След цялостния превод на писмото на перуанския конгресмен Нунес до Microsoft, прелагаме на вашето внимание нова публикация, даваща малко повече светлина върху личността на перуанеца и прословутата кореспонденция за open source, която активизира Linux средите в цял свят. Тя съдържа части от интервю с Нунес, съпътствани със свободен коментар и бе публикувана на linuxtoday.com/ .

Текстът е на Диан ЛййБланк (Linux Today) и Стейси Тайптън (Spanish.com). Припомнени са основни факти от кореспонденцията между перуанския конгресмен Едгар Дейвид Вилануева Нунес и генералния мениджър на Microsoft-Перу - Хуан Алберто Гонзалес. Тя бе доста изострена и основно акцентираше върху аргументите "за" и "против" въвеждането на софтуер с отворен код в държавната администрация. Писмото на перуанския конгресмен е изцяло в защита на подготвяния законопроект, с който се конституира официално използването на Linux.

На 21 март 2002 Гонзалес пише писмо до перуанския конгресмен д-р Едгар Дейвид Вилануева Нунес. “Недостойното” писмо изразява позицията на Microsoft по отношение на перуанския законопроект 1609, озаглавен “Свободен софтуер в държавната администрация”, който вече е представен за дебат сред местните политически и интелектуални среди.

При прочитането на писмотото от Microsoft привържениците на отворения код могат да забележат, че то изобилства с типичните тактики, които използва корпорацията – да внушава страх, несигурност и съмнения (Fear, Uncertainty, Doubt - (FUD) като по този начин държи хората в страх от всичко, което не е предложено от самата нея. В това няма нищо изненадващо. Досега нямаше ясно и точно оябяснение защо много от аргументите на Microsoft и другите компании бяха некоректни.

Перуанският конгресмен Вилануева отговаря с писмо на 8-ми април 2002г. , с което за няколко часа си изгражда авторитета на герой сред обществото на open source. Красноречиво и с внимателно отношение към фактите и детайлите, писмото изяснява точка по точка доста от неправилните и конфликтни твърдения на Гонзалес. Писмото припомня и присъдата срещу Microsoft за софтуерно пиратство, дадена от френски съд през 2001г. Сега върху нея започна да обръща внимание и северноамерикансктата преса.

Реакциите на писмото на Вилануева бяха доста широки. Появили са се дори и подозрения, че писмото не е истинско.

Малко предистория

Вилануева познава софтуера с отворен код и неговите предимства от почти шест години. Още когато е бил кмет на Андахуайлас, малка провинция в южната част на Перу, той е проявил инициатива да модернизира компютърните системи, използвани в общините .

Бързо е открил, че лицензите за софтуер, закупувани от международни компании са непосилни в условията на икономическите ограничения в Перу. Дори по-лошо, лицензите все някога изтичат тогава обновяването им на всяка една или две години става още по-трудно и нереалистично.

За да избегне това Вилануева започва да проучва алтернативите и естествено стига до движението за отворен код и свободен софтуер. Постепенно му се изяснява, че " хора с огранични ресурси, но с много от интелигентност и способности " могат да спечелят ако фокусират усилията си в тази насока.

И ползите не са ограничени до първоначалното инсталиране и използване той е открил, че по-късно, когато платформите и програмите трябва да бъдат обновени или променени, местни специалисти могат да го направят, вместо да се плаща за нови лицензи за поредните версии или ъпгрейди.

Вилануева е привлечен за създаването на законопроекта 1609 още преди да бъде избран (през август 2001г.) за представител на областта Апуримак в перуанския Конгрес.

След като е избран, той започва да работи съвместно с екипа си върху начините за разширяване на технологичната база и иновациите в сферата на технологиите. Това според него е ключов фактор за бъдещия икономически растеж в Перу. Така се появява и законопроектът 1609, внесен в перуанския Конгрес през ноември 2001 г. Накратко, законопроектът предвижда да се въведе използването на свободен софтуер във всички сфери на държавната администрация (при условия, строго дефинирани от закона) с изключение на специфичните случаи, в които няма на разположение достатъчно развит open source пакет.

Законопроектът засяга само държавната администрация и не налага ограничения на търговските субекти или образователните институции, които могат да използват и платен софтуер за осъществяване на проучвания или за други цели.

Всички други институции или компании са свободни да купуват и използват софтуер, какъвто те самите решат и който удовлетворява нуждите им.

В ранната история на Linux, студентите и въобще университетските среди бяха най-запознатите хора с особеностите и предимствата на отворения код. Същото се повтаря в момента и в Перу. Една от пречките, които самият Вилануева вижда пред законопроекта е слабата обща запознатост с принципите на отворения код.

Според конгресмена, перуанските студенти , които са запознати с текста на законопроекта в момента оясняват на роднини, родители и приятели същността на предложенията. Не е проблем , че някои от тези хора са перуански конгресмени или държавни чиновници.

По този начин се разширява кръга от запознати сред обикновените хора и държавните служители. Вилануева вече е получил от свои колеги депутати и от държавни служители молби за повече разяснения по темата.

