Борбата с нелицензирания софтуер може да премине отвъд границите на легалността. В практиката вече има случаи, този немалък проблем на IT-индустрията да се използва за фалшифициране на вина, когато това е угодно на някого.

Според новите промени в Данъчно-процесалния ни кодекс (ДПК), всеки данъчен трябва да разбира и от софтуер.

В новия ДПК е допълнено задължението за данъчната ни администрация да проверява за нелегален софтуер. Срещу поправките ДНК се обяви председателят на “Интернет общество – България” Вени Марковски. Той е поиска от президента Георги Първанов да наложи вето на спорните текстове.

В интерес на фактите, практиката данъчни да влетяват в офиси и да обискират за нелегален софтуер има и то в Русия. Там този механизъм не само че не работи перфектно, но и вече си е спечелил славата на нов репресивен способ срещу свободата на словото.

“Два милиграма компромат за неудобните медии...Властите изнамериха нов метод за отстраняване на неудобните медии от информационното пространство. Той е колкото законен, толкова и неморален, и доста прилича на двата милиграма кокаин, които “бдителните” детективи изведнъж “откриват” при обиск.” Това е част от коментар на руската организация “Фонд за защита на гласността”, публикуван по повод два случая на репресия над свободни медии в Русия.

Пълната иформация е онлайн от сайта на ФЗГ. www.gdf.ru/digest/digest/digest047.shtml

Както пише организацията, сценарият е следният: “...полицаите нахлуват в редакцията и разглеждат софтуера. Ако "останат с впечатление", че програмните продукти не са лицензирани, ги конфискуват. Вземат и редакционните компютри. В протокола се записва “иззет е програмен продукт с неустановен произход на компакт-диск”. Не е трудно да се досетим, че софтуерът може и въобще да не е пиратски. Това обаче няма значение.”

Тези факти ясно показват начините, по които собствеността върху софтуера може да се използва за натиск над средства за масова информация.

Сравнението с дрогата не е случайно. Всеки може да подхдвърли две дози кока в офиса на бизнесмен и после да го обвини в незаконно притижаване на наркотици. Нищо не пречи и на предубедените власти да "снабдят" иззет компютър с копие от нелегална програма. Следва арест за нарушаване на авторското право. И в двата случая става дума за нещо сериозно, трудно доказуемо и неконтролируемо.

Каква е историята? На 31 май 2001г. данъчните власти на Ивановска област (Русия) и представители на местното Управление за борба с икономическите престъпления (УБЭП) към Министерството на вътрешните работи нахлуват в офисите на три издания. Претърсени са основно редакционните помещения на списанията “Инфоцентър”, “Инфоцентър-Директор” и “В света на цените”. В хода на проверката са конфискували осем редакционни компютъра. Заедно с компютрите са иззети и всички драйвери за периферията, и останалото редакционно оборудване. По този начин органите на реда блокират за дни наред работата на редакционните екипи.

Учредителят и главен редактор на трите издания Сергей Шебанов публикува изявление в “Ивановски вестник”, в което заявява, че “служителите на реда умишлено са възпрепятствали занонната дейноста на журналистите”. Обискът не е бил свързан със заведено административно или наказателно дело.

От своя страна “Ивановски вестник” отправя официално запитване до пресслужбата на данъчните власти в областта, с което изданието изисква обяснение, на какво основание е бил извършен обиска.

Според отговора на данъчните, става дума за “ревизиране”, а не за обиск. Поводът е “оперативна информация за това, че “Инфоцентър” нарушава данъчното законодателство и авторските права”.

Според информацията на властите, на седем от иззетите компютри е открит нелицензиран софтуер, а на осмия е имало незаконна база данни. "Никой от сътрудниците не е могъл да предостави лиценз за използването на закритата база данни." В отговора на чиновниците се казва още, че тъй като всички нелицензирани програми били на твърдия диск, е взето решение да се изземат процесорите за понататъшна проверка. Проверката продължава и до момента.

Близо месец след инцидента в Иваново, ситуацията се повтаря и в Ковров. Там обаче процедурата е “по-изпипана”. На 3-ти юли в редакцията на “Ковровски вести” наглуват полицаи. Предявяват на главния редактор Николай Фролов прокурорско прокурорска заповед за обиск, след което провеждат близо четири часово претърсване.

През това време Фролов се опитва да убеди органите на реда, че в редакцията няма дискети, CD-та или други носители с незаконен софтуер като обяснява, че изданието работи само с лицензирани програмни продукти. Полицаите си тръгват със седем редакционни компютъра.

Според местния местник “Труд”, една от възможните причини за санкцията е публикация в “Ковровски вести”, посветена на критичното състояние на големите промишлени предприятия в града. В публикацията се е настоявало ръководните органи и администрацията да поемат отговорност за това.

Статията е повод за възбуждане на наказателно дело. Авторът е подведен под отговорност за клевета, но срещу него няма ефективни действия, защото се е оказало, че материалът е подписан с псевдонима С.Беляев.

Главният редактор на вестника е бил привикван и притискан да разкрие истинското име на журналиста. Фролов е отказал да го направи като се е позовал на федералния Закон за средствата за масово обсведомяване, според който само съдът може да задължи редакцията да предостави пълни сведения за публикуван материал.

Тогава полицията решава да се разправи с вестника по свой начин. В отговор на тези действия руският “Фонд за защита на гласността” подготвя официално обръщение към администрацията на Московска област и открива своеобразна онлайн анкета на тема “Ще се разпространи ли новият метод за справяне с неудобните медии и в други райони на Русия”. Фондът е дал два е-mail адреса за хората, които биха искали да участват да дадат мнение по въпроса (yes@gdf.ru и no@gdf.ru).

Не е излишно тези факти да се знаят. Нововменените задължения за данъчните власти в България не изключват вероятността процензурните сюжети да се разиграят и у нас.

Доста трудно е да се докаже в каква степен програмен продукт е бил иззет като незаконен, дали наистина е бил такъв или е станал “незаконен” в последствие. Едно е да се изземат кашони с нелегални CD-та от пл. “Славейков”, друго е когато полицията ( в нашия случай – данъчните) плъзнат по офиси и кантори и започнат да прибират компютри, на които може след това да се качи всичко. Наивно е обвинения да очаква, че ще докаже имал ли е нещо общо с тези програми.

Неясни остават доста моменти около този текст. На първо време:

- имат ли данъчните чиновници достатъчно познания, за да направят разлика между нелегален и легален софтуер;

- кой и за колко време може да ги научи;

- какви ще са последиците от грешки, допуснати поради незнание;

- какво ще следва (чисто процесуално) от техните действия;

- въобще работа ли му е на данъчния да разбира от софтуер.