Още през 1995г., когато местните провайдери получават официално разрешение да се занимават с доставка на net, държавата приема близо 60 различни акта, свързани с управлението на мрежата. Може да се предположи от 1995г. насам до каква степен са се нароили наредбите за тази дейност. Всички първоначално приети документи съдържат размити формулировки и жестоки санкции.

Правителството обаче следи строго за изпълнението им. Мерките се затегнаха от началото на тази година, когато бяха арестувани много хора за неправомерно влизане в интернет. Те отнесоха от 2 до 4 години затвор и то по текстовете на местния Наказателен кодекс. Трябва да се подчертае, че не става дума за хакери, разпространители на вируси или кибер измамници. Това са обикновени хора. Те искат да ползват информация от сайтове, които правителството смята за опасни. Колкото по-развити стават инфраструктурата и технологиите, толкова по-затегнати са мерките на държавата. Цензурата нараства правопропорционално на падането на цените на трафика и оборудването за доставка на интернет.

Основната инфраструктура на китайския сегмент на мрежата се състои от общо девет основни провайдера - IAP (Internet Access Providers), които владеят всички канали, свързващи Китай с останалия свят. През юли 2001г. клиентите на тази мрежа са били около 600 доставчика /ISP/, които предоставят услуги на около 2000 клиента ICP (internet content providers). Броят на всички, които ползват интернет в Китай е 26 млн. души по официални данни на правителството. През 1994 г.китайските закони и нормативни актове, регулиращи развитието на Интернет стават доста жестоки. И вес пак, ако тогава те са регулирали донякъде този сектор от икономиката, сега, за да регистрира сайт или чат програма, трябва разрешение от държавата. По този начин

ПРАВИТЕЛСТВОТО ИМА НЕОГРАНИЧЕНИ ПРАВА ДА САНКЦИОНИРА

всеки ресурс в Интернет, който му се стори неизгоден. Лошото е в случая, че собственикът няма на кого да се оплаче, тъй като разрешението се дава на най-висше ниво, а и не съществуват международни организации, с прерогативи да въздействат срещу решение от такъв ранг. Според китайското законодателство, човек може да получи присъда, ако публикува “материал, вредящ на репутацията на държавата”. Това изключително широко определение нищо не означава. То дава безмерна власт над регулиращите органи да определят значението на думата “вреда”, както им е изгодно. През 1994г. близо година след като Мрежата става масова в тази страна, правителството издава т.н. ”Правила за контрол, обезпечаващи безопасността на компютърните и информационните системи”. Документът е подписан от тогавашния премиер Ли Пенг. Той дава на Министерство на държавната безопасност пълномощия да управлява мрежата. Това ведомство има право да “контролира, инспектира и да ръководи дейността по обезпечаване на безопасността”, “да разследва и предотвратява престъпления в сферата на безопасността на данните”. Не се споменава нищо за съдебно разрешение или какъвто и да било последващ или предварителен съдебен контрол. Две години по-късно следва ново разпореждане, което този път е за работата на локалните китайски провайдери, които разполагат с международни връзки. С този документ

ДЪРЖАВАТА ПРЕХВЪРЛЯ ВЪРХУ ПРОВАЙДЕРИТЕ ОТГОВОРНОСТТА

за съдържанието на web адресите, които се трансферират чрез техните канали. Това означава, че провайдерът може да получи присъда, ако например негов клиент посети порно сайт, хостван в Австралия. Колкото и абсурдно да е, вината на доставчика в случая е, че е допуснал трафика на неморалния адрес по маршрутизаторите си. Параграф 11-ти от злополучния документ гласи, че “Организации, предоставящи услуги като достъп до международни канали са длъжни да създадат център за управление на мрежата, с цел засилен контрол над своите клиенти, съгласно законите и нормативните актове, както и за да се осигури безопасността на клиента, ползващ услугата". В друга част на документа се изисква от организациите и гражданите, заети в интернет бизнес, задължително да внедрят система за контрол на безопасността. Те са длъжни да “предотвратяват всяко действие, което може да навреди на държавата, да доведе до разкриване на държавни тайни или пък до достъп, копиране и разпространяване на материали, противоречащи на обществените порядки или пък порнографски материали”. Министерството по държавнта безопасност задължава всеки редови потребител на Интернет да се регистрира в местното полицейско управление до един месец след подписването на договора си с интернет доставчика. Естествено, тази мярка ражда съответната контролна държавна структура – местни подразделения към полицията, които

