Европейската конвенция за киберпрестъпленията бе атакувана от организацията TreatyWatch www.treatywatch.org/ като антидемократичен документ, който дава законови основания за шпиопиране на интернет-трафика, въвлича в тази дейност интернет провайдерите и заплашва гражданските права на обикновените хора.

Договорът за киберпрестъпленията е международно споразумение. Той бе създаден, за да осигури сътрудничеството между страните-членки на Съвета на Европа при преследването на престъпленията, извършвани чрез Интернет.

Документът бе съставен при ниска публичност и дава твърде много правомощия на властовите органи като изключва защитата на личната неприкосновенст и гражданските права. Сред правозащитниците, този документ излиза далеч отвъд границите на Интернет и сериозно засяга основни права и свободи в демократичното общество.

Конвенцията бе подписана от 43 члена на Съвета на Европа, с участието на САЩ, Канада и Япония, които са със статут на наблюдатели към СЕ. Според TreatyWatch, щатските власти са сред основните двигатели за конституирането на Конвенцията в този и вид. В този факт се коренят опитите за установяване на държавен контрол над Интернет, за сметка на личната неприкосновеност и гражданските права. Да припомним, че България също е член на Съвета на Европа и като такава има пряко отношение към този документ с подписа на министъра на правосъдието, положен в Будапеща през ноември 2001 г.. Пълният текст на Конвенцията можете да прочетете от conventions.coe.int/Treaty/EN/WhatYouWant.asp?NT=185&CM=7&DF=04/03/02

В България борбата за инкриминиране на компютърните престъпления се води още от април 2000 г., когато в Народнното събрание бе предложен законопроектът на Михаил Миков, подкрепен от “Интернет общество”. Голям е приносът на експертите от “Интернет общество”, които през последните месеци успяха да лобират както в изпълнителната власт, така и в Народното събрание, за да се постави отново на гласуване подобрен вариант на законопроекта в дневния ред на Правната комисия. Според Вени Марковски “в България имаме шанса да приемем добрите неща от евроконвенцията, съчетани с вече традиционно либералното законодателство по отношение на Интернет в страната”.

Конвенцията за киберпрестъпленията съдържа три основни елемента:

I. Списък с инкриминирани деяния, с който всяка държава–членка трябва да се съобразява. Текстът на конвенцията криминализира хакерството; създаването, продажбата и разпространението на средства за атака над компютърни системи; детската порнография; нарушаването на интелектуалната собственост. (Глави 2-11);

II. Конвенцията изисква от всички държави-участнички да обединят усилията си и да си взаимодействат в търсенето и преследването на тези престъпления чрез обединените усилия на съответните национални органи и служби. В съвместната им работа са включени и интернет-провайдерите ISP (Internet Service Provider). Участието на доставчиците в този процес е чрез наблюдение в реално време (и докладване ) за потреблението в Мрежата. (Глави 16-25);

III. Конвенцията създава права и задължения на законовите органи от дадена страна да съдействат на полицейските органи от друга държава. (Глави 23-35).



TreatyWatch изброява осем причини този документ да бъде отхвърлен:

1. В договора липсва защитата на личната неприкосновеност и гражданските права. Например, за разлика от други подобни международни договори като тези, които уреждат функционирането на Интерпол, Еуропол и Шенгенското споразумение, този договор не защитатава личните права на гражданите. Самата дума “privacy” не присъства в нито един параграф на Конвенцията. ISP-тата са задължени да си сътрудничат с държавните органи, които събират данни, без да се уточнява цената на това сътрудничество. Безвъзмездното събиране на данни от ISP-тата за нуждите на полицията предполага това да става напълно безразборно. По този начин се подкопава един от главните способи за гарантиране баланса на демократичната система – контрол над органите властта, чрез отпускането на определен бюджет и следене за неговото коректно използване.

