Интервю с Николай Савов, генерален мениджър на Български Бизнес Системи www.bbs.bg – официален представител за България на компаниите: Apple, Handspring, Boxlight, 4D, Macromedia, Option , GCC Technologies, Metrowerks и Formac.



Г-н Савов, морално ли е БАИТ като асоциация на част от компютърните търговци в страната и като организация с частен интерес, да консултира кабинета по сделка за 30 хил. софтуерни лиценза от Microsoft?

За морал мисля, че изобщо не бива да говорим, защото тази сделка има изключително търговска страна и печеливша е единствено Microsoft. Съществуват търговски облаги. Очевидно, аз и друг път съм казал, сделката не изглежда нито прозрачна, нито много изгодна за България в редица отношения, най-вече ако говорим за позицията на държавата в сферата на информационните технологии. Ние сме на последно място сред страните от Централна и Източна Европа и едва ли трябва да се инвестира по този начин, за да се развиват информационните ни технологии. Така, че за морална страна изобщо не може да става дума. Просто е смехотворно. А по-скоро позицията на БАИТ би трябвало да бъде публично обявена, а тя не е. Дори в пресата не се е появила. По поведението, което косвено се вижда в средствата за масова информация, може да се каже, че те подкрепят сделката или има частни интереси в рамките на БАИТ, които са за сделката. Нищо конкретно не мога да кажа, защото нищо конкретно не е казано.

А как ще коментирате смяната на правния статут на тази организация?

Не съм в течение как точно е станала смяната на статута. По-скоро споменах, че един подобен акт на правителството би трябвало да защитава интересите на обществото. Някой би трябвало да застане като защитник на интересите на обществото при подобна сделка, при положение, че много хора считат, че не е изгодна, и естествено би било това да е организация като БАИТ. Но те не реагираха т.е. – те не са тези, които защитават обществените интереси. Така че статутът им е очевиден. По поведение те явно защитават частни интереси. Не знам по статут чии интереси защитават.

Във ваше предишно изявление в медиите казвате, че трябва да има обществен дебат по тази сделка…

Разбира се.

Кой трябва да го проведе. Има ли друга, алтернативна браншова организация, която би могла да го направи?

Никой не се е афиширал като алтернативна организация с такава мощ в средствата за масова информация. Но след като няма, би трябвало наистина да се търси такава алтернатива и видимо сегашният статут на нещата в общественото пространство е неадекватен и не защитава интересите на хората, интересите на потребителите и интересите на тези, които ползват информационните услуги , а те са значителна част от населението в България.

Как ще коментирате факта, че миналата година БАИТ изиска спазване на Закона за обществените поръчки по сделка с MS за 1 млн. долара, а тази година политиката на асоциацията е противоположна, когато става дума вече за 14 млн. долара?

БАИТ би трябвало да отговори открито на тези въпроси , зададени от хора като нас, които не членуват в БАИТ, и то да отговори в публичното пространство. Лично аз винаги съм гледал скептично на едно членство в БАИТ поради различни причини. Първоначално БАИТ не даваше равнопоставеност на фирмите с чуждестранно участие и българските, което беше някакъв вид протекционизъм и не отговаряше на стандартите на съвременната търговия. В последствие се наблюдават тенденции към протекционизъм само за членовете на БАИТ и асоциацията вече заприлича на една партийна организация. За да си в бизнеса, трябва да си член на тази партийна организация. Особено добре това се вижда в изложението БАИТ Експо, където има протекционизъм, преференциални условия за членовете на БАИТ или за тези, които са в Управителния съвет на БАИТ. Те най-често се възползват от тях, а посетителите са принудени да плащат една висока такса за вход, което не е нормално. Би трябвало рекламата да е това, което дава възможност за изява в тази сфера. Разбира се, когато правителството и организация, която представлява информационното общество “пеят в един глас”, е трудно да се противопостави човек, защото властта и една финансова структура по-лесно могат да получават място в пресата, но това не отговаря на стандартите, към които уж се стремим.

А принципно кой би трябвало да консултира правителството при една подобна сделка?

Обикновено има неправителствени организации. Хора, които стоят независимо и от правителството, и от конкретни частни фирми и интереси. Това са хората, които взимат страна. В модерния свят. В България в случая няма такава организация. Аз така смятам и, ако някой може да го обори, и да каже – “Не, ние сме тези, които го правим”, съм готов на един дебат, да изложа собственото си мнение пред различни средства за масова информация.

След като Apple има свой алтернативен, локализиран софтуер, водилили сте някога диалог с правителството за използването на софтуер на Apple?

Многократно. Ние имаме почти от 10 години преведен на български софтуер и дълго време се опитвахме да осъществим контакти с различни представители на правителството. Дори съм се сблъсквал с парадоксални случаи, когато представители на Министерството на образованието от предишното правителство са казвали: “Какво говорите, хората искат да пишат на латиница”. Това беше един от секретарите на Министерството на образованието. Виждате, че е достатъчно абсурдно. Със сегашното правителство не сме имали срещи. Освен това една такава сделка вероятно налага и някои сериозни ограничения…

Вие по какъв начин комуникирахте тогава с управляващите. Представихте ли им цялостна оферта с пакети, които биха били изгодни за държавната администрация, за образованието и т.н. Какво им предложихте?

Винаги представителите на държавната администрация имат нужда от едно по-фундаментално обяснение за това какво представляват технологиите и винаги сме започвали от там, защото конкретните оферти не значат много. И сме се опитвали да поставим цялостно нещата - какви аспекти се засягат от използването на компютрите и, разбира се, в много конкретни и частни случаи сме говорили за конкретни конфигурации и цени. За съжаление, по отношение на търговете, които се обявяват в държавната администрация, те винаги са били за една и съща спецификация – процесори Intel и софтуер на Microsoft. Предварително зададени, което не отговаря на никакви стандарти. Аз мисля, че в случая се засяга и Закона за защита на конкуренцията.

