Избраният купувач на БТК - австрийското дружество "Вива Венчърс" - не е регистрирано като дружество на "Адвент", а като дъщерни фондове на Американския инвестиционен фонд, регистрирани на Каймановите острови, съобщава Inforadio. До този извод са стигнали при проверката си българските специални служби. Проверката е била направена по настояване на правителството. Гарант на "Вива Венчърс" ще бъдат ошфорни фондове, а не "Адвент", твърди радиото като се позовава на източници от Агенцията за приватизация. Съмненията дошли след проверка на инвестиционната програма на "Адвент" за Източна Европа. Според нея в този регион се предвиждат инвестиции за 20 милиона долара, а цената, която "Вива Венчърс" трябва да плати за 65% от БТК е 210 милиона евро.

Фактите, които сега правителството “проверява”, са записани в съдебно решение на ВАС от декември 2002г., в което ясно се посочват взаимовръзките между отделните дружества.

В решението на Върховния административен съд по дело номер 10886 от 2002 г. става ясно, че Вива Венчърс не е собственост на Бостънския Advent International, a на Advent Central and East European II Limited Partnership , както и две от най-главните неща по сделката с телекома: че Вива Венчърс не е спазила приватизационните процедури при подаване на документацията си като кандидат-купувач на БТК и че още в самото начало е заявено намерение за препродажба на капиталите на австрийското дружество.

Цитираме част от решението на ВАС от 7-ми декември 2002г.:

….Изразено е и намерението на клиента му Томас Х. Лоер - главен финансов директор на “Адвент Интернешънъл Корпорейшън”, за създаване на инструмент със специално предназначение (”ИСП”), или “целево дружество” (Viva Ventures – б.м. В.М.), според възприетия термин в стратегията, базиран или в Австрия, или в Нидерландия, чрез който да контролира всички акции на “БТК” ЕАД, които се продават в приватизационната процедура. Твърди, че в момента “ИСП” е в процес на регистрация, като той ще бъде регистриран като участник в приватизационната процедура преди 9.06.2002 г. Първоначално компанията ще се притежава 100% от “Адвент Интернешънъл Корпорейшън”, като е изразено разбирането, че на тази база и “ИСП” следва да удоволетвори критериите за допускане до участие в конкурса. Във втората фаза “Адвент Интернешънъл Корпорейшън” може да пожелае да прехвърли част от своето дялово участие на малък брой почтени инвеститори, които ще станат партньори в смесено дружество при условията на акционерен договор. Изразено е и намерение при прехвърлянето на своите дялове “Адвент Интернешънъл Корпорейшън” да не контролира “ИСП”, нито да притежава 51% или повече от дяловете на “ИСП”. В този случай, определен брой акционери, всеки един от които самостоятелно ще отговаря на критериите за участие, заедно ще контролират и притежават повече от 51% от дяловете на “ИСП”.

От удостоверение на Джанет Л. Хенеси от 31.05.2002 г. се установява, че тя е вицепрезидент, ковчежник и помощник секретар на “Адвент Интернешънъл Корпорейшън”, гр. Бостън, щата Масачусетс, ул. ”Стейт” 75, САЩ. Той е главният съдружник на “Адвент Интернешънъл Лимитид Партнършип”, което е главен съдружник на “Адвент Централна и Източна Европа ІІ Лимитид Партнършип” чрез “Адвент Интернешънъл Корпорейшън” със същото седалище и адрес на управление, а последното - е главен съдружник на “Вива Венчърс Холдинг” ООД, гр. Виена, Австрия.

Вярно е твърдението в протеста, че “Вива Венчърс Холдинг” ООД, гр. Виена е закупило информационния меморандум и е получило сертификат за участие в предварителния етап в нарушение на установените правила на конкурсната документация и на стратегията. Както се посочи вече, крайният срок за закупуването на конкурсната документация, информационния меморандум и получаването на сертификат за участие е 7.06.2002 г., а дружеството е регистрирано на 8.06.2002 г. Дружеството е получило сертификат за участие в предварителния етап и е закупило информационния меморандум на 5.06.2002 г., или преди да бъде вписано в Търговския съд във Виена. С тези си действия АП е нарушила императивната разпоредба на чл. 7 ЗПСК както и т. 6 и т. 8 от своето решение № 2027-П/4.04.2002 г., което по своята същност е нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в стратегията и конкурсната документация, уреждащи тези конкретни обществени отношения, станали задължителни за техните адресати. Нарушена е и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 НК.

Всичко това българската преса огласява в момента и посочва като главен мотив за провала на сделката по продажба на БТК, по модела на предходния приватизационен скандал – Булгартабак.