Към това се добавя и подкрепата, която указват университетските среди в страната в лицето на най-големия технически университет “Universidad Nacional de Ingeniería”. На 14 февруари тази авторитетна научна институция е прибавил своята “тежка дума” в поддръжка на инициативата. Нещо, с което Вилануева особено се гордее.

От това разбира се положението не става по-розово. Местното представителство на Microsoft е категорично против чрез закон да се налага отворен код в държавната администрация.

По думите на Вилануева, в страната има различни позиции към отделните части от законопроекта, заради станалото вече традиционно предпочитание към Microsoft или други подобни мегакомпании, или просто от чист човешки страх пред нещо непознато и неизвестно.

Тези нагласи Вилануева се опитва да преодолее. Според него, “…Перу не може да допусне натиск от страна на специални лобита – икономически или някакви други, за игнориране на законопроект, който хората и правителството искат и който ще подпомогне икономическата стабилност на страната и сигурността.”

Писмото

Вилануева заявява, че е очаквал писмото от Гонзалес. Факт е, че дори го е и изисквал. В опита си да привнесе нещо ново в законопроекта, перуанският политик е осъществил поредица от срещи с представители на институции, организации, фирми и с всички останали, които имат интерес от успешното съставяне на законопроекта или от внасяне на промени в текста му. По време на тази серия от срещи Вилануева многократно се е срещал с представители на Майкрософт . " Те ни даваха серия от предложения и мненията си за нашите намерения. Ние ги получихме, както вече поясних напълно демократично като ги изчакахме да пояснят своите аргументи, ако въобще могат да ни убедят, че с този законопроект не сме на прав път”, заявява Вилануева. Така или иначе по време на срещите си перуанският конгресмен и неговите колеги не са се разколебали от първоначалната си позиция.

С цел да бъде подпомогнат процеса и да се гарантира диалога, Вилануева е изискал от корпорацията да представи писмено всички свои наблюдения, аргументи и притеснения. В крайна сметка се оказало, че те не са били по-убедителни от вече изказаното по време на разговорите. И все пак Вилануева си е юрист, а не компютърен специалист. Затова при съставянето на отговора си до Microsoft-Перу, конгресменът ползва консултантската помощ на екип от технически специалисти, които преглеждат всеки един елемент от аргументите, за да звучи писмото технически толкова аргументирано, както и по отношение на законовите и политическите аспекти.

Реакциите

По думите на Вилануева , той не е очаквал бурната реакция на open source обществото. "Получих тонове писма от различни части на света. Извънредно съм изненадан”, заявява Вилануева.

Продължава да расте и подкрепата, която той получава от страна на своите съпартийци. В страната вече се е появил и алтернативен законопроект, който излиза от канцелария на на зам.-председателя Комисията за защита на потребителите. Д-р Вилануева също има участие в неговото съставяне.

Конгресменът е заявил, че става все по-сериозен пирвърженик на отворения код. Той е бил поканен на конференция в Колумбия, където се е очаквало да се срещне с Ричард Сталман Сталман е основател и главна фигура в организацията Free Software Foundation – бел.ред.) За най-голмо разочарование на Вилануева, срещата се е отложила.

Конгресменът е заявил, че се надява да се срещне със Сталман на друго подобно събитие като е загатнал. Междувременно Вилануева е заявил, че може би месеци делят законопроекта 1609 от окончателно му гласуване. Шансът му за приемане значително е нарастнал след широката межуднародна подкрепа.

Според Вилануева, приемането на закона може да бъде ускорено и ако бъдат изпратени писма в подкрепа на предложенията в него. Те трябва да бъдат адресирани до различни отговорни институции в страната като например отделните конгресмени, Комисията по образованието или Комисията за защита на потребителите.

В тях могат ясно и разбираемо да бъдат представени възможноситте на свободния софтуер и как чисто практически законопроектът може да донесе ползи на страната – държавното управление, обикновените граждани и технологичната индустрия на Перу.

Младите хора в Перу категорично застават зад Вилануева. Дори са предложили да направят публична демонстрация в подкрепа на законопроекта. “Младите хора в страната са тези, които се нуждаят да изразят своята креативност, способността си да създават нови неща и своята интелигентност ….тук има много млади хора, които могат да изградят кариерата си чрез отворения софтуер”, е заявил още перуанският конгресмен.

Попитан дали има нещо, което би искал да добави, Вилануева премахва сянката на съмнение по отношение авторството на писмото, заявявайки: “….искам да кажа на хората, които се интересуват от безплатен софтуер (а също и на тези, които се интересуват и от платен софтуер), че ние наистина ще изградим пазарна икономика. Но не пазарна икономика, управлявана от монополи, където един е “лъвът” и властва над осталите, а нещо отворено, демократично, наистина конкурентно и даващо достъп на всички хора до технологиите.”

pimientolinux.com/peru2ms/

portal.bg/news.php?cat=main&read=20021005002&back=ok