СЛЕДЯТ НЯКОЙ ГРАЖДАНИН ДА НЕ ВЛЕЗЕ В ПОРНОСАЙТ

с домашния си акаунт. През септември 2000г. се появяват поредните два документа – “Регулирането на комуникациите в КНД” и “Мерки за управление на информационните услуги в интернет”. Всеки чужд инвеститор е длъжен да се запознае с тези текстове и да ги следва, ако иска да прави бизнес в страната. Вторият документ съдържа наказателните мерки за провайдерите, които станат причина за нарушаването на правилата, поместени в първия документ. Доставчиците се задължават да събират и съхраняват информация за това кога и какви адреси са посещавали техните клиенти, какъв трафик правят и списък с телефонните им номера. Ако провайдерът хване клиента си, че е разглеждал неразрешен сайт, е задължен веднага да докладва на най-близкия полицейски участък, ако не иска да го отнесе самия той. Де факто това означава

ЗАКОННА ПРИНУДА КЪМ ШПИОНАЖ И ДОНОСНИЧЕСТВО.

В началото на тази година китайското правителство пуска още една директива. Този път тя е за “Защита на държавната тайна в средата на компютърните информационни системи и интернет”. Параграф 8-ми от този документ изисква документацията, която се публикува в уеб сайтовете да бъде проверявана от държавните органи за безопасност, които трябва да дадат на автора специално разрешение да я разпространява в мрежата. Организациите, които публикуват регулярно информация са длъжни да създадат система за анализ на данни и да предостави на държавата достъп до нея. С тази система се тества всеки документ преди публикуването му. Или ако имате социологическа агенция и правите изследвания по различни теми, не можете да сложите резултатите си в Интернет, преди държавата да прецени дали вашите данни не издават някаква секретна информация. Най-абсордното задължение по отношение на спазването на държавната тайна е отправено към тези, които осигуряват администрирането на виртуални стаи за разгговор, чатове или форуми. Те са задължени да

КОНТРОЛИРАТ ЗА КАКВО СИ ГОВОРЯТ ЧАТЪРИТЕ

и да предотвратяват обсъждането на вредни за държавата теми. В случай, че засекат подобен разговор, са длъжни да съобщят в полицейското управление. Ако не го направят – отнема им се отнема лиценза за предоставяне на услугата. Този параграф се отнася и за интернет провайдерите. Персоналът в интернет кафенетата в Пекин има задължението да следи мониторите на клиентите си. На всяка от машините е залепена бележка, с която собствениците на заведението предупреждават, че е забранено посещаването на страници с нелегално или реакционно съдържание. За реакционни се смятат сайтовете на дисиденти или страници, които пропагандират за независимост на Тайланд или Тибет. Ако някой все пак реши да посети еретичен адрес, персоналът на кафенето ще го отведе в полицията, за да гарантира собствения си безпроблемен бизнес. През април тази година държавни служители започнаха масирани проверки в интернет кафетата и другите подобни места с публичен достъп до мрежата. В резултат на това са арестувани много обикновени хора. Около 6 хил. кафенета загубиха лицензите си. Предимно тези в големи градове като Шанхай и Пекин. Останалите са били задължени да инсталират специален софтуер, който филтрира адресите и не позволява отварянето на забранени страници. На 50 човека в страната са получили присъди от 2 до 4 години за публикуване на неразрешени материали Интернет.



Параграф №57 от “Регулиране на комуникациите в КНР” от септември 2000г.:

“Нито една организация или частно лице не може да използва мрежата за разпространение, предаване или копиране на информация, съдържаща:

-Материали, които противоречат на основните конституционни принципи;

-Материали, които критикуват системата за национална безопасност, съдържат държавна тайна или заплашват националното единство;

-Материали, които вредят на държавните интереси;

-Материали, пораждащи етническа вражда;

-Материали, противоречаци на държавната регилигия или пропагандиращи различни секти;

-Материали, разпространяващи слухови, които дестабилизират обществото;

-Порнографски материали или пропанда за хазартни игри, насилие, тероризъм, убийство или други престъпления;

-Материали, които противоречат на законните интереси на гражданите.

Какви са последствията за Китай

1. Страната оглави списъка на организацията Human Rigts Watch Association като най-големият интернет цензор в света. Китай бе атакувана и от други правозащитни организации като нарушител на гражданските права на собственото си население.

2. IT инвеститорите в страната видяха заплаха за бизнеса си в страна, където хората получават присъди за влизане в Интернет.

3. Ситуацията в страната предизвика усилията на външни софтуерни специалисти, които разработват програми за хакване на филтриращите сървъри на китайското правителство.

4. Страната е на път да стане обект на международно информационно ембарго и в резултат да загуби домакинството на Световните олимпийски игри. Големите информационни агенции поставени пред опасността да не излъчват игрите онлайн, вече лобират за избиране на нова страна домакин. Загубите за държавата в такъв случай ще бъдат милиарди долари.

Статията е по материал на cnews.ru/comments/2001/08/10/content2.shtml, позоваващ се на документи от Human Rigts Watch Association.