“Интернет общество – България” ще иска отваряне на глава 19-та “Телекомуникации” от преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз.

Работата по тази глава е вече приключена(според нашите държавници, които все бързат да "затварят глави"). Но е приключена с допълнителни условия, едното от които е законодателството в страната да бъде съставено така, че да насърчава конкуренцията. Другото важно условие е да не се допускат стъпки назад от вече постигнатото от предишните правитества.

Както би могло да се предположи, искането на ISOC.BG е във връзка със законопроекта за далекосъобщенията, коййто вече влезе за обсъждане в парламента. Ако той бъде приет в този вид, би означавало България да не спази условията по глава 19-та, което поставя под въпрос не само развитието на интернет бизнеса, но и членството ни в ЕС.

Portal.bg публикува пълния текст на отвореното писмо от председателя на ISOC.BG Вени Марковски до министър-председателя и медиите.



До: г-н Симеон Сакскобургготски, Министър-председател на Република България копие: г-н Пламен Петров, министър на транспорта и съобщенията копие: БТА

Писмо от Управителния съвет на "Интернет общество - България"



Уважаеми г-н Министър-председател,



Във връзка с продължаващите проблеми около приемането на проектозакона за далекосъобщенията и в продължение на писмо 18.00-129/2002 г. бихме искали да насочим вниманието Ви към следното.

По процедурата на приемане на законопроекта 1. Проектозаконът бе утвърден на заседание на Министерски съвет на 22.08.2002 г., след само два дни на псевдо-дискусии, които се водеха върху публикувания на 06.08.2002 г. в уеб сайта на МТС текст, който се оказа една работна версия, а не приетата от МС.

2. Независимо от бързината на изготвяне на проекта и скоростното му вкарване в дневния ред на МС, проектозаконът влезе в Парламента едва на 23.09. - цял месец по-късно. Това означава, че не е било необходимо да се бърза с гласуването на текст в МС, за да пристигне в Народното събрание във вид, който не е бил одобрен от министрите на 22.08. По съществото на законопроекта

3. Текстовете в него предвиждат огромен брой ограничения на пазара, които противоречат както на основните документи, обсъждани между България и ЕС през последните години по Глава 19 "Телекомуникации", така и на вътрешното законодателство:

3.1. Въвежда се лицензиране на Интернет-операторите. В доклада за напредъка на България по процеса на присъединяване към ЕС от м. ноември 2000 г. изрично е споменато, че преминаването на Интернет-операторите на свободен режим е "голяма крачка напред". Въвеждането на разрешителния режим, следователно, означава, че България прави една голяма крачка назад спрямо 2000 г., което вероятно ще бъде отразено в доклада от ноември 2002 г.

3.2. Въвеждат се годишни лицензионни такси в размер на процент от оборот на операторите в противоречие с Директива 97/13.

3.3. Държавата желае да поеме поддържането на Интернет-домейна .bg. Това е ярък пример за опит за намеса на държавата в сфера, която не й е присъща, насочен е пряко срещу конкуренцията и е недопустим в страна, стремяща се към членство в ЕС. Нещо повече, самата държава с нарочна комисия, председателствана от г-н Петър Рендов (член на Комисията за регулиране на съобщенията, КРС) е приела, че правилата за поддържането на .bg са изработени в консенсус от цялата Интернет-общност. Нарушаването на поетите ангажименти пред гражданското общество от страна на държавата има и друга важна цел - въвеждане на средство за цензура върху свободата на словото в Интернет.

3.4. Сериозно се засилва полицейският контрол върху Интернет в пряко противоречие с изискването на ЕС за приемане на Закон за защита на личните данни и правото на личен живот в далекосъобщенията. С предложените текстове се ограничава и конкуренцията на Интернет-пазара.

3.5. Предоставят се полицейски правомощия на служителите на КРС, в нарушение на действащото законодателство.

3.6. Голяма част от текстовете в проектозакона противоречат на Конституцията на Република България и на Европейската конвенция за правата на човека (ратифицирана от Народното събрание). Целият дух на проектозакона е насочен към създаване на сериозни проблеми пред Интернет в България, а някои конкретни текстове са реално средство за унищожаване на конкуренцията чрез държавните органи и изглеждат сякаш са писани в интерес на БТК. Приемането на законопроекта във вида, предложен от МТС, е най-голямата опасност за свободата на Интернет от времето на прословутата заповед РД 09-235/98 г. насам. Споменатата заповед изискваше лицензиране за Интернет-операторите. Изпълнението й бе временно спряно от Върховния административен съд в защита на обществения интерес, а впоследствие лицензирането бе отменено от председателя на КПД по препоръка от министър-председателя.

Уважаеми г-н Министър-председател, Опитахме всичко възможно в България, за да осъществим диалог с правителството по тази важна за България тема. За съжаление опитите ни бяха посрещнати с мълчание. Очаквахме, че новото управление ще прояви повече държавна мъдрост и ще продължи либералното законодателство в Интернет, но уви. Ето защо единствената реална възможност, която ни остава, е да настояваме за повторното отваряне на преговорите с ЕС по Глава 19 "Телекомуникации" и активиране на системата на мониторинг върху България от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Надяваме се, разбирате, че нашето предложение е насочено в интерес на отвореното и демократично развитие на Интернет и в защита на свободата на словото и на Интернет-потребителите и по никакъв начин не цели уронване на престижа на Република България или на оглавяваното от Вас правителство.



С уважение:

Вени Марковски,

председател