2. Документът е твърде обширен. Той излиза извън рамките на компютърните престъпления и първоначалната си цел да обедини усилията в международен план срещу компютърните престъпления. Дотолкова, доколкото компютрите стават неотделима част от съвременния живот, тази Конвенция заплашва да разпростре криминализиращия си дух към все по-голяма част от общите престъпления.

3. В договора липсва “двойната криминализация”, изисвана за съвместни действия на полицейските структури от различни нации. Става дума за това, че органите на реда в една държава ще бъдат принудени да си взаимодействат с колегите си от друга, по действие, което представлява престъпление според законите на държавата-партньор, но не е криминална дейност, според тяхното собствено законодателство. В договора липсва клауза, която да “криминализира” едно деяние в двете страни, участващи в съвместно разследването. По този начин органите на реда и ISP-та от една държава ще бъдат принудени да осъществяват надзор над граждани в друга страна, по деяние, което по техните закони не е престъпление. В анализа на TreatyWatch се казва : “Най-лошото е, че тази взаимопомощ ще дойде от страни, в които има слаба защита на гражданските права. Конвенцията е открита не само за членки на Съвета на Европа като Украйна и България, но в скоро време ще бъде достъпна и за Китай и други недемократични нации.”

4. Твърде слаба е защитата от политически действия. Липсата на ясно изразена” двойна инкриминираност”може да придизвика ситуация , в която една нация да бъде въвлечена в разследване, което е предизвикано от неин партньор по Конвенцията, независимо, че поводът за това разследване може да е политически инспириран. Например Англия може да се позове на този договор и да принуди ISP-тата да шпионират украйински политически дисиденти, латиноамерикански лидер или щатски ветеран за продажбата на нацистки шлем чрез електронния магазин eBay. Проблемът е, че това, което се смята за политическо действие от една нация, може да се окаже престъпление за друга. И обратното. В същото време, контролиращите органи от една държава да решат, че дадено действие не е политическо и и да инициират разследване. И доколкото този договор не предвижда широк публичен достъп до разследването, обществото така и няма да научи за него и да реагира.

5. Договорът залага допълнителен дисбаланс спрямо законодателството по интелектуалните права. Неяснотота по отношение на интелектуалната собственост в този договор може да измести отговорността по спазването на интелектуалните права, както и да разфокусира обществения интерес от законодателството по защитата на авторските права в Интернет. Законодателството по интелектуалните права в САЩ и в много други държави е деликатен баланс между интересите на собствениците на интелектуални права и интересите на обществото. Този договор просто постановява, че посегателството над интелектуалните права ще бъде инкриминирано, без да споменава за допълнителните елементи като например използването на защитени материали за пародии, критични материали или научни анализи.

6. Договорът ще даде на полицията повече надзорни правомощия. Този договор “отваря вратите” пред използването на системи за контрол като Carnivore (контролираща система, която бе използвана в Щатите от ФБР). Тази система елиминира посредническата роля на телефонните компании и дава директен достъп на агентите от ФБР до мрежата на ISP-тата с цел наблюдение и контрол над трафика. Като цяло историята на правителствените служби по отношение на опазването на личните права не вдъхва вяра. В Щатите законовите основания за Carnivore са доста неясни и по тази причина допускането от този международен договор на всякакви средства за контрол е заплаха за демократичните закони.



7. Твърде разширено криминализиране на средставта за хакерска атака. Недостатъчно ясно е дефинирана забраната над средствата, чрез които може да бъде “разбита” компютърна система. А те бяха приоритетни като едно от основните елементи от понятието “компютърни престъпления”. Предохранителната мярка срещу тях може от друга страна да обезсърчи техническите експерименти. Освен това създава възможност за твърде широко тълкувание.

8. Документът бе съставен в условията на непрозрачност. Съставянето на проекта за този договор бе направено при закрити врати, секретно и недемократично. Комитетът, който написа проектоконвенцията бе доминиран от представители на законовите органи. Представителите на индустрията и защитниците на публичния интерес не бяха допуснати. Резултатът бе “желан списък” за органите на реда. Пренебрегнат е баланса, който останалите гледни точки биха могли да осигурят.