Високите технологии налагат в Европа нова парадигма на отношенията граждани –държава. Бавно се променя профила и поведението на самите граждани и на политиците. Това е социокултурният резултат от т.н. е-government.

Какво друго може да се очаква в информационната ера, когато broadband връзката е по-задължителна от хладилника в къщата на всеки среден европеец? “Гражданството? В миналото то бе предопределено от държавните граници. Сега, когато всеки би могъл да се придвижва бързо в рамките на една общност от държави като Европейския съюз, нещата са доста по-различни”, заявява Фархи Зихни, президент на Socitm – организация, занимаваща се с IT консултации в сферата на местната власт.

В изявлението на Зихни се обобщава една от основните цели на е-правителството в Европа. Достъп на всеки европеец до услугите на паневропейското е-правителство, където и да се намира на Стария континент. Докато е във Франция, германецът да си потвърди електронно застраховката си, да си актуализира документ в собствената си страна, шофьорската книжка, да получи съдебна информация, да се свърже с данъчните власти и да получи справка, и т.н.

В развитите европейски страни вече електронното правителство е достатъчно напреднало, за да позволява всички тези неща по компютърен път. Обаче още на национално ниво. Мобилният живот на европейците изисква глобално е-правителство. Основното изискване са общите технологични стандарти за целия Европейски съюз.

Е-демокрация по време на е-правителство

Според наблюдателите, когато е-правителството опре до политиците, положението се усложнява. Британската консултантска компания Parity Group е провела изследвания върху инициативността на политиците по отношение на IT.

Обобщеният извод е, че те са категорията хора, които най-трудно привикват към използване на високите технологии. Всеки четвърти политик във Великобритания получава седмично по 25 хил. е-мейла, но предпочита традиционните методи за комуникация с избирателите – писмо с плик и марка.

Изследователите ги оправдават донякъде с традиционализма на самите избиратели. Те се ласкаят да получат в пощенските си кутии писмо от канцеларията на своя избранник, подписано собственоръчно от него.

Това може да е лоша новина за Обединеното кралство, но пък какво да кажат българските данъкоплатци в сравнение с досегашния немалък опит на британските политици с интернет комуникациите.

Сър Джордж Янг, бивш член на правителствата на Тачър и по-късно на Мейджър поддържа и до сега собствен интернет сайт, с актуална информация за събитията в Уестминстър, включително и информация за кампания по въвеждането на ширококанални интернет услуги в района.

По-младият му колега от партията на либералите демократи Ед Дейви също поддържа собствена интернет страница. Парламентаристът Милтън Кейнс прилага професионалния си опит в сферата на високите технологии, за да поддържа идеята за въвеждане на софтуер с отворен код в държавната администрация.

Най-ентусиазираният политик от тази група – Ед Дейви предлага собствен проект за комуникация с избирателите чрез текстови съобщения. Особено приветствана идея от младите британци. Това ще става чрез предварителна регистрация в сайта на мистър Дейви. Участниците получават индивидуален контактен номер.

Обсъждането на механизмите за дигитален контакт с избирателите вече е преминало към въпроса как да се даде достъп на хората с увреждания до е-комуникация с политиците.