Търси: в
portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV


Намери новина:  
подробно търсене | Новините от последната седмица


   

По чии правила трябва да се ръководи Глобалната мрежа? (2-1-2003)

В “International Herald Tribune” се появи интересен анализ на юридическите клопки при решаването на онлайн спорове, в които двете страни са от различни държави. Върховният съд на Австралия косвено лансира тезата, че World Wide Web би трябвало да се управлява от актовете на една страна – в случая на австралийското законодателство.

Конкретният казус е искът на встралийски бизнесмен срещу Dow Jones Co. , заради публикувана статия. Бизнесменът настоява, че е оклеветен и че е нарушен персоналния му имидж.

Dow Jones защитават тезата, че публикуването е станало в Ню Джърси. Там се помещават компютрите, които физически съдържат статията в нейния електронен вид и че ако има съдебен казус, то той трябва да се разглежда от местен съд. Щатската конситуция постановява т.н. Първа поправка, която защитава свободата на словото.

Нито Австралия, нито Велкобритания имат подобно на Първата поправка законодателство и техните антиклеветнически текстове се определят като по-изгодни за ищеца. В австралийско/британската съдебна практика водещ принцип е правото на инидивида да защити своята репутация.

U.S. набляга на обратния принцип - да бъде защитен обществения интерес, а не личната репутация, особено когато става дума за публични или политически личности. (Пример за това е процесът York Times срещу Sullivan от 1964г., в известен смисъл и процесът “Люински”. )

Австралийският бизнесмен твърди, че докато някой може да отвори, прочете и изтегли въпросната статия в Австралия, неговата репутация е под въпрос след като той самият живее и работи на континента. Върховният съд на Австралия застава на негова страна и процесът се води там.

Този казус е показателен за възможните юридически клопки, които възникват при прилагането или неприлагането на определен тип законодателство. Припомняме поредицата искове срещу Yahoo, заведени от антинацистки организации в Германия и Франция. Австралийският казус предлага хипотеза, според която всеки може да бъде съден навсякъде за нещо, което е публикувано някъде в Интернет.

А това означава, че ако се е пръкнал рестриктивен закон, той автоматично става текст, важащ и за Интернет. “Замразяващия ефект” от подобна практика е че никой няма да има смелост да каже нещо, което си струва да бъде прочетено, под страх, че може да попаде в лапите на нечие законодателство.

Например, ако напишете гневен пасквил срещу чернокож политик, някъде в Нгоно Нгого, където има законче срещу расизма, могат да ви подведат под отговорност за расистко изказване и да ви съдят по техния закон. Отделен въпрос е дали вашата собствена страна ще ви даде на техния съд. Този пример обаче е незначителен на фона на съвсем реалната възможност - bg тийнейджър, успял да откопира номера на кредитна карта на американски гражданин, да бъде съден като хакер в Щатите по техния антитерористичен закон, с който т.н. “хакерство” се приравнява с терористична дейност.

Няма гаранция, че при милионите уеб сайтове, които съществуват в Интернет, авторите на публикациите там не са потенциални жертви на нечие законодателство. И все пак за отделния човек положението не е чак толкова критично, ако държавите следват стария принцип, че някой може да бъде осъден според законодателството на страната, в която притежава някакви активи; с тях да се разплаща в случай на присъда. При Dow Jones и при всяка международна компания това успокоение не важи.


(CC) Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат да се използват при условията на Криейтив комънс. Прочетете лиценза за повече информация.

За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив

Към главната страница


   

portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV
Copyright
Disclaimer
за контакти
eXTReMe Tracker
veni.com
mitko.com