Британският Закон за следствените органи (Regulation of Investigation Powers Act) бе гласуван от местния парламент през юли 2002г. Абревиатурата е RIPA, но местните вестниците я преименуваха на RIP – саркастично съкращение на израза Rest in Peace (”Остани си с мир”).

RIP е обезпокоителен ъпгрейд на законовите мерки по прихващането на информация, уредени от по-стар текст, приет през 1985г. (Законът за следствените органи е английският вариант на нашия “Закон за специалните разузнавателни средства”- бел.ред.)

Лесно е да се предположи, че закон’85 не е съдържал понятието “Интернет”. В новата редакция обаче интернет провайдерите трябва “да имат готовност” да подслушват интернет потреблението през техните мрежи.

Според текста на RIP, разрешение за това дава не съда, а член на кабинета на министрите. (Уточняваме, че един от основните демократични постулати при законовите актове, регулиращи използването на т.н. “специални разузнавателни средства”, е разрешението за инсталиране на подслушвателни устройства и запис на данни и да се дава от съд, а не от правителствен орган – бел.ред.)

В британския RIP е доразработен списъкът на държавинте органи , които имат пълномощия да следят Интернет, както и списък с данните, които могат да се прихващат и пазят. В него има куп ограничения за използване на криптиращи технологии – един от основните методи за защита на важна информация в Интернет.

Текстът на RIP предизвика бурни протести сред местни и чужди правозащитни организации. Само на сайта на FIPR има над хиляда публикации по повод този текст и по проблемите на киберпрестъпността като цяло.

В резултат на активизиралото се политическо лоби, правозащитните организации съумяха да убедят парламента да отхвърли част от най-рестриктивните части в закон.

Една от най-важните отстъпки е, че правителството освобождава провайдерите от задължението да подсигуряват сами техника за прихващане и запис на логове.

В RIP също е добавено и необходимото условие за всяка процедура по мониторинг на комуникациите да има предварително разрешение.

Законът е в сила от октомври 2000г. От април 2001г. в Лондон функционира т.н. “Национален център по борба с престъпленията в сферата на високите технологии”. Този център е творение на британският министър на вътрешните работи Джек Стро. Бюджетът на центъра за миналата година е 25 млн. фунта стерлинги.