Откъс от интервюто на Вени Марковски пред сп. "Тема" и журналиста Георги Неделчев. За останалата част от интервюто търсете бр. 35 (48) на списанието.

Г-н Марковски, отново сте на кръстоносен поход срещу държавата. За пореден път се противопоставяте срещу проектозакон за далекосъобщенията (ЗД). Какво толкова не одобрявате в новия вариант, изработен от министерството на Пламен Петров?

- Можем да започнем от процеса по изготвянето му. Писаха го в условия на строга секретност. Да знаете случайно кой е авторът му? За предишния ЗД бе известно, че зад него стои с името и авторитета си доц. Нели Огнянова. За сегашния никой не смее да признае авторството. Министерството на транспорта и съобщенията предложи закона за публична дискусия, за която имахме едва 48 часа, за да анализираме 200 страници текст. Държат се странно - сякаш цяла България е тяхна. За едно правителство, което се представя за честно и отворено, подобен процес доказва точно противоположното.

Кои са най-големите опасности за българския Интернет в този проект, и за страната ни като цяло? Само процедурни ли са възраженията - задето не са били чути вашите съображения на предварителна дискусия?

- Процедурата е от голямо значение, когато става въпрос за най-важния закон в областта на телекомуникациите. България през следващите 5 години ще живее под светлината (или в сянката) на този закон и не бива той да се приема набързо, между другото. Впрочем подобна теза защитиха и всички асоциации, които имат отношение по темата. Ето най-съществените проблеми: 1. Чиновниците въвеждат лицензиране за Интернет, след като то бе отменено още през 1999 г. Така е в страни като Русия, Виетнам и др.п. 2. Държавата иска да изземе функциите по регистрацията на Интернет-имена, завършващи на .bg. Това ще доведе до нова форма на бюрокрация, още по-трудна и дълга процедура и твърде вероятна корупция сред чиновниците от КРС. 3. Предстои тотален полицейски контрол върху Интернет-трафика. На практика всяко писмо ще може да бъде четено без съответен съдебен акт. 4. Законът не е обсъден с международни експерти, които да направят връзката между него и европейските норми - например дали с него се дават възможности на новите оператори да се появят или развиват на пазара или напротив - отнемат им се? 5. Удължава се монополът на БТК за предоставяне на конкурентни на БТК услуги на крайните абонати до 1-ви януари 2005 г. А всички очаквахме, че краят на монопола ще настъпи на 1-ви януари 2003 г.

Няма ли все пак законът и някакви плюсове?

- Много е трудно да се видят плюсовете в 200 страници, които все още не са официално публикувани. Вероятно едва в Парламента ще видим истинския текст. В Интернет бе пусната версия, за която се разбра, че не била последната, а и не е ясно в Министерски съвет какво точно са гласували. Сякаш си правят майтап с гражданското общество. А именно работата с това общество, наред с борбата срещу корупцията, са сред основните изисквания от Запада за членството ни в НАТО и ЕС. При такава неясна и непрозрачна процедура по изготвянето и приемането на ЗД дали няма да има и международен отзвук на предлаганите промени?

Около този прословут закон май се очертава по-голяма драма от онази, която бе в епохата Иван Костов...

- Нормално е. Според мен, Костов имаше някаква идея за политическото бъдеще на България. Можете ли да кажете същото за днешните чиновници? Костов си даваше сметка за политическите последици от налагането на една глупава идея. В днешния кабинет единствено министър-председателят би могъл да си даде такава сметка, но дали знае какво правят министрите зад кулисите? Не е нормално, когато отсъства началникът на кабинета, да няма кой да докладва писмата до премиера. Едва ли е случайност, че МТС предложиха този закон именно през август, когато всички са на почивка.

Как си обяснявате, че през 1999 г. “Интернет общество - България” спечели битката с кабинета по повод предвижданото лицензиране на провайдърите?

- Бяхме прави, затова спечелихме. След като и съдът прецени, че няма основание за лицензиране, беше въпрос на дни, за да осъдим правителството. Тогава помогна и Мишо Михайлов - току-що назначен за шеф на PR-а на Костов. Днес кой да помогне? Друг аргумент бе, че през юни 1999 г. съдът прие, че лицензирането на Интернет операторите “не е в обществен интерес”. В наша подкрепа има и писмо, подписано от сегашния министър на отбраната Свинаров (вижте на адрес isoc.bg/kpd/legal1.html), в което той и други опитни юристи са посъветвали шефа на КПД Интернет-доставчиците да минат на свободен режим. А накрая има и съд в Страсбург. В Европейската конвенция за човешки права пише какво може да се лицензира - радио, телевизия и киноразпространение. В една нова битка ние нямаме какво да губим, но можем да докажем на света, че в България поне има гражданска съвест.

Какво точно представлява тази щатска програма "Глобална инициатива за политиката в Интернет", на която сте координатор? Защо смятате, че тукашните управляващи трябва да се вслушват в мнението й?

- ГИПИ подпомага законодателството в много страни като България. Читателите могат да видят повече в сайта www.internetpolicy.net. Самите управляващи искат помощта ни при всяка среща. От една страна казват: “Искаме да ни помагате, дайте ни експерти, ноу-хау, средства.” От друга: “Помагайте, но не и за най-важния закон.” Всеизвестно е, че България няма достатъчно експерти в областта на телекомуникациите, и особено такива, разбиращи от регулирането на пазара. Подобни промени се правят за пръв път и ГИПИ предлага точно такива експерти, които дават мненията си по законовата рамка - дали отговаря на европейската, дали насърчава пазара и т.н. Най-важното от такава помощ е, че българското правителство може да избегне евентуални грешки, каквито са се случвали в други страни в преход. Грешки, които биха стрували на България много по-скъпо. Като координатор на ГИПИ за България това е мнението ми за ЗД.