На 22.08.2002 г. Министерски съвет прие проекта на Закон за далекосъобщенията. На 26.08.2002 г., в съответствие със Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) Вени Марковски изпрати до Дирекция ДИВО на МС писмо 03.07-22. В него се искаше да му бъде предоставено копие от стенограмата, водена по време на заседанието на Министерски съвет и по-специално частта около пришпореното приемане на проектозакона за далекосъобщенията.

На 11.09.2002 г. г-ца Узунова е изпратила отговор до Марковски, в който отказва да предостави копие от стенограмата. Този скандален отказ да се предостави копие от незасекретено заседание на Министерски съвет не е пръв в практиката на г-ца Узунова. През 2001 г. тя отказа да предостави информация на журналиста от в-к "Капитал" Алексей Лазаров.

С решение 4694/16.05.2002 г. www.aip-bg.org/library/dela/vas5a.htm ВАС е постановил, че отказът е противозаконен. В мотивите към решението Съдът по-специално казва: "понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Достъпът до обществена информация е от голямо значение в демократичното общество с оглед осигуряване на прозрачност на държавната администрация и наличието на информация по въпроси от обществен характер." В същия дух е и препоръка 2002/2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите - членки относно достъпа до официални документи.

С писмото си шефката на Дирекция ДИВО в Мин.съвет създава съмнения относно желанието й да укрепва доверието на обществеността в държавните органи. Отказът не дава възможност на гражданите да си съставят адекватна представа и критично становище относно състоянието на обществото, в което живеят и органите, които ги управляват. Г-ца Узунова възпрепятства информираността на обществеността по въпроси от общ интерес и по този начин намалява ефективността и ефикасността на администрацията. С отказа си тя по никакъв начин не подпомага поддържането на почтеността на държавната администрация, която се постига с предотвратяване на риска от корупция. Писмото на г-ца Узунова не допринася за утвърждаване на легитимността на администрацията като организация за предоставяне на обществени услуги и не укрепва доверието на обществеността в държавните органи.

Опитът на г-ца Узунова да прикрие дискусията около приемането на придобилия печална слава проект на Закон за далекосъобщенията буди сериозни съмнения относно истинските причини за бързото изготвяне и приемане в "мъртвия" месец август на най-важния закон в областта на телекомуникациите и Интернет. Както е известно, текстовете на проктозакона предвиждат лицензиране на Интернет-доставчиците, безконтролен полицейски контрол върху електронната поща и съдържанието на уеб-сайтовете, присвояване от страна на държавата на домейните, завършващи на .bg, придаване на полицейски функции на Комисията за регулиране на съобщенията, вкл. и правото на обиск на жилища и превозни средства без съответна съдебна санкция и др.п.

Впрочем, лицензирането на Интернет-операторите бе дадено като пример за един от препъникамъните за членството на Словения в Европейския съюз. Според закона също така се удължава монополът на БТК с още две години, което противоречи на редица споразумения между България и Световната търговска организация.

ВАС постановява, че "Целта и на ЗДОИ е да бъде предоставена на гражданите всяка обществена информация, която не от категориите, свързани с държавна или друга защитена от закона тайна."

Следователно, с отказа си да предостави стенограма от заседнието на Мин.съвет, г-ца Узунова категоризира решението за приемане на проектозакона за далекосъобщеняита като "държавна или друга защитена от закона тайна". Какво наистина се крие в Закона за далекосъобщенията?