Когато чуем, че се подготвят нови промени в Закона за далекосъобщенията (ЗД) почваме да се чудим какво ги налага, след като този закон е променян вече три пъти в последните 18 месеца. Естественият отговор на този въпрос е, че от 1-ви януари 2003 г. отпада монополът на БТК. Но нека разгледаме темата от гледна точка на Интернет.

Първата ни стъпка при правните реформи, засягащи Глобалната мрежа е да се запитаме дали наличието на законова рамка пречи или подпомага развитието на Интернет? Кой е може би най-важният аспект на този въпрос? Мотото "Не причинявай вреда". Следователно законодателят е длъжен да помисли преди всичко дали с предлаганите промени и налагане на лицензиране за Интернет-операторите ще навреди. Неправилното законодателство може да спре или съществено забави развитието на Интернет. Всъщност страните, в които Интернет процъфтява са именно тези, в които няма Интернет-законодателство.

Преди да се пристъпи към регулацията

Държавните чиновници, Интернет-асоциациите, както и обществото трябва да определят каква е целта и какъв ще е ефектът от нови закони и регулации. Първата главна цел на предлаганите промени в ЗД е насочена към засилване на правителствения контрол върху Интернет и стимулиране на намесата на държавата в сектора. Втората важна цел е насочена към запазване силата на монопола на БТК и ограничаване на конкуренцията, вкл. и на Интернет-пазара.

Третата цел е да се намалят възможностите за контрол на самите потребители над съдържанието и личната неприкосновеност, които да бъдат заместени от тотален (тоталитарен) държавен контрол както върху съдрържанието и кореспонденцията, така и върху самите потребители.

Да регулираш или да не регулираш - това е въпросът

Интернет-регулацията трябва да съчетава свободния режим с регулацията. След предишните опити на държавата да наложи контрол върху Интернет (през 1999 г. и през 2001 г.), се видя, че потребителите на Интернет получиха либерален законодателен режим и сравнително добра услуга. В страните, където Интернет процъфтява, той е нерегулиран, но работи върху регулирана среда - телефонната мрежа. България избра - след успешното дело на "Интернет общество" срещу Комитета по пощи и далекосъобщения през 1999 г. - този модел на развитие и резултатите са налице. В момента потребителите на Интернет са над 1,3 милиона. За сравнение - през 1999 г. те са били само 76000. Тези данни еднозначно доказват горното наблюдени, че Интернет процъфтява там, където няма държавен контрол.

Какво означава нерегулиран?

Скритата цел на регулацията в Интернет е осигуряването на контрол върху съдържанието. Това обаче е в разрез с европейската практика и по-точно с Европейската конвенция за човешките права. Според нея лицензирането е допустимо само за телевизия, радио и киноразпространение. Или с други думи няма нужда от нови закони за съдържанието в Интернет. Отговорни за него са тези, които го създават, а не Интернет операторите, които осигуряват само преноса до него. Следователно да се лицензират доставчиците е не само правно недопустимо, но и неотговарящо на европейската идеология на законодателството. В повечето случаи за предпочитане е потребителският контрол пред регулирането на съдържанието. Потребителите, родителите и училищата могат да избират от огромен брой филтриращ и блокиращ достъпа до дадени сайтове софтуер, за да предпазят децата от вредно съдържание. Независимо от напредналите технологии, винаги може да се намери начин за преодоляване на защитата, ето защо е многократно по-важно да се насочат усилията на държавата към създаване на култура на потребителите, възпитание на подрастващите и т.н. Нерегулиран Интернет означава не "извън контрол", а напротив - прецизно наблюдаван и организиран именно от хората, които са най-заинтересовани да го сторят. При демокрацията обществото е това, което следва да изземва функции от държавата, при диктатурата напротив - държавата иска да контролира всичко, а през ХХI век това се отнася особено до достъпа до информация и правото да се изказват свободно мнения.

Уникалната същност на Интернет

Законодателят трябва да има предвид различията между Интернет, радиото и телевизията и останалите медии. Интернет е глобален - т.е. труден за контрол от страна на местното правителство; с отворен стандарт и достъп до него (т.е. всеки в Мрежата може да дефинира свой стандарт, който не може да бъде контролиран. Той е децентрализиран, т.е. няма "Интернет-правителство", което да налага закони и др.п. Богат и разнообразен - всеки може да си го позволи, не се използва ограничен честотен ресурс; евтин - всеки може да бъде издател; контролира се от потребителите - напр. криптиране, филтрация и т.н; и интерактивен, т.е. всеки участник в Мрежата си кореспондира в реално време с останалите потребители.

