Правителство на Евросъюза ще постави на обсъждане следващия месец законопроект, регулиращ съхраняването на информация за комуникацията на частните лица, живеещи на територия на Евросъюза. Новината бе огласена първо от британския "The Guardian", който се позова на информация от влиятелната организация "Statewatch".

Това е неправителствена организация, специализирана в изследването на защитата на гражданските права. На законопроектът бе дадена гласност след изтичане на вътрешна информация. Списъците с телефонните абонати , по които са водени разговори и електронните адреси ще се съхраняват от 12 до 24 месеца. (пълният текст на анализа от Statewatch е тук www.statewatch.org/news/2002/aug/05datafd1.htm

С тоав са ангажирани самите телекомуникационни фирми - телефонни компании и интернет провайдери, които са задължени да предоставят пазените логове на съда, в случая, че им бъде поискана. Ще се пази броя на проведените разговори и продължителността им, както и персоналните данни на този, който е ползвал услугата за всеки тип връзка. Ако законопроектът бъде приет, той ще има задължителен характер за страните от Евросъюза.

Държавните органи на всяка от 15-те страни членки ще имат право да изискват събираната информация от телеоператори в друга страна от съюза. Проектозаконът е плод на ощоевропейските усилия за борба с тероризма. След 20 септември 2001г. министрите на правосъдието и на вътрешните работи в Евросъюза настояха за повече правомощия на разследващите и правоохранителните органи за достъп до информационния трафик, включващ телефонните разговори, факсовете, мобилните комуникации и интернет връзките.

През 1997г. бе приета европейската "Директива за опазването на личинте права в сферата на телекомуникациите" ( Directive on privacy in telecommunications). Първоначално Европейският парламент увери, че промените в директивата, целящи достъп на власите до съхраняваната персонална комуникация няма да бъдат задължителин за всички страни, но в последствие се оказа, че цяла Европа ще трябва да се подчинява на едни и същи правила.

Заради подозренията в терористична дейност, всеки редови гражданин ще бъде поставен под перманентен дигитален контрол. Основното безпокойство на правозащитните организации е, че няма гаранции, че лична информация и кореспонденция няма да бъде използвана за натиск над определеии лица и нарушаване на техните права.

Това е цялостна тенденция от година насам - да се използва терористичната заплаха за създаването на механизми за контрол над интернет трафика. Както Portal.bg вече отбеляза неотдавна в Мрежата бе инициирана дискусия по повод действието на т.н. "EU Copyright Directive", с която се дават широки права на интернет провайдерите да следят цензурират достъпа на клиентите си до свободните мрежи за обмен на файлове.