|
Калчев призован да отговаря в Парламента за договора с Microsoft (20-5-2002)
Депутатът от парламентарната група на ОДС Иван Иванов е внесъл на 16-ти май в Народното събрание до министъра на държавата администрация Димитър Калчев.
Депутатските въпроси са по повод скандалния договор с Microsoft за лицензиране на ползваните от държавната администрация програмни продукти.
В питането си депутатът изисква информация за точната сума, която България ще заплати на корпорацията съгласно подписания договор. Иван Иванов пита и защо не е обявен търг по Закона за обществените поръчки.
Второто питане е обяснено от министър Калчев в доклад
до Министерски съвет от 14 март т.г., където шефът на чиновниците в държавата подробно изяснява, че след като става дума за “договор за абонамент”, не се изисква процедурата за избор на фирма изпълнител да стане според Закона за обществените поръчки. Абонаментният договор означава, че държавата не притежава лицензиран софтуер, а го ползва временно и след определен период пак ще трябва да плаща за нови лицензи.
По повод първото запитване на депутата този доклад не може да послужи като източник на информация, защото по никакъв начин не обосновава (с цифри и факти) защо сделката с Microsoft ще струва по-малко на данъкоплатеца и какви точно преференции ползва държавата. Използват се изрази от рода на “изключително изгодни условия” или “държавата ще спести значителен по размер средства”.
Достатъчно неопределени формулировки, които звучат най-малко неубедително в доклад пред правителството, който би трябвало да убеди кабинета, че е нужно бюджетът да олекне с 13 млн. долара само за софтуер.
Няколко момента остават неизяснени в този доклад :
- до момента държавната ни администрация с нелицензиран софтуер ли е работила (бившият министър Марио Тагарински още по време на Костовото правителство лицензира целия софтуер в държавната ни администрация, точно с цел да се предотврати пиратството);
- какъв е статута на локализираните версии – изцяло нов пакет ли са или само ъпгрейд ( и като добавени програми се ползват с отстъпка, заради вече платени основни софтуерни лицензи);
- това ли бе най-изгодният вариант за лицензиране на държавния софтуер.
Ако се съди по практиката на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) има далеч по-изгодни начини.
На 25 юли миналата година БАИТ и Майкрософт България подписаха меморандум, предоставящ на фирмите от бранша правото да ползват програмата “Открито абонаментно обслужване“ (OSL).
www.microsoft.com/bulgaria/licensing/osl.asp
С меморандума се предоставя правото фирмите към БАИТ да бъдат включени в програмата на Майкрософт “Открито абонаментно лицензионно споразумение“ (OSL). Вместо еднократно заплащане стойността на основния пакет софтуер, включващ продуктите MS Windows 2000 Professional Upgr., MS Office XP Professional и MS Back Office 2000 CAL и абонамент за придобиване на най-новата версия на продукта в рамките на две години от закупуването му при обща цена 1500 USD, фирмите заплащат годишна абонаментна такса за всяко работно място.
Програмата е предназначена за корпоративни клиенти, но никъде не е казано, че от нея не могат да се възползват и държавни организации.
www.bait.bg/news_one.php?news_id=29
При условията на програмата OSL пакетът се предоставя при годишен абонамент за един компютър 190 долара, като в рамките на промоционалния срок стойността на абонамента е намалена с 50%. Тези условия са за компютри, на които досега не е имало инсталиран лицензиран софтуер на Microsoft.
За тези, които имат качен законен софтуер има допълнително намаление на абонаментната такса за първата година с още 50%. И то с разсрочено плащане. Сумарната цена за целия абонаментен период възлиза на около една трета от стойността на пакета.
Според този меморандум, софтуерът се заплаща като услуга, т.е. като присъщ разход на фирмите, с който се намалява облагаемата с данък печалба.
По тази система Майкрософт поема задължението за безплатно обновяване на пакета при появата на нова версия в рамките на абонаментния период, плюс задължението на Майкрософт за безплатни технически консултации през същия период.
Въпросът е , при наличието на подобна изгодна схема защо държавата е сключила договор за 13 млн. долара? Един преглед на цифрите, посочени от самата Microsoft (при OSL схемата), показва, че държавата би платила далеч по-малко пари за оборудване на 30-те си хиляди работни станции с българските версии, особено и ако бяха счетени за ъпгрейд на вече закупени и лицензирани пакети. (Да предположим, че досега държавните учреждения са работили с лицензирани версии на Windows и Office, макар и по-стари версии от XP.)
Ако се следва примерната схема на корпорацията за една фирма, простата сметка показва, че този вариант приложен за въпросните 30 хил. работни станции ще струва малко над 1 млн. долара. www.microsoft.com/bulgaria/licensing/example.asp
Излиза, че държавата плаща луди пари за едно и също нещо. Образно казано, защото второто, за което плащаме ( българските версии) дори и не е пълно.
Няма превод на Excel. Когато бъде локализирана и тази програма, сигурно ще трябват още пари да бъде лицензирана за всичките 30 хил. PC-та.
Какво всъщност прави България? В момента, в който държавниците по цял свят ( в развитите и в развиващите се страни) мислят как да спестят пари от софтуер и преценяват по-евтините и сигурни варианти, нашата страна дава огромна сума за две Microsoft-ски програми и то при непрозрачни условия. И оставя отворена врата за нови плащания при локализацията на други популярни приложения от Windows и Office.
Какво би следвало ако в последствие чиновниците решат, че искат български интерфейс на Power Point….
Пълният текст на доклада може да се прочете от :
www.ludost.net/msmail/ms1.jpg
www.ludost.net/msmail/ms2.jpg
www.ludost.net/msmail/ms3.jpg
www.ludost.net/msmail/ms4.jpg
Линковете се появиха в web в онлайн форума на в.”Сега” segabg.com като коментар към новината за закупуването на лицензите.
(CC)
Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат
да се използват при условията на Криейтив комънс.
Прочетете лиценза за повече информация.
За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив
Към главната страница
|
|
|