Оказва се, че дори и в Америка т.н. средно образование страда от същите проблеми, които има и в българските училища. Както пише в статията на Джо Брокмайер, публикувана в Yahoo News, щатските училища страдат от липса на кадри, учителите са ниско заплатени за работата която вършат и отговорностите си. Има хроничен недостиг на оборудване и материали за обучение. Причината за това е в огромните средства, които училищата плащат за лицензии на използвания софтуер, при наличието на толкова много свободни алтернативи.

Констатацията звучи доста интересно на фона на последната новина от Microsoft - България за сключеното споразумение с Министерството на образованието.

Дори и в Америка хората си дават сметка, че е време да се изтласка Microsoft от училищата. Парите за софтерни лицензи и непрекъснат ъпгрейд на компютрите трябва да се вложат в образование, вместо в хазната на Microsoft.

Широко се популяризира аргумента, че именно софтуера на Microsoft учениците ще използват в практиката си. Въпросът, който задава Брокмайер е “Искаме ли нашите деца да се учат да работят с продуктите на Microsoft или искаме те да знаят да работят с компютър?” Примерът е с Microsoft Word. Ако учениците трябва да знаят да работят със стандартна текстообработваща програма, трябва ли тя да е Word? Биха могли съвсем успешно да се използват OpenOffice или AbiWord.

Ученето на специфична програма е винаги загубена кауза. Няма значение какво учат учениците. Интерфейсът и функциите на продукти като Word и Excel няма да са това, с което ще се сблъскат, когато започнат да си изкарват хляба. По тази причина децата могат да използват далеч по-евтината и със същата функционалност OpenOffice. Училищата ще спестят доста пари от лицензи. Аргументът, че продуктите на MS са user friendly е спорен. Linux – ски програми също имат удобен за навигация интерфейс и са лесни за овладяване. А и стимулират тийнейджърите да научат нещо по-различно.

Другата причина да се пренебрегне използването на Windows е хардуерният ъпгрейд. Последните версии на тази OS са по-тежки и изскват съвременна конфигурация. Това не означава, че е добре да се използва Linux на 386 или 486 системи. Една Pentium базирана машина върши идеална работа за юзърска десктоп дистрибуция с отворен код (XFce десктоп или FVWM manager). За отбелязване е , че за да са в крак с новите версии на Microsoft , училищата трябва да си подновяват хардуера на всеки три години . За сравнение, ако използват Linux, могат да ползват хардуера до 6 години без подмяна.

Другият важен аргумент в полза на отворения код е възможността учениците да учат езиците за програмиране (C/C++, Perl, Python, Pascal, PHP, или Java), които се използват активно в XXI век, за разлика от все по-намаляващото практическо значение на Бейсик и Паскал (масово изучавани в часовете по информатика в българските училища).