Британските компании бха атакувани от звукозаписните компании, защото не спирали достъпа на служителите си до файлообменящите мрежи. Проблемът според лейълите е, че хората, докато са на работа, теглят музика и филми от Интернет, а системните администратори в компаниите не блокират достъпа до P2P мрежите.

Спред компанията Packeteer, занимаваща се с управление на трафика в Мрежата, 80 % от фирмите във Велкобритания не обръщали внимание на факта, че сътрудниците им си теглят MP3-ки на служебните си компютри и съдейстат за увеличение на пиратството. Packeteer имат изгода да разпространяват такива цифри тъй като тази компания продава софтуер за блокиране достъпа до файлообменящите мрежи. С други думи, ако не искате издателите да ви осъдят, кажете на системните си администратори да качат на фирмените сървъри P2P филтър.

Британската асоциация на лейбълите (BPI)наскоро поиска от компанията Stelios 1 млн. фунта стерлинги като обещетение за нарушени авторски права. Британците са почерпили опит от американските си колеги, които първи въведоха практиката да съдят фирми за теглене на музика.

Дава се за пример съдебния иск, който Асоциацията на звукозаписните фирми в Америка (RIAA) заведе срещу щатската фирма Integrated Information Systems. Обвинението е аналогично – служителите и си обменят пиратски MP3-файлове чрез фирмения сървър. Искът бе за 1 млн. долара.

Редно е да се отбележи, че в епичната битка лейбъли срещу пирати, фирмте са по-лесният обект за саморазправа. Трудно е да влезеш в дома на обикновен интернет потребител, да му деинсталираш P2P клиента и да го осъдиш за това, че точи MP3-ки. Но е доста по-лесно да нарочиш една голяма компания по обвинение в популяризиране на пиратски практики. А след това да и продадеш филтрираш софтуер за няколко хиляди долара.