В България винаги се намират по-големи католици от Папата, когато стане дума за изкарване на показ на кирливи ризи. Една такава "риза" в миналото бе тезата, че българите произвеждат най-много и/или най-опасните компютърни вируси. Легендата за великите вирусосъздатели произлиза от древните времена на Мрежата, когато господстващата операционна система беше MS DOS. Донякъде тя е резултат от кореспонденцията между една американка - Сара и Мрачният отмъстител (Dark Avenger). За популяризирането на мита за могъществото на българските компютърни вируси допринесе и Веселин Бончев.

През последните 3 години друга подобна "риза" е митът за огромният размер на т.нар. "софтуерно пиратство", което носело огромни щети на България - като се почне от невнеси данъци (местни щети) и се стигне ту до включването ни, ту до изключването ни от някакви тайнствени "черни списъци", където било много лошо да попаднеш, но пък много хубаво - ако бъдеш изваден. Лично председателят на Народното Събрание заяви, че държавата ни е загубила само от данъците на незакупения софтуер 110 (сто и десет) милиона лева (само за 2001 г.?). Коментарът по тези данни е по-долу.

В основата на мита за т.нар. "софтуерно пиратство" естествено стоят икономически интереси. Митът се разпространява основно от представителите на BSA - Business Software Alliance. Той се основава на редовните годишни доклади, които BSA публикува от 1995 г. насам. Появилите се напоследък статии в медиите обаче показват една различна, по-благоприятна за България, картина.

Ето един конкретен пример: според данните на BSA (източник е официалният уеб сайт на асоциацията www.bsa.org, където липсва връзка към представителство в/за България!) общата стойност на незаконния софтуер в България за 2001 г. е бил на обща сума $ 10.3 милиона. В табличен вид данните изглеждат така (всички суми са в милиони щ.д.). В скобите след 1998 г. са приходите от продажбите на софтуер само на един от дистрибуторите на софтуер на Майкрософт - Акт Софт, според публикуваните от фирмата числа в IDG Top100.


1995 - $ 20.4
1996 - $ 9,6
1997 - $ 13,2
1998 - $ 17,7 ($ 1,8)
1999 - $ 11,2 ($ 16,6)
2000 - $ 10,0 ($ 3,7)
2001 - $ 10,3 ($ 4,7)

Очевидно е лесно данните, които се публикуват от BSA да бъдат лесно оборени дори и само въз основа на годишните счетоводни баланси на фирмите - дистрибутори на софутер (Акт Софт, Поликомп, а от скоро и Компютър 2000), както и като се има предвид, че не е са редки случаите на закупуване на софтуер директно от производителя (т.напр. марковите компютри винаги се продават с предварително инсталиран софтуер) или от чуждестранен дистрибутор, където цената е по-ниска, отколкото в България. Примери за подобни покупки имаше включително и при някои проверки, осъществени от НСБОП и "Арсис консултинг".

Ваденето на "ризите" се извършва в три стъпки.

Първата стъпка е да се анонсират публично данните от докладите на BSA (не е ясно кой от българска страна подава данните, каква е методиката, защо се получава такова огромно разминаване между отчетите за приходите и разходите на българските дистрибутори и данните на BSA).

Втората стъпка е да се настрои общественото мнение срещу т.нар. "софтуерно пиратство". Това се извършва както с изпращането на доклади по цял свят, така и с публикации в местната преса, в които се използват какви ли не методи - от позитивни (постигнато бе споразумение между Майкрософт и Министерски съвет за 30,000 лиценза на софтуер, който е на български език) до негативни (прословутата реклама с белезниците, с които може да се окаже всеки, незакупил легален софтуер от където и от който трябва).

Третата стъпка е да се иска промяна на законодателството, така че да се осигури още по-голям страх сред потребителите и контрол върху онези стопански субекти, от които може да се получи най-лесна и най-висока печалба. В последните месеци такива промени се предложиха (някои вече са и гласувани) в ДПК, Закона за авторското право и сродните му права, а освен това се откри и формулата за заобикаляне на ЗОП - наемането на лицензи за ползване на софтуера според някои министри и държатели на авторските права позволява пряко договаряне.

Странните вопли (странни, защото както се вижда данните са доста съмнителни) за наличието на някакви огромни проблеми у нас, свързани с използването на софтуер могат да бъдат разгледани исторически, за да се направи сравнение между световната практика и нашенското й превъплъщение.

Преди около 100 години, с появата на фонографа, всички казаха, че с пианото е свършено, защото кой би искал да слуша пиано. Няколко години по-късно, с появата на радиото всички казаха, че с плочите е свършено. Телевизията трябваше да ознаменува "края на радиото". Кабелните телевизии щяха да "погребат" телевизията, а видеото - кабелните телевизии. Сега се говори, че CD-то ще сложи край на всичко съществувало до момента. Но този край вече над 100 години не идва. По същия начин днес се опитват да ни вменят, че с появата на свободния софтуер и на Интернет софтуерната индустрия щяла да умре. Любопитно е, че най-големите вопли се надават от големите софтуерни компании.

Естествено е, че всеки производител иска да продава стоката си при най-изгодните за него условия. Също така обаче би било естествено (би било, защото не бива да забравяме, че в България не винаги става това, което е най-добро или естествено!) ако купувачът иска да постигне най-изгодните за него условия. Сделката ще стане тогава и само тогава, когато насрещните оферти се доближат до най-малката разлика. Какво ще се получи обаче, ако продавачът има и други методи за въздействие - например заплаха, че купувачът може да бъде вкаран в някакъв тайнствен, но за сметка на това звучащ много заплашително, черен списък? Или ако успява чрез лобиране в законодателния орган да си осигури гласуване на законодателни промени, които го облагодетелстват? Как биха реагирали например в САЩ, ако дочуят следната реплика от заседанието на Комисията по култура към 39-ото Народно събрание "Без такъв текст Министерски съвет няма право да я приеме (наредба за използване на компютърните програми от органите на държавната власт, б.м.), а това се налага за уреждане задълженията на държавните учреждения по начин, който е вече договорен между правителството и Майкрософт."

Изводите се натрапват от само себе си: Данните, въз основа на които се взимат политическите решения за изхарчване на бюджетни средства за закупуване на софтуер без търг и без сериозна и задълбочена публична дискусия, са неверни и опорочени. България има проблем със софтуера, но той не е в огромните мащаби и размери, които ни се вменяват.