Хората, които предприемат пътувания с частна или бизнес цел са потенциален обект на наблюдение от създадената в Щатите Computer Assisted Passenger Pre-Screening II Program (CAPPS II). Авиолиниите събират информация в компютърните си системи за целия туристически трафик и имат готовност да я предоставят на парвителството, когато е нужно. Кой пристига кога от къде, къде отсяда и кога си заминава. Всички тези данни се пазят чрез т.н. Aviation Security Screening Records Database. Щатските авиолинии и правителствени структури твърдят, че летищата дават лимитирана информация за пасажерите и в никакъв случай не нарушават личните им права.

В базите данни на летищата се пази информация за имената на пътуващите, данни от личната им документация, адреси и телефони. Тя има връзка с компютъризираните системи на туристическата индустрия, която пази огромно количество персонална нформация за пътуващия човек. На практика цялото му пътешествие може да бъде проследено, знае се с кого е сподели хотелската си стая, кой филм е гледал и какво е ял в ресторанта.

Информацията в CAPPS II е само една част от записа, който следва човека на път. Следва т.н. Passenger Name Records (PNRs), пазена отново от летищата, компютърните системи за резервация на хотелите и туристическите агенции. PNR съдържа факти къде, кога и как хората прекарват медения си месец, бизнес пътуванията им и дори религиозна принадлежност. Някои авио агенции съдържат собствена база данни. Някои от тях са виртуална част от базите данни на четири от големите компютъризирани системи за резервация – щатските Sabre, Galileo и Worldspan, и европейската Amadeus.

Тези системи се използват за пренос на туристическа информация между туристически агенции, агенции за продажба на самолетни билети, резервации на хотели и ресторанти , авиолинии и т.н. Както коментират от Центъра за демокрация и технологии , правителството много обича да събира информация и страшно мрази някой да го пита докога ще я пази. Според представителите на Центъра, държавата не трие такива данни. Щом веднъж са създадени, те в някакъв момент ще влязат в употреба. Eвропейският съюз не одобрява и не е част от CAPPS II, защото тази система нарушава законодателството на Съюза. Защитниците на системите за събиране на информация контрират, че личната неприкосновеност не е най-важната, когато всеки се страхува (вероятно се има предвид заплахата от терористични актове). А фктът е, че след септември 2001г. действително американците умират от страх и създават всевъзможни закони за затягане на националната сигурност.

В Мрежата има доста интересно четиво по темата. Нарича се “Practical Nomad Guide to the Online Travel Marketplace” и съдържа детайлна информация за действието на ASSR. Интересното е, че събирането на данните от пътуванията на отделния индивид не подлежат на конкретна санкция в американското законодателство ( както например медицинската и финансовата информация).

Обаче могат да представят доста интересна картина за travel навиците на хората, интересна за маркетинговите фирми в сферата на туризма. Останалата част от данните би могла да бъде много полезна за разследващите органи. Например Канада включва авиолиниите си, заедно със съпътсващата туристическа информация, в своя “Personal Information Protection and Electronic Documents Act”. Може би по тази причина, Канада, заедно с Европейския съюз, се стремят да стоят в страни от американската data параноя.