване към мрежата. Те осигуряват скорост на достъп по безжична мрежа с близо 2 Мб/сек ( около 60 пъти повече от модем за телефонна линия). Въвеждането на безжичните модеми, използващи световния стандарт 802.11б и налагането на 3G –мрежите, с възможности за достъп онлайн до видео и звук чрез мобилен телефон е бъдещата посока в развитието на все по-мобилния интернет.

В навечерието на 2002г. японската технология за мобилен Интернет - i-mode навлезе в границите в Европа. Почти всички държави от Централна и Източна Европа, Америка и Азия вече са реализирали лицензиите за изграждането на т.н. комуникационна мрежа от трето поколение. Най-оптимистичните прогнози посочват 2003г. като годината на глобалната мобилна интернет връзка, без технологични ограничения и чрез бърз достъп до всички видове ресурси на Глобалната мрежа.



*Текстът е публикуван със съкращения във в.”Сега”.