Днес, 16.10. в предаването "До обед" на БНР се проведе културна дискусия по темата между шефът на КРС Георги Александров, Вени Марковски, представителят на Асоциацията за развитие на ИТ Атанас Шарков и Божидар Симеонов от МТС.

Предлагаме кратки резюмета на изказванията:

Вени Марковски: “Новият проектозакон за далекосъобщенията е добър, но не и в частта, свързана с Интернет”, каза Вени Марковски, представител на Глобална политика в Интернет за България. Според него, проектът ще даде възможност да бъде следена електронната поща и всеки ще има достъп до компютъра на даден потребител. По думите на Марковски, въвеждането на лицензионна такса за операторите-доставчици ще повиши цената на услугата и потребителите ще плащат повече. “Ако бъде приет този проектозакон, ще има правителствен контрол върху Интернет. Контролът ще бъде по две линии. Едната ще е административна, от Комисията за регулиране на съобщенията, които имат правата да претърсват жилища и превозни средства и да изземват всякакви документи. Вторият аспект е, че полицията получава засилени правомощия по отношение на комуникациите”, каза още Вени Марковски.

Шарков: “Новият проектозакон за далекосъобщенията е базиран на норми, които излизат от употреба в Европейския съюз от средата на следващата година, специално в частта му за Интернет”. Това каза Атанас Шарков, член на Асоциацията за развитие на информационните технологии. Шарков уточни, че нашият закон е базиран на законодателство от 1997 година и не отразява всички промени, настъпили в нормите на ЕС. “Основният въпрос в новия проектозакон за далекосъобщенията е процесът на легализацията на пазара. В проектозакона има огромен брой наредби – 34 – и не е ясен смисълът на тези наредби. Те предстои да бъдат изготвени през 2003 година, което е доста неясно”. Шарков обясни още, че в Интернет лицензирането означава високоскоростен достъп. В момента българските потребители имат възможност да ползват два основни типа Интернет услуги – едната е diаl-up, а другата е достъп чрез наети линии, което за масовия потребител не е възможно, уточни той. “Пускането на високоскоростни услуги ще стане едва през 2005 година, т. е. това е реално отлагане с две години на тази част от пазара, и по този начин ще бъде ограничена възможността потребителите да получат високоскоростни услуги на достъпни цени”, каза още Шарков.

Симеонов: “Няма никакво основание за тревога по проектозакона за далекосъобщенията, той не третира проблемите с Интернет”. Това пък заяви Божидар Симеонов, директор на Дирекция “Политика в Далекосъобщенията” към Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). “Това на практика означава, че дейностите, свързани с Интернет, са свободни и ще бъдат такива и занапред. Това, което се отнася за лицензиране, се отнася за лицензиране на обществени далекосъобщителни мрежи, без използване на ограничен ресурс. Интернет е медия, а ние не се занимаваме с медии. Искам да успокоя както доставчици, така и ползватели, че всичко, което ще е на свободен режим, ще остане на такъв”, каза още Божидар Симеонов.

Георги Александров: “Никой не е имал и няма намерение да регулира или да лицензира услугата доставка на Интернет, но това, което е нормално да се направи, е да се лицензират мрежите, по които се доставя Интернет, тъй като те са част от техническите проекти на доставчиците”. Той добави още, че лицензирането на мрежите се налагало по няколко причини. Тези мрежи се свързват помежду си от догодина и трябва да се гарантира, че всички мрежи, които са свързани помежду си, трябва да отговарят на някакъв минимум изисквания, обясни Александров. “Второ, в момента се използват нелицензирани мрежи, което не може да продължи така, и ние искаме да засилим контрола, без да чакаме новия закон”, добави той.

Специално за portal.bg Вени Марковски сподели, че след като от МТС твърдят, че операторите ще бъдат на свободен режим, нормалното би било това да се регламентира в конкретен текст в проектозакона. "Така ще се елиминират спекулациите, а и чиновниците няма да се изкушават да въведат лицензиране. Защото по новия закон, съгл. чл. 51 и сл. Интернет-доставчиците задължително трябва да се лицензират, а ако КРС им откаже регистрация, тогава може да се оплакват пред Върховния административен съд. Това на практика може да остави на пазара след влизане на закона в сила само един доставчик - напр. БТК. Доставчиците са притеснени, но като гражданин на Република България аз съм още по-притеснен! С подобно законодателство МТС може да предизвика отваряне на глава 19 "Телекомуникации" по преговорите за присъединяване към Европейския съюз и вместо в 2007 г, да ни приемат за членове през 2010. И всичко това - заради дребни грешки, но с големи последици. Според Марковски било странно, че Симеонов твърди, че новият проектозакон "не третирал проблемите с Интернет", тъй като по конкретни текстове именно Интернет-операторите ще трябва да осигуряват за своя сметка техника и линия до полицията, за да може тя да контролира Интернет-трафика. "Това е записано изрично в закона, вероятно г-н Симеонов се е объркал", заключи представителят на ГИПИ за България. Да си припомним как изглеждаха нещата по времето на стария закон, през 1999 г. с една картинка от ISOC.bg, в която само ДКД трябва да се смени с КРС.

Марковски ще участва и в конференцията за телекомункациите в ЮИЕвропа в рамките на Пакта за стабилност след 10 дни в Белград, където ще говори по темата.