Нов медиен законопроект заплашва свободата на словото и интернет-бизнеса в Турция. Законопроект цели налагане на контрол над всички форми на медийност в страната, съобщава WiredNews. Най-притеснителното в него е задължението копия от всеки сайт да бъдат изпращани чрез Интернет до правителствена агенция за предварително одобрение. Според рестирктивният текст, всеки, който възнамерява да прави сайт в web е длъжен да получи предварително разрешение от властите и да ги информира всеки път, когато прави промени в страницата. Нарушителите ще плащат глоби от 95 хил. до 195 хил. долара. Глобата е огромна като се има предвид, че заради финансовата криза в този сектор, доста контент-провайдери и фирми, предлагащи уеб услуги отчетоха средни приходи, по ниски от 2 200 долара месечно.

Законопроектът се появявва в момент, когато страната полага усилия за спаването на политическите критерии на Брюксел за присъединяване към Европейския съюз. В тях е акцентирано предмно върху опазването на човешките права и гражданските свободи.

Хиляди журналисти, интелектуалци и политици стават потенциялни жертви на този закон, който би могъл да бъде използван и за политически репресии.

Най-печалното е, че ще предизвика масовото “емигриране” на турски сайтове към чужди сървъри и ще бъде удар върху предлагането на интернет контент и цялостното използване на Интернет, смята Савас Унсал, изпълнителен директор на Superonline. Superonline е най-големият турски интернет провайдер, с близо 950 хил. dial-up-а и 2 500 корпоративни клиенти.

Според Унсал, турскоезичният уеб ще бъде пренебрегнат. След като обикновените автори на уеб страници бъдат поставени пред административни препяствия и заплшени с глоби, в турското уеб пространство ще нарастне броят на англоезичните страници, хоствани в чужбина и със съдържание, което не е предназначено за турските граждани.

По този начин ще бъдат облагодетелствани само богатите и образованите хора, които четат английски. Това според бизнесмена, ще задълбочи дигиталната пропаст в страната.

“Ние не искаме да осигуряваме достъп само за елита. Държим правителството да ни даде възможност да работим и да отвори вратите пред технологиите и бъдещето”, е коментарът на Унсал.

Законопроектът взема под внимание предимно печатните и електронните медии, но според Унсал, Интернет също попада под тези регулации, особено след като са се появили критични материали в турски сайтове срещу лидерите на трипартийното коалиционно правителство на страната. “Това бе прибързана и зле свършена работа от страна на хора, които изобщо не разбират що е Интернет”, коментира още Унсал.

Шефът на ISP-компанията припомня, че текстът е абсолютно несъвместим с изискванията на ЕС за членство, които са категорично за засилване на медийната независимост ( свободата на пресата).

Законопроектът бе атакуван още миналата година от президентът Ахмед Некдет Сезер, който наложи вето над текста, окачествавяйки го като “несъвместим с демократичните традиции, основните права и свободи и конституционните принципи."

В момента има около 195 хил. и 210 хил. активни уеб сайта в Турция. Хората от бранша вече се шугуват с новите правила, които биха ги принудили да искат разрешение всяка сутрин, за да качат най-новата си информация в web.

Тези разрешения вероятно ще се издават от върховния управляващ орган на местната Агенция за радио и телевизия (RTUK) (Аналогична на нашенския Съвет за електронни медии – бел.ред.). Тази агенция е ангажирана основно с регулативни функции , според текста на законопроекта.

В интерес на истината, самият председател на RTUK - Нури Каис признава, че този законопроект ще има негативно въздействие над Интернет, както и върху турската икономика като цяло.

"Интернет публикациите ще бъдат регулирани от специален закон, заявява Каис, в писмо до Сезер. “С тази част от закона, интернет сайтовете ще започнат да се хостват при чужди провайдери, тъй като официалният държавен надзор ще предизвика непосилна ситуация за съществуването им.”

Другата основна критика срещу законопроекта, е че е твърде неясен. Например, санкциите в него могат да се разпрострат и до чат стаите и преноса на текстови месиджи през Интернет.

Според Доган Озгодек, юрист, преподаващ бизнес законодателство, банки и финанси в университета Билкент в Анкара, ако текстът бъде приет, може да се стигне до там, че да се преследват от държавата точно определени сайтове.

"Един новинарски портал се обновява 24 часа. Как държавата ще го надзирава”, пита Озгодек.