Имайки предвид тези принципи, бихме могли да се запитаме "Каква законодателна рамка е необходима, за да може Интернет да се развива?"

Прозрачност

Регулираторният и законодателният процес трябва да са прозрачни и отворени към обществото. Това включва не само правото на гражданите да имат достъп до всички закони, наредби и съдебни решения, включително и проекти на закони и подзаконовите нормативни актове - както на хартия, така и в Интернет.

Законодателният процес в условията на демокрация се изразява в правото на гражданите да участват в процеса не само чрез своите представители в Парламента, но и чрез пряка демокрация. За целта Парламентът би трябвало да организира публични дискусии, основно в Интернет, отворени за всеки специалист в областта на телекомуникациите. Ефективната стратегия за развитие на информационните и комуникационни технологии и Интернет трябва да установи местните пречки пред развитието на Интернет и възможностите за реформи.

Какво се получава обаче на практика през последните години в България? Забелязваме, че прозрачността е присъща на правителствата, но само ако правителството е подложено под международен натиск. За какво говори това? Говори за липсата на достатъчно авторитет както на гражданското общество (което е нормално след като то се появи едва преди 10 години), така също и на надменността на правителството, когато си общува с гражданите.

Подпомагане на предприемчивостта

Важен аспект на законодателството в областта на телекомуникациите е насърчаването на инвестициите и развитието на целия сектор, вкл. и информационните технологии.

Търговското законодателство и финансовата система трябва да позволяват на новите компании да се регистрират в съда и да започват бизнеса си без забавяне. Лицензирането на Интернет-операторите по същество е насочено не само към ограничаване на свободата на достъп до Мрежата, но също и към забавяне на бизнес-развитието. Съществуването на лицензи предполага и наличието на сериозна корупция сред държавния апарат, който се организира за контрола на издадените лицензии.

Законите трябва да намаляват рисковете от намеса на държавата, както и да осигуряват стабилност и гъвкавост. На практика обаче, с въвеждането на лицензите за Интернет, ще се засили държавната намеса. Свободата на достъп до Интернет ще зависи пряко от действията или бездействията на анонимните чиновници от регулаторния орган - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Доколкото КРС трябва да бъде независима, сегашният начин на избор на членовете на комисията не гарантира действителна независимост от управляващата политическата коалиция. Понастоящем 4 от 5-те члена на КРС се избират от управляващото мнозинство. Президентът, който би могъл да бъде коректив на такъв партиен избор има право да назначи само един член на КРС, което по същество означава, че институцията на държавния глава се използва като параван на факта, че КРС е ръката на мнозинството в сектора. Предприемчивостта се насърчава с премахването на пречките пред развитието на Интернета, а не с появата на нови. В този смисъл, похвално е намерението на правителството да даде широки пълномощия на специализиран орган - Агенция за развитие на ИКТ към МТС - за постигане на съществени резултати. Същевременно следва да се отбележи силното съкращаване на бюджета на Агенцията, което ще доведе до невъзможност за постигане на целите.

Либерализация в телекомуникациите

Приватизация. В цял свят телекомуникационната политика насърчава приватизацията. Подобно следва да е законодателството и у нас. Конкуренция. Тя води до намаляване на цените, насърчаване на инвестициите и осигуряването на достъпни услуги. Международните стандарти предвиждат пълна и честна конкуренция при осигуряване на местни телефонни услуги, наети линии, междуградски и международни разговори; между безжичните и кабелните услуги; между Интернет-операторите. Конкуренцията не се осигурява с лицензи, а със законодателство, което е ориентирано към осигуряване на еднакви права за всички "играчи" на пазара и със силна, независима и компетентна Комисия за защита на конкуренцията. Лицензионните режими натоварват Интернет-операторите с допълнителни финансови тежести, а КРС - с нетипични функции.

