|
2001г. : Българинът заживя онлайн* (28-12-2001)
В първата година от новото хилядолетие в България се появи един нов вид дребен бизнес. В мазета и гаражи се нароиха със светкавична скорост Интернет и гейм-клубове. От Монтана до Синеморец, в цялата страна едва ли е останал град, в който да няма клуб, където младите хора прекарват часове във виртуални битки, в чата или в web.
За една година вестникарските будки по автобусните спирки се напълниха с доскоро непознат артикул - интернет-карти от различни доставчици. Българинът се превърна в Net-маниак.
В крак с Европа, парламентът тази година успя да гласува Закона за електронния подпис и електронния документ и даде юридически зелена улица за онлайн търговията и интернет-бизнеса. Едва запалил се по възможностите на Мрежата средният българин, бе принуден да се изправи пред въпроса:
Колко дълго ще продължава “безплатният обяд” в Интернет?
Този проблем стана актуален в българското интернет-пространство след като за пръв път популярният портал Dir.bg се реши да въведе платена електронна поща и такси за web хостинг. Въпреки, че си остана единствен в това начинание, порталът поне очерта посоката, в която рано или късно ще тръгнат и другите BG-компании.
Пазарната стратегия на световно известните портали и търсачки вече е факт.
Големите интернет-корпорации като Yahoo, Hotmail и MSN засега остават далеч от идеята за платена поща, но затова пък разработиха редица други алтернативни схеми за нови приходи. Същата политика следват и най-масово използваните търсачките от ранга на Google и Altavista. Изчезнаха и безплатната интернет-телефония, която за жалост на БТК, бе изключително популярна и все още безплатна в началото на 2001г.
В навечерието на Коледа, три водещи сайта за анимирани е-картички Egreetings.com , Bluemountain.com и Americangreetings.com обявиха началото на платените си услуги, обяснявайки на досегашните си привърженици, че вече се нуждаят от средства. Интернет през 2001г. направи още няколко крачки в страни от първоначалния си замисъл като мрежа свободен обмен на данни.
Една от причините за платените интернет-услуги бе сериозната криза, която тази година преживя IT-секторът. В пламъците и изгоряха десетки малки търговски компании. По-големите играчи бяха принудени да свият щата си и да ревизират пазарните си стратегии. Последва свиване на рекламния пазар, което показа на интерент-икономиката, че не може да рачита на приходи само от реклама.
Тогава дойде единствено възможният вариант – юзерите да бъдат накарани да плащат за това, което получават в Net-а.
В България има още малко време за да влезе в крак с нея. Най-малкото все още не е заработил с пълна сила Законът за електронния подпис и електронния документ (Обнародван е в бр. 34 на ДВ от т.г., в сила от октомври т.г.). Във все още латентния закон и в липсата на кредитна разплащателна система остава основната причина електронната търговия, онлайн разплащанията и платените услуги в Net-а да не са силно развити у нас. Дори и за системата на дебитните карти в България, все пак имаме системи за електронни разплащания и действащи електронни магазини.
България е седмата страна в Европа със законодателство за електронен подпис и цифровия сертификат. Дали благодарение на него или на силния интерес у масовия потребител към Интернет за една година
държавната ни администрация успя да изгради т.н. e-government.
Почти всяка институция в бюджетната сфера вече има сайт - къде хубав, къде не. Факт е, че всички основни държавни организации с ключово значение предоставят информация за гражданите и фирмите като се стремят да я обновяват редовно. Част от сайтовете на министерствата предлагат и интернет форуми за въпросии и дискусии по определени теми (www.portal.government.bg). За пръв път тази година предизборните кампании навлязоха сериозно в интернет-пространството.
Чрез е-mail всеки редови гражданин може да контактува с висшите ни чиновници – практика, която е сравнително нова.
Въведените от европейските правителства услуги за граждани и фирми в Интернет са част от глобалната програма “еEurope”, разработена от Европейската комисия. Тя трябва да бъде реализирана до 2005г.
Все още на работен етап в Народното събрание е подготвяния законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в частта за преследване на компютърните престпления, след които на първо място е хакерството и кражбата на информация.
Защитата на на Интернет и сигурността на личните данни бе основен акцент в работата и на основният регулатор на Глобалната мрежа – “Международната организация по имената и адерсите в Интернет” (ICANN). Въпреки многото инициативи в тази посока светът видя черната страна на Интернет. Почти през ден фирмите по сигурността в Мрежата оповестяваха поредния вирус, придружавайки информацията със зловещи статистики за хиляди заразени компютри. През 2001г. злощастният интернет потребител разбра
що за животно е “пощенският червей”.
Рекордът по уязвимост за е-mail вирусите бе за най-разпространения пощенски клиент Microsoft Outlook Еxpress и браузърът Internet Explorer. Почти всички от изобретателните нови “червеи” и техните по-късни модификации използваха една и съща системна грешка в най-популярната Windows-платформа.
Дори и в навечерието на Коледа, хакерите не пропуснаха за последен път да “поздравят” изстрадалите потребители на Outlook с тематичния вирус, маскиран във файла cristmas.exe.