Имате ли намерение да сезирате Комисията по защита на конкуренцията?

Ние сме в процес на проучване на нещата, защото знаете, че юридическата сфера е деликатна и не съм аз специалистът, който трябва да го направи, но работим с адвокати, които проучват нещата освен това много внимателно следим изказвания на представители, както на държавната администрация, така и на БАИТ, които мисля че лесно биха прекрачили някои стандарти в закона. В САЩ една такава ситуация веднага се атакува от конкурентите. Там вече тече антимонополно дело срещу Microsoft…?

Разбира се. Имам го предвид, но знаете, че нашата законодателна сфера не винаги е зряла. Но твърдо смятаме, че трябва да преследваме позицията си, особено когато има драстично нарушаване на някои (не само морални) положения. Въобще за морал не може и да се говори при такава видима несправедливост.

Вие сте конкурент на Microsoft. Не знаете какво съдържа този договор. Смятате ли да поискате информация по Закона за достъп до обществена информация от министър Калчев. Да поискате копие от този договор?

Да, наистина бихме го поискали. Но не сме го направили. Нещата станаха изведнъж и не очаквахме, че чак до такава голяма стъпка ще се стигне и ни е необходимо известно време да проучим какви са ни правата в тази обстановка.

Спомена се в публичното пространство, че оттук нататък ще последват нови плащания към MS през следващите години и че този договор сериозно ни обвързва…?

Единствено ако видя договора, мога да кажа за какво става дума, но е твърде вероятно това да е само върхът на един айсберг. Конкретното финансово измерение на този договор е най-малкото зло. Най-голямото отражение от такава сделка между една фирма и цяла държава е ограничаването на свободата на инициативата, което означава ограничаване на конкуренцията по един незаконен начин и ограничаване достъпа до информация. Ето, това е една непрозрачна сделка. Има търговски интереси, но има и обществени интереси. Ограничава се възможността на потребителите да използват нещо по-различно от Microsoft, което очевидно е ограничаване на достъпа до информация. И тук би трябвало не само технократи, но и хора с интереси в сферата на свободата на информацията да бъдат повикани като консултанти.

Как според Вас изглежда ситуацията – електронно правителство (за което в момента се говори), базирано изцяло върху Microsoft платформа?

Мисля, че малко фирми в България са се погрижили да разберат какво точно означава електронно правителство. Има лесен достъп до някои документи в Интернет, но електронно правителство не означава Microsoft. Означава начин на обмяна , на защита на информацията и редица мерки, които в повечето случаи не са свързани с продукти на Microsoft, по скоро това е една едностранна и ограничаваща сделка.

Apple има ли ясно изградена стратегия за това как нейните продукти биха могли да се впишат в една такава идея за електронно правителство?

В рамките не само на електронното правителство… Става дума за всички държавни организации. Не твърдя, че ние сме 100-процентова алтернатива на Microsoft. Microsoft притежава 90 % от световния пазар, така че ние търсим поне едно пропорционално присъствие в България. За съжаление, с цялата тази политика нашето влияние е силно застрашено и по-скоро бихме обърнали повече внимание на секторите, в които Apple има по-силни позици – да речем в образованието. Дочувам, че се говори какъв бил пазарния дял на Apple в България, и то от представители на БАИТ и на Microsoft. Първо, не знам от къде разполагат с такава информация. Но нека вземат под внимание пазарния ни дял в развития свят. Колкото по-развита е една страна, толкова по-голямо е присъствието на Apple там, а в сферата на образованитео е с десетки пъти по-голямо , отколкото другите платформи и то отново в развитите страни. Apple като производител има водещ пазарен дял в страни като Япония и Австралия. В САЩ, например, Apple като софтуерна платформа в сферата на образованието, има пазарен дял над 30%! Това е една от областите, в които сме силни и искаме да присъстваме, а не всички да застанем в единен строй, като една полулокализирана операционна ситема. Доколкото знам Help Sуstem не е локализирана в Windows XP, докато ние локализирахме пълноценно операционната ни система в продължение на толкова много години и на такава база се знае много добре в езиково отношение как стои интерфейса на операционната система и редица терминологични особености, които изискват “полирането” и “шлифоването” по време на използването на софтуера от потребителя. Така че ние искаме присъствие в сферата, в която сме силни. Смятаме, че софтуер с отворен код също трябва да присъства на пазара , там където неговите позиции са по-силни – при сървърите. Така че има място за редица производители. Да не говорим за Sun Solaris, HP UX и Silicon Grafics.

Оттук нататък каква е вашата стратегия?

Моята лична стратегия е винаги да се опитвам да разговарям с нормален тон , без противопоставяне, да събеседвам. Ако наистина няма с кого да се говори, тогава трябва да се търсят законови мерки. Да се следи дали е нарушен закона и ли не.

А в бизнес план?

Ние сме локален офис на Apple , който е независим по отношение на финансирането. Ще се обърнем към тези потребители, които взимат независимо от правителството или от БАИТ решение. Това са частните фирми. Те подбират продуктите си на базата на ефективността и по това каква работа ще им свършат. Ние всъщност на това разчитаме дълги години и зависим много по-малко от държавните поръчки, отколкото редица други фирми. Бизнесът винаги ни е бил основна клиентска база и смятаме, че тя е най-здравословна, защото с развитието на една държава държавната поръчка намалява, а частният потребител на информационни технологии се увеличава.

В пресата бе съобщено, че БАИТ сформира работна група по проблемите на Интернет фирмите. Как бихте коментирали този факт като човек от IT бранша?

Ами БАИТ явно са специалисти по всичко.