Австралийското онлайн издание “The Age”, разказва поучителен пример за неприемливостта на една отдавна критикувана тактика за защита на CD-та от копиране. Стивън Марович, мениджър в компанията “Simon Richards Group” в Порт Мелбърн, си купува на 25-ти април най-новия диск на Нора Джонс, дистрибутиран от EMI. CD-то е легално и има защита от копиране.

Опитва се да го прослуша на общо три машини. Едната е била лаптоп Titanium, с Apple OS10.2. Другите две са с Windows 2000 и Windows XP. И на трите компютъра диска не се чете. Ядосан, Марович пише саркастичен мейл до EMI, в който обяснява положението си и “изпраща поздрави на гения, измислил тази антипиратска стратегия”. “Може би трябваше да сложите надпис на CD-то : ”Внимание, този диск не работи!”. Марович разказва по-късно случката в мейлинг листите и се заканва, че повече нищо няма да купи от EMI.

Към дисковете със защита срещу копиране са описани подробности за хардуерни изисквания, но само за Windows. Apple-ските системи не. По думите на Джон O'Донъл – мениджър на EMI-Австралия, целият съвместим хардуер е детайлно посочен върху легалното CD. И това било по изискване на Международната федерация на порнографската индустрия (IFPI). Факт е обаче, че CD-защитата е толкова ефективна, че дори предпазва носителя от плейване, камо ли от копиране. За потребителя, несвикнал да си има неприятности с такъв род несъвместимост, изниква въпросът защо да си купува нещо, заради самата идея да купува, но без да ползва.