Конкуренция

Един от важните етапи в развитието на либерализирания пазар след 01.01.2003 г. е отварянето на съществуващите мрежи за конкуренцията. Т.напр. Интернет-операторите трябва да имат достъп до мрежата при същите условия, които телекомът осигурява на своят собствен доставчик. БТК е собственик на няколко доставчика, включително и в единствения осигуряващ наземна свързаност на България към света. Това поставя телекома в изключително деликатно положение по отношение на Интернет. Новият ЗД трябва да отворя пазара и към чуждестранната конкуренция, за да може да се появи реален конкурент на БТК при предлагането на достъп до Интернет по наземна оптична линия.

Лицензиране

Изискванията за лицензите следва да са предсказуеми, постоянни и да насърчават конкуренцията. Няма нужда от лицензиране на Интернет-операторите - то трябва да не бъде използвано за ограничения при влизане на пазара, а обичайното търговско право и пазарът са достатъчни, за да защитят потребителите. Такива бяха и аргументите на "Интернет общество" през 1999 г. по успешното дело за отмяна на лицензирането на Интернета. Настоящото правителство дойде на власт с обещанието за намаляване на лицензионните режими, вместо това то въвежда нови, при това върху дейности, които до този момент са били на свободен режим. Практиката в България през последните 10 години е доказала, че лицензите засилват корупционните явления и не допринасят за повишаване на качеството. Още повече, че в Интернет няма общоприети стандарти за качество и услугата се предлага “такава, каквато е”, без допълнителни гаранции. Лицензирането следва да се извършва не на услугата (предоставяне на достъп до Интернет) или на фирмите, които я осигуряват, а на преносната среда - кабели, мрежи и т.н.

Регулация на цените

Регулацията на цените може да подпомогне или попречи за развитието на Интернета. Например дуплексните телефони създават сериозни проблеми пред желаещите да ползват Интернет. Същевременно обаче БТК не е в състояние да задоволи всички желаещи с отделен, прав, телефонен пост и така се пречи на навлизането на Интернет в домовете на хората. Цените на телефонните разговори, особено таксуването на минута, може да възпрепятства развитието на Интернет. Твърда тарифа, която не зависи от времетраенето на телефонния разговор, обратното - насърчава използването на Интернет. Същото се случва и при въвеждането на т.нар. "месечни такси" за Интернет достъп, без ограничения на времето за ползване на услугата. Конкуренцията може да доведе до намаляване на цените, но това трябва да е балансирано със защита на потребителите, особено в отдалечените райони.

Универсална услуга

Принципът за универсалната услуга за базов телекомуникационен достъп, подпомагащ преноса на глас и данни е международна норма. В новия ЗД се предлага такава да бъде и достъпът до Интернет със скорост 2400 бита в секунда. Такава ниска скорост обаче не би следвало да се приема за минимална, а значително по-добре би било тази скорост да е поне 14400, ако не дори и 28800. Освен това би трябвало да е налице изискване тази услуга да е с постоянно във времето качество.

Следователно Интернет-регулирането в България не е необходимо. Не съществуват нито политически, нито икономически аргументи в полза на лицензирането. Такова е и мнението на европейската общественост и политиците, които са имали взимане-даване с България. Такива са и текстовете на краткия, но важен германски Закон за телематичните услуги (ЗТУ), според който Интернет-доставчиците не се лицензират или регистрират. Ако можем да имаме съмнения за съотвествието между новия ЗД и Европейските правни норми, то такива съмнения едва ли са налице относно немския ЗТУ.

България трябва да развива достиженията в областта на телекомуникационното си право, а не да ги пренебрегва. Работата с гражданското общество при изготвянето на проекта на ЗД бе нулева, затова е редно Парламентът да организира действителна публична дискусия, която да трае най-малко 6-8 седмици, в която да се намери вярната идеология на закона, както и най-прецизните текстове, стимулиращи свободата на достъп до Интернет. Същевременно те трябва да са насочени към осигуряване на незавимостта на Интернет-операторите от държавна или административна намеса, за да дадат възможност на всеки гражданин да има достъп до информация и право на изразяване на мнения без цензура. Това право е гарантирано и в Конституцията на Република България. Законодателят само трябва да се съобразява с изискванията на Основния закон.



Вени Марковски, координатор за България на американската "Глобална инициатива за политиката в Интернет"

www.internetpolicy.net