Поредното споразумение между Microsoft и държавата в лицето на Министерството на образованието дава нови възможности за трайно присъствие на софтуерния гигант на българския пазар, за пореден път обвързва държавата и образователната ни система с точно определени програмни продукти и доказва, че законите се прилагат избирателно.

Като обясни за Portal.bg Теодор Милев, изп. директор на Microsoft - България, при предишното директно споразумение с правителството за лицензирани български версии на Windows и Office XP е можело да бъде по Закона за обществените поръчки, но е можело да не се използва ЗОП. По обяснението на Теодор Милев, предвид шумотевицата, която ще се вдигне в случая с училищата, е било решено споразумението да се осъществи по Закона за обществените поръчки.

Според шефа на Майкрософт България, в този случай става дума за инвестиция от страна на софтуерния гигант. Факт е, че дори и при схемата за 14 долара символична такса за компютър, правителството ще инвестира 490 хил. долара за 35 хил. десктопа.

Инвестициите де факто ще надхвърлят тази сума като се има предвид, че най-новите версии на MS Windows и Office изискват по-мощни компютърни конфигурации. В българските училища , по данни на BАН, публикувани в книгата "IT и виртуална култура” Pentium конфигурации са около 800 броя.

Една бърза справка със сайта на Microsoft показва какви са системните изисквания, за да бъдат качени и да работят добре Windows XP и Office XP. Долната граница за процесора е 300 Mhz, изисква се минимум 128 MB RAM и поне 1.5 GB HDD. Както личи от сайта на Microsoft инсталирането на Windows XP Home Edition и Microsoft Office XP изисква конфигурация, с която работи непретенциозният домашен PC-собственик, но с която малко училища в страната могат да се похвалят.

На въпроса на Portal.bg, как ще бъде осигурен хардуер за тази операционна система Теодор Милев посочи, че доставката на хардуер може да става чрез всички оторизирани партньори на компанията в България. Това са около 900 дилъра. Държавният бюджет е предвидил 700 хил. лв. за хардуерен ъпгрейд.

Как процедират в не толкова бели държави в тази ситуация? В средата на ноември миналата година индийската организация “Free Software User Group” изпрати до местните власти официално становище за вредите от използването на софтуер на Microsoft в държавните училица. Това становище бе в отговор на обявеното намерение от Microsoft да предостави безплатни версии на операционната си система на индийските училища. Становището е с дата 16-ти ноември 2002г. Това също бе филантропичен инвестиционен жест от страна на корпорацията , обяснен с нуждата от запълване на дигиталната пропаст.

В български условия сюжетът е далеч по-различен. Когато неправителствените кръгове предлагаха същото, тогава нямаше нито средства нито държавна воля за оборудване на училищата с персонални компютри и осигуряване на интернет достъп.

Историята с мистериозно изчезналите средства за компютри е ясно описана в пресата :

www.segabg.com/25082000/p0030006.asp

www.cnsys.bg/files.html?prj=2866

www.cnsys.bg/files.html?prj=2864

www.cnsys.bg/files.html?prj=3812

www.cnsys.bg/files.html?prj=4087

www.segabg.com/14102000/p0080005.asp

portal.bg/news.php?cat=main&read=20001012005&back=ok

portal.bg/news.php?cat=main&read=20001512001&back=ok

www.cnsys.bg/files.html?prj=6737

www.cnsys.bg/files.html?prj=3765

www.cnsys.bg/files.html?prj=3732

Какво сочи статистиката?

По данни на Националния институт по образование, към 1 .12. 2000 в средните училища има 21 186 компютъра , от които 54% са 8-битови и само 4% са тип Пентиум. С информационна техника са оборудвани само 250 кабинета по информатика, а 68% от училищата в страната не разполагат с нито един компютър. Липсват адекватно подготвени преподаватели, които да могат да включат ИТ като средство за обучение е допълнителна пречка за широкото въвеждане на ИТ в образователната система у нас. Тази констатация е отбелязана в споменатото издание "IT и виртуална култура”. За периода 2000-2001г. общият процент ученици, които изучават информатика в техникумите, професионалните гимназии и училищата по изкуствата е 1.23 %.