Председателят на “Интернет общество – България” Вени Марковски разкритикува подготвяния проект за далекосъобщенията като крачка назад по отношение либерализирането на IT пазара в България. В изказването си по време на международната конференция на Пакта за стабилност в сферата на комуникациите за Югоизточна Европа Марковски е подчертал, че промяна в Закона за далекосъобщенията създава условия за технологична цензура и спъва присъединяването ни към Европейския съюз. Конференцията се проведе в Белград на 28 и 29-ти октомври, с участието на високопоставени политици от ЕС и технологични експерти от цял свят.

“България е с едно от най-либералните законодателства в страните от югоизточния регион. Това, уви, е резултат от работата не на сегашното, а на миналото правителство”, посочва Вени Марковски като припомня приноса на “Интернет общество – България” www.isoc.bg за отмяната на правителственото решение за въвеждане на лицензии за интернет провайдерите. То бе отменено през 1999 г. чрез извънсъдебно споразумение по препоръка на експремиера Костов. В изявлението на Марковски се подчертава, че новият проектозакон за далекосъобщенията е сериозена крачка назад от постигнатото до момента за изграждането на национална политика за развитието на информационните технологии.

Проектозаконът за далекосъобщенията възстановява отмененото през 1999 г. лицензиране на интернет провайдерите. Връщането към лицензионен режим е в противоречие с официалната правителствена позиция, отразена в “Годишния доклад за присъединяване на България към Евросъюза” от ноември 2000 г. Така България се самоизхвърля от списъка на страните с либерално телекомуникационно законодателство, оставяйки зад нас единствено Албания.

Законопроектът предвижда въвеждането на лицензионна такса за интернет доставчиците. Тази санкция би могла да увеличи негативния ефект спрямо интернет провайдерите и да завиши стойността на интернет достъпа за потребителите. Според Вени Марковски, това е в разрив със заявените усилия на правителството и Парламента да стимулират използването на Интернет, бизнеса активността в страната и да така да увеличават ефективността на икономиката.

Новият законопроект за далекосъобщенията задължава интернет доставчиците да инсталират за собствена сметка оборудване за подслушване на трафика. В изказването на Марковски се припомня, че това е принципът на работа на вече действащата в Русия система за телекомуникационен контрол - СОРМ, която е критикувана в целия свят.

Законопроектът придава нови функции и на регулаторния орган – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя ще има правомощията да претърсва частни домове и автомобили, което е типична форма на полицейщина. Тези действия би трябвало да се контролират от съдебната власт, а не от административна структура.

В изказването си Марковски е споменал и факта, че държавата и КРС ще получат контрол и над регистрациите в националния домейн .bg, което означава правителствен контрол над Интернет съдържанието чрез технологично право за създаване на домейн.

Всички тези мерки ще се отразят негативно на България, а именно:

- ще спънат въвеждането на пазарна конукренция;

- не са в съгласие с националната стратегия за развитие на интернет сферата, постигната чрез решаването на съдебния казус “Интернет общество – България” срещу правителството от 1999г. за премахване на лицениите за интернет доставчиците;

- ще се въведе цензура - чрез регулациите, въведени от телекомуникационното министерство и от страна на самите интернет доставчици, които ще се страхуват, че биха могли да загубят лицензите си;

- сериозно ще подкопае процеса по присъединяването ни към Европейския съюз, тъй като промяната в телекомуникационното законодателство може да доведе до преразглеждане на Глава 19 “Телекомуникации” и до отдалечаване на желаното членство от 2007 към 2012 година.

Позицията на Марковски е била подкрепена и от изказвания на други участници в конференцията, според които изоставането на България в областта на приложението на европейските директиви е вече надхвърлило пет години.

Особено трагично е положението на България на фона на развитието на информационните технологии в съседна Румъния, която е и домакин на паневропейската министерска среща от 7-ми до 9-ти ноември. Факт за това изоставане е и липсата на официален представител на българското правителство на конференцията в Белград.