Министерството на младежта и спорта публикува на сайта си < “ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА 2002”. Докладът е с неизвестна дата, защото в началото на текста пише 19.6.2003 г., а в края – 16.06.2003 г. Организиран е в няколко основни раздела. Данните, които като цяло не са особено позитивни, паралелно се сравняват с показатели за Европейския съюз. Като за доклад, анализиращ положението на младите хора в страната, е стряскащо, че никъде в целия текст не се споменава за Интернет, за високи технологии или телекомуникации. Част от раздела “СВОБОДНОТО ВРЕМЕ, КУЛТУРАТА И СПОРТА “ навежда на размисли. Само там са упоменати думите “технологии” и “компютри” в изключително замазан и нищонеказващ контекст.

“Новите технологии, преходът към демокрация и пазарна икономика безусловно създават множество нови привлекателни и полезни възможности за самореализация. Компютърните изкуства са нов и изключително младежки тип естетическо отношение към действителността, който по своята популярност измества четенето на книги. Същевременно пазарните фактори обуславят и появата на нови рискове. Налице са нискокачествени развлечения, които ограничават младежкия избор. Стремежът към печалба за сметка на младежките потребности е достигал и до трагични инциденти.”

Какви ли са тези “компютърни изкуства”? Сигурно се имат предвид конкурсите за дигитални медии, които организират “Computer Space” или може би “Webby Awards” ? И като се види следващата забележка за книгите (клишето “Висят пред компютрите, не четат книги”), става ясно, че май се има предвид любимото занимание за децата и по-младите хора - game в мрежа в интернет клуб или от домашното PC. Това добре...Обаче каква е тази мистерия с нискокачествените забавления и този стремеж към печалба, и за какви рискове става дума? Имат ли те въобще нещо общо със захванатата тема за “компютърните изкуства” ? Дали пък не иде реч за “Индиго” или пък за някоя катастрофа на “Цариградско шосе”...?

Малко по-надолу държава се произнася: “Всичко това изисква създаването на ефективни нормативи за състоянието, оборудването и дейността на различните развлекателни заведения, дискотеки, компютърни клубове и др. Алтернативи могат да бъдат субсидирането на младежките дейности, свободните форми на извънучебна дейност по интереси и създаване на атрактивни младежки клубове.“

Има нещо доста обезпокоително в начина, по-който компютърната тема присъства в този доклад. Неразбрано, неаргументирано, наивно и подчертано негативно. Това, което целият IT сектор в тази държава може да потвърди е, че когато в училищата децата нямат компютърни кабинети, няма кой да ги научи да работят с Интернет и PC-та и не могат да си позволят домашен компютър, клубовете засега са единственото общодостъпно място, където всички между 12 и 30 години имат шанс да придобият първоначални умения, да се амбицират да учат повече за компютрите и да са конкурентноспособни.

Ситуацията с тези места за обществен достъп до Интернет и компютърни игри не е чак толкова демонична. Държавата да вземе да си оправи политиката към обучението по информационни технологии в средна степен, да се научи що е то лиценз за софтуерен продукт, да прочете какво правят правителствата по света. (Пише в Интернет много!) И да спре да разпространява нескопосани оценки за “компютърните изкуства”, каквото и да означава този израз.