Онлайн изданието на The Times ще събира такси от потребителите си в САЩ през следващите 3 месеца.

45 % от трафика към интернет изданието на престижният вестник идва отвъд океана. Сайтът е отчел общо 2.65 млн. потребители месечно. По тази причина собствениците на изданието въвеждат схема “pay per view”. Достъпът до пълното съдържание на статиите ще става чрез предварителна регистрация с парола и потребителско име. В момента The Times изисква такси само за кръстословиците и архива си. www.thetimes.co.uk/

Ако новата стратегия на The Times се окаже успешна, през октомври вестникът ще предложи и алтернативна система за сливане на онлайн новини от The Times и The Sunday Times. Очаква с до лятото на 2003г. да се въведе платен достъп и за британските потребители.

Онлайн изданието ще предлага безплатно само списъка със заглавиета на статите. Промяната в политиката не е прецедент. От доста време по този начин работи в.”Ню Йорк Таймс”. Платени са и експресните новинарски емисии от сайта на Reuters.

Факт е, че все повече и повече популярни онлайн издания и провайдери на широко използвани интернет услуги въвеждат такси. Изглежда потребителят постепенно свиква с идеята, че трябва да си плаща за нещо в Мрежата. Въпросът и за потребители и за провайдери се промени от “Дали да се плаща?” в “Колко да се плаща?”

Компаниите дадоха да се разбере, че са привърженици на схемата “на час по лъжичка”. Първо пускат обява на сайта, с която казват, че заради това и това , от следващия месец услугата ще струва пари. Някои от тях компенсират с повече свободно пространство и разширен пакет от допълнителни бонуси. И в крайна сметка, изискват малка сума (средно между 5 и 10 долара месечно) като правят по-скъп “бизнес” пакет с повече екстри. Естествено, поне 60% от общите услуги на една компания остават free, за да няма масов отлив на посещения.

Това е така, защото в развития интернет бизнес в Щатите и Европа, никой потребител няма да се впечатли от шоковото въвеждане на солени такси, след като все още се намират фирми, които предлагат същото, но без пари.

По всичко личи, че 2002г. ще е годината на прехода от free към fee, така както 2001 г. бе годината на dot-com фалитите и ниските печалби от онлайн реклама. Медиен гигант като AOL Time Warner се принуди да съкрати 2 хил. работни места този януари. И индустрията достигна едновременно до извода, че е настъпило време да каже на потребителя “лошата новина” .

Към "екипа" се присъедини Napster. Yahoo пък сключи договори със Sony и Vivendi за предоставяне на определено количество MP3 срещу годишна такса. Потребителите ще използват системата Duet за download и обмен на музика с други юзери като естествено си плащат. Музикалните издатели са повече от доволни.

Списъкът с платения контент в световен мащаб поне засега се оглавява от три основни сегмента: новините, спорта и прогнозите за времето. (Поне засега порнографският бизнес е деликатно изместен от епицентъра на новото поле за онлайн печалби, за да не скандализира прощъпалника на онлайн плащането.)

Към платени услуги се ориентират големи фирми и издатели като: Business AM, Yahoo, MSN, The Irish Times, The Telegraph и Google, които продължават да сондират нагласите на потребителите като отново се опират на логиката “ ще плащате, но ние ще ви дадем повече”. Обнадеждени от големия интерес към сайта на наградите Big Brother 2, Channel 4 обяви наскоро, че вече ще иска пари за онлайн излъчвания на Reading Festival. Предаванията в реално време са другият сегмент за набиране на печалби.