До г-н Георги Първанов Президент на Република България

Г-н Президент,

Обръщаме се към Вас като към най-висша инстанция, с която бихме желали да се срещнем и да обсъдим сделката между Държавната администрация и корпорацията Майкрософт, която беше официално обявена на 17 май от Министъра на Държавната администрация г-н Димитър Калчев и управителя на "Майкрософт България" г-н Теодор Милев. Става въпрос за закупуването на правото на ползване от държавната ни администрация на 30000 пакета MS WindowsXP и MS OfficeXP на български език за период от три години за сумата от над 13 милиона долара, които ще бъдат платени от държавния бюджет.

Сделката беше обоснована с нуждата от лицензиране на нелегалния софтуер в администрацията ни и недоброто владеене на английски език от преобладаващата част от нея. Считаме за неуместно подобна мащабна сделка да бъде сключена без обявена процедура по Закона за Обществените поръчки, както и не можем да приемем аргументите, че платформата и продуктите на Майкрософт са предварително избрани, защото не съществуват алтернативни решения.

Такива съществуват, както в комерсиални варианти така и като безплатни решения с Отворен код и локализацията им на български език не е по-лоша от тази на продуктите на Майкрософт, които са едва частично преведени и то не всички от тези, които се предлагат като български версии. Във връзка с това едновременно като данъкоплатци и компютърни специалисти имаме няколко въпроса и предложения, които сме готови да доразвием и обсъдим детайло.

А именно: Защо е нужно ново лицензиране при положение, че такова беше направено при администрацията на г-н Тагарински и защо сега не се купуват само допълнителни лицензи? Защо цената на сделката се представя като изключително изгодна при положение, че това е сума само за абонамент и след изтичане на трите години отново ще се окажем с нелицензиран софтуер, а отстъпката при тази сделка е само около 17% от цената на самите пакети.

Смятаме за грешка държавната ни администрация да бъде зависима от софтуера и собственическите формати на една единствена корпорация, което в последствие ще наложи използването на тези формати от всички граждани при комуникациите си с държавните институции.

Считаме, че такова обвързване може да повлияе на развитието на информационните технологии за доста години напред. Във връзка с това намираме за неразбираемо да се прави такава мащабна сделка без дискусия и обсъждане с ИТ средите в България и да не се проучат алтернативите. Какви са причините изобщо да не бъде обърнато внимания на Свободния софтуер с Отворен код, който може да бъде една наистина добра и финансово изгодна алтернатива?

Операционните системи с Отворен код и Свободния софтуер са технически надеждни и изключително сигурни, много гъвкави и конфигурируеми за различни специфични нужди и приложения, и са изработени и спазват отворени, добре документирани и утвърдени спецификации и стандарти, които не са собственост на конкретна фирма или организация, а това в по-общ смисъл гарантира не само демократичните права за достъпността и правото на публична информация на гражданите, а и постоянността на упражняване на това право, независимо от конкретни софтуерни реализации или компютърни платформи.

Не без значение е, че обикновено този софтуер е напълно безплатен или със символични цени, което намалява разходите по придобиването му и съответно при обновяване и експлоатация, което би довело до значителни спестявания от използването му в публичните институции. Множество решения с Отворен код са едни от еталоните и в областта на сигурността и стабилността, което не може да се пренебрегва, когато става въпрос за технологии, на които ще бъдат поверени важни или конфиденциални данни от съществено значение за коя да е държавна институция.

Евентуалното приложение на Свободен софтуер в държавната ни администрация, както и в системата на образованието би предоставила възможността той да бъде усъвършенстван и пригоден за специфичните за българите нужди като съответно тези инвестиции остават в България и дават тласък на развитие на информационните технологии в родината, включително провокирайки създаването на нови специалисти.

Докато тези средства в момента изтичат за софтуерни лицензи със сумата от 13 милиона долара можеха да се закупят примерно около 26000 компютъра за нуждите на средното и висшето образование с безплатната операционна система Linux и безплатния офис-пакет OpenOffice.

Множество държави в Европа и света, като Германия, Великобритания, Франция, Австралия, Съединените щати, Китай, Мексико, Перу и много други проучват възможността за използването на решения с Отворен код в администрацията и образованието, а някои вече предприемат конкретни и категорични стъпки в тази насока като миграция към платформи с Отворен код, законопроекти за стимулиране на разработката на подобен софтуер и приоритетното му използване пред този със затворен код и частни и собственически файлови формати.

Ние сме хора, уверили се в предимствата на софтуера с Отворен код, самите ние създаваме подобен софтуер или сме в състояние да го развиваме. В България има достатъчно професионалисти, работещи за фирми от областта на информационите технологии тук и в чужбина и можем и имаме възможност да сравняваме различните платформи. Основният принцип на софтуера с отворен код е, че той е свободен, което освен, че означава, че може и да е безплатен, трябва да се тълкува като суверен - т.е. на никой не може да се отказва правото да притежава, разпространява или променя такъв софтуер.

Което гарантира неговата гъвкавост, надеждност, функционалност и необвързаност с недокументирани затворени формати. Трябва да се разбере че моделът "Отворен код" не е възможно да се прилага при разработването на всяка програма, но програмите, които са разработени по този модел по нищо не отсъпват на комерсиалните си еквиваленти. В много от случаите те дори ги превъзхождат.

Надяваме се г-н Президент, че Вие и Съвета ви за Информационни технологии ще проявите интерес и ще съдействате решенията с Отворен код да бъдат дискутирани и третирани наравно с останалите поради тяхната значимост, функционалност и достъпност. В желанието си за осъществяване на среща ще се радваме ако съвместно дискутираме горните проблеми като сме готови да предложим и конкретни съвети, да демонстрираме готови решения и да отговорим на евентуални въпроси.



Васко Томанов - управител на TopTeam Co., член на УС на

БАИ, член на УС на Фондация за Свободен софтуер - България

Йовко Ламбрев - Системен администратор и гл.редактор на сп. Linux

Лъчезар Динев - управител на Интернет България

Йовко Йовков - Експрес консулт

Николай Калчев - управител на Xeon Group

Христо Медаров - управител на Bulgaian Internet Group (BIG)

Горица Белогушева - гл.редактор в-к Интернет

Светлана Пешева - гл.редактор в-к ComputerNews

Славей Караджов - разработчик и автор на Linux-bg.org

Валери Дачев - разработчик, bgIT.net, Linux общество и член на Фондация за Свободен софтуер - България

Владимир Джувинов - инженер ИС-проектант, разработчик, bgIT.net

Владимир Герджиков - Директор "Мрежи, комуникации и ОС", Банка Хеброс

Ясен Димитров - web-дизайнер, разработчик, bgIT.net

Георги Данчев - сътрудник, bgIT.net

Пейо Попов - CiLaw.org

Явор Янчев - сътрудник, bgIT.net

www.bgit.net

От адрес www.cilaw.org/index.php?page=vote е открита онлайн подписка, в която всеки може да подкрепи отвореното писмо до Президента.