Новата електронна страст на държавниците от САЩ, Европа и Третия свят е писане на законопоректи за контрол над Интернет.

Дори и страна с дълбоки демократични традиции като Великобритания не можа да се въздържи от налагане на цензура върху хостинга на неудобни сайтове. На фона на американската алергия към детската порнография и тероризма, британците преследват доста по-дребнави цели. Такъв е случаят с един учител от Кентърбъри, който бил глобен за неправилно паркиране, докато наминал за няколко минути през библиотеката. Възмутеният мистър Томас Гарет се ядосал и направил сайт, в който изтипосал служителите на паркинга като клоуни и споменал едно–друго против тях.

Сайтът е бил свален по нареждане на градските власти. Изрично настояли за това пред компанията Freeserve , която хоства адреса www.canterburyparkingclowns.fsnet.co.uk Freeserve пък изпратили писмо до Гарет, в което са му обяснили, че спират сайта му и ще го пуснат отново, когато той махне скандалните изображения от него. Гарет преместил сайта си на друг хост. Стигнало се до там полицейски сержант да го посещава в дома му, за да му говори за ползите и вредите от подобна упоритост. Психоатаката е била завършена със споменаването на документа “Protection from Harassment Act” от 1997г. , пазещ честта на държавните служители. Според местните власти, с този сайт Гарет е “обезпокоил” паркинговите служители. В резултат на цялата история, Гарет качил снимките върху щатски сървъри и успял да събере 35 хил. посещения, плюс подкрепата на различни антицензорни и правозащитни организации, които по правило са отзивчиви в такива случаи. Проблемът с този сайт и саркастичните снимки в него ескалира до етико-правен казус и международна сензация.

Парадоксално е, че цензурирането на Интернет не е само проблем на държавите със слабо развита демокрация. В страна като Великобритания, със сериозна интернет култура и инфраструктура, се вихрят сюжети аналогични на интернет скандали в страни като Тунис и Зимбабве, да не говорим за Китай. В Тунис властите затвориха човек, който си направил политически опозиционен сайт. В Зимбабве журналист , работещ за The Gardian, бе вкаран в затвора за онлайн публикация. Тенденциите са две. Държавите, където интернет е вече неотменима част от социума и всяка една обществена структура си има онлайн подразделение, изглежда започват да се дразнят от прекалената свобода на мнение. И обратното! В страните, в които дори няма и достатъчно развит ISP бизнес, спират свободното слово от тоталитални подбуди, които имат много общо с аргументите на демократичната власт в белите държави.

Поради по-развитата законодателна система в тях контролът над Интернет вече е и законотворческо предизвикателство.

Испания и Австралия вече си имат закон, позволяващ на местните правителства да определят кой контент е подходящ за web и да отсяват неподходящите сайтове. В тези актове интернет порвайдерите са поставени между чука и наковалнята с основното задължение да слагат бариери и да шпионират.

В Италия властите контролират всичко, което се хоства на територията на страната. Миналия месец си позволиха да блокират достъпа до пет USA-базирани сайта. За голямо съжаление на онлайн обществото и във виртуалния свят се оказа, че да дадеш пари и власт на политиците е като да връчиш на някой тийнейджър бутилка 12-годишно шотландстко, заедно с ключовете от колата.

Кога Интернет е изгоден? В страната на сутрешните яйца с бекон държавниците обичат Интернет, когато става дума за т.н. е-правителство. Изграждането на система за е-услуги за гражданите и развиването на онлайн бизнеса е сред приоритетите на британското правителство.

Лидерът на Камарата на общините Робин Кук, наскоро започна онлайн кампания за мониторинг на обществените нагласи към електрононто правителство, онлайн гласуването и т.н. “електронна демокрация”. www.edemocracy.gov.uk Сайтът събира мненията и препоръките на британците за досега функциониращите е-услуги на различните държавни учeрeждения и доколко официозът www.ukonline.gov.uk дава достатъчно полезва информация.

Проучванията с правят и с цел да се разбере защо през май, толкова малко хора се възползваха от възможността да гласуват за местни избори през Интернет. И какво трябва още да се направи, за да се привлече електората до компютрите поне до края на 2003г. , до когато британското правителство се е амбицирало напълно да електронизира изборния процес.