Изстрадал от вируси, системни грешки и скъпи ъпгрейди в най-масово използваната операционна системата Microsoft Windows,
светът и България отвориха обятия за Linux.
Не само заради зачестилите пробиви в софтуера от Microsoft и слабата популярност на Mac. Unix-базираният софтуер с отворен код излезе извън тестовите лаборатории на специалистите и затърси “човешкото си лице” чрез понятен интерфейс и лесна навигация за най-масовия Интернет юзер. На пазара се появиха стотици потребителски дистрибуции, версии на MP3 и MPEG-плеъри, графични програми и бизнес-софтуер, работещи под Linux. Това свали всички граници пред развитието на високотехнологичния пазар.
У нас 2001г. бе годината, в която темата Linux навлезе в ежедневната българска преса и стана понятна за широката публика. Това съвпадна с голямата крачка, която IT-светът направи – генералната ориентация към Linux, използването на по-сигурната open-source платформа за връзка с Интернет и производството на потребителски софтуер за обикновените хора.
Българинът разбра, че става дума за нещо по-качествено, по-евтино, разнообразно и широко достъпно. За безплатен софтуер или за програмни продукти, защитени от единен open-source лиценз, които струват в пъти по-малко от програмите на IT-гиганти от ранга на Microsoft.
Една кратка разходка по площад “Славейков” показва, че книжният пазар реагира адекватно и вече предоставя поне най-основната специализирана литература по въпросите на отворния код.
Мрежата се сдоби и с български сайтове за продукти под Linux, но това което направи популярен отворения код в България, бе масовият интерес на хората към Интернет и модерните комуникации.
Както винаги става отвореният код намери най-лесно пътя си до офисите на българските фирми. Доста от тях вече използват Apache Secure Webserver и софтуер с отворен код ( от рода на дистрибуцията Stаr Office). Това им спестява разходи за лицензи и ъпгрейд, и главоболия с Икономическа полиция.
България вече има и свое “Линукс общество”. Отскоро има и движение “Свободен софтуер”. Тези организации обединяват IT-специалистите, занимаващи се с Linux. Не малка част от тях работят по проекти за локализирането на софтуер с отворен код на килирица. Тази година за пръв път бе предложено на правителството да въведе програми с отворен код за държавната ни администрация. Идеята се оказа твърде напредничава.
Къде останаха пиратите?
Те все още са си в Net-а. Едно от ключовите събития за всички, които обичат да теглят безплатно полезни неща от Интернет бе тазгодишната съдебната присъда над онлайн-сервизът Napster. Napster бе принудена да разпространява MP3-ки в срещу заплащане, под строгия контрол на световните музикални издатели.
Въпреки хилядите опити да се създаде безжалостен механизъм в защита на авторските парва в Интернет, Napster остави десетки последователи, които все още работят като мрежи за обмен на файлове с различни цифрови формати. Далеч не става дума само за пиратски копия на музика и видео. Обменят се и софтуер, и крак програми за легални продукти.
Според изчисленията на консултантската фирма Webnoize, през ноември т.г. броят на музикалните файлове, изтеглени от Интернет чрез новите сервизи www.kazaa.com, www.muscity.com или Grokster, се е увеличил до 20 %, и е достигнал до общо 1,81 милиарда. Общо 1.3 млн. души ги ползват. В списъка на все още несанкционираните са Morpheus, Gnutella и AudioGalaxy.
При наличието на такива мрежи не е учудващо, че България все още остава девствена земя за платената музика и авторските права. Всички български сайтове за MP3 все още предлагат безплатно теглене на музика (и филми). Може само да се гадае в каква посока ще се промени ситуацията за България след влизането в сила на “Международният договор за защита на авторските права” перз март 2002г. По този документ ние сме страна като държава-членка на ООН.
Бъдещето е в wireless
Не просто Интернет, а достъп до Глобалната мрежа от всяка точка на света. Този принцип скоро ще превърне настолния компютър с традиционен модем за връзка с Мрежата в технологичен анахронизъм.
В България от тази година навлязоха масово високоскоростните радио-модеми за свързване към мрежата. Те осигуряват скорост на достъп по безжична мрежа с близо 2 Мб/сек ( около 60 пъти повече от модем за телефонна линия). Въвеждането на безжичните модеми, използващи световния стандарт 802.11б и налагането на 3G –мрежите, с възможности за достъп онлайн до видео и звук чрез мобилен телефон е бъдещата посока в развитието на все по-мобилния интернет.
В навечерието на 2002г. японската технология за мобилен Интернет - i-mode навлезе в границите в Европа. Почти всички държави от Централна и Източна Европа, Америка и Азия вече са реализирали лицензиите за изграждането на т.н. комуникационна мрежа от трето поколение. Най-оптимистичните прогнози посочват 2003г. като годината на глобалната мобилна интернет връзка, без технологични ограничения и чрез бърз достъп до всички видове ресурси на Глобалната мрежа.
*Текстът е публикуван със съкращения във в.”Сега”.
(CC)
Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат
да се използват при условията на Криейтив комънс.
Прочетете лиценза за повече информация.
За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив
Към главната страница
|
|
|