Председателят на "Интернет общество" в България - Вени Марковски - е поискал от ООН съдействие за проекти, свързани с използване на софтуер с отворен код, подчертавайки, че българското правителство отделя твърде много средства за продукти на Microsoft. Това пише в. "New York Times" по повод състоялата се на 10 и 12-ти декември Световната среща на върха за информационното общество (WSIS) в Женева. Българска делегация взе активно участие на срещата. Влиятелният ежедневник цитира председателя на "Интернет общество - България" - Вени Марковски, който отбелязва, че "влиянието на Microsoft [в България] е толкова голямо, че крайният потребител, а и самото правителство са лишени от възможност за избор".

Вестник "International Herald Tribune" също отделя специално внимание на изявлението на Марковски по повод новия български портал за е-правителство, който изисква потребителят да разполага с Windows 2000 или Windows XP операционни системи, и Internet Explorer. Вестникът цитира и съветника в МС Роман Трифонов, според който, за да се използва порталът не било нужно потребителят да има "Windows", а някакви "специални средства" (certain tools). (Бележка на portal.bg: Както се вижда и от заглавната страница на правителствения портал в момента, необходимо е крайният потребител да има инсталиран Microsoft .NET framework 1.1, както и браузъра на щатския монополист Майкрософт - Internet Explorer.)

International Herald Tribune отразява и още един наболял за страната ни софтуерен проблем - закупуването на 35 хил. Windows лиценза за училищата, на стойност 1.5 млн. долара, при положение, че има не повече от 850 компютъра, способни да работят с най-новите версии на операционната система.

WSIS събра миналата седмица в Женева държавни глави, министър-председатели и министри – представители на над 250 държави, които съсредоточиха вниманието си върху бъдещето развитие на информационното общество и възможностите за преодоляване на дигиталното разделение.

Присъстващите представители на Microsoft, в контекста на многото коментари за компанията, са потвърдили, че са обсъждали с Обединените нации програма за съвместна по-ефективна работа. Отделно корпорацията е инвестирала 1 млрд. долара в проекти за подпомагане преодоляването на дигиталната пропаст.

В броя си от 10 -ти декември "New York Times" отделя специално внимание на срещата в Женева и най-вече на един от главните акценти на дебатите - подръжката, която световните правителства биха могли да окажат на софтуера с отворен код, в светлината на т.н. дигитално разделение между богати и бедни нации.

Изданието цитира изпълнителният секретар на бразилското външно министерство - Самюел Гуимартес, според който отвореният код е критичен фактор за подем на страните от развиващия се свят тъй като би им позволил да разработят собствени технолотии, вместо да взаимстват чужди. Бразилия е една от страните, чието правителство е изключително позитивно настроено за миграцията на държавния сектор към софтуерни продукти с отворен код. Същата политика провеждат властите в Индия, Южна Африка и Китай.

Вестникът обаче отбелязва, че въпреки добрите намерения и изказвания в това отношение, въпросът с отворения код среща сериозен лобистки отпор от страна на индустрията. Независимо, че делегатите на срещата отбелязват предимствата на open-source продуктите за по-бедните общества, реалните действия стигат до точка на замръзване, когато се намесят развитите индустриални държави.

В момента Програмата за развитие към Обединените нации (UNDP) е поела задачата за оказва съдействие на страните, които искат да мигрират към софтуерни продукти с отворен код и да използват свободния софтуер като платформа за собствено технологично развитие.

Предвижда се през следващата година да бъде създаден регионален център на Балканите и в Прибалтика в рамките на UNDP. Центърът би трябвло да оказва подкрепа за страните от региона по въпросите на миграцията към алтернативни софтуерни платформи.

По думите на Питър Дейвис, консултантът съставил доклада на Световната банка, посветен на софтуера с отворен код, "това е ясен сигнал към правителствените структури, на които Microsoft предлага софтуер за училища и държавна администрация ". Според Дейвис, вече има огромно търсене на продукти с отворен код и сделките с държавите няма да гарантират на Microsoft доминиране на пазара.