Критики от Европейската комисия за проекта на Закон за далекосъобщенията
от Вени Марковски, председател на “Интернет общество – България”
По молба на МТС и на министър Кунева Европейската комисия е изпратила до българската страна своите коментари на проекто-закона за далекосъобщенията.
На 13 страници подробно са разгледани текстовете от побългарената версия на европейските директиви в областта на телекомуникациите и информационните технологии.
Още в самото начало експертите от ЕК правят уточнението, че коментарите не бива да се приемат като “зелена светлина” за кой и да е от текстовете в проекта.
1.Общите забележки започват с предложението в ЗД да се “преразгледа ролята на държавните институции и тя да бъде в унисон с европейското законодателство”
2.Експертите твърдят, че от закона не става ясно кои пазарни ниши ще се определят за целите на определяне на отговорностите на т.нар. SMP (играчи със значително влияние) – това би трябвало да са областите, определени в европейските директиви от 1998 г.
3.Проектозаконът е базиран не на новите европейски директиви, а България като страна – кандидат-членка е насърчавана да приема в текущото си законодателство по-новите европейски правни норми. В този смисъл е и забележката, че “ЗД налага тежки и големи изисквания за индивидуалните лицензии”.
4.Много от задълженията ще се налагат чрез лицензионния режим, вместо чрез закона. Последното е и практиката в Европейския съюз, която осигурява прозрачност и обективно отношение към операторите.
5.По въпросите за взаимното свързване, ролята на КРС следва да бъде в синхрон с изискванията в Директива 97/33/ЕС.
6.Съществени са недостатъците на законопроекта при сверяване на текстовете в Директива 92/44 за наетите линии. Съдържанието на евентуалните наредби ще окаже въздействие върху съвместимостта с европейското законодателство до много голяма степен.
По конкретните текстове, експертите изпращат следните забележки (обсъдени са само по-важните от тях):
От съдържанието на Чл. 7 1 (вж. бележките под линия) не става ясно какви са основанията да се изключват от действието на ЗД описаните мрежи, още повече че очевидно части от ЗД се отнасят и до тези власти (напр. Глава 13 за подслушването)
1.Забележката по чл. 122 е, че макар и да не противоречи на европейските директиви, може да се помисли за една отворена процедура на планирането и заделянето на честотния спектър, в която да участват и представители на гражданското общество.
2.Не е ясно защо на министъра на транспорта и съобщенията се дава правото в чл. 17, ал. 1, т.23 да оговаря за криптографските ключове и експертите препоръчват, ако са налице достатъчно основания за тази му функция, то този текст да е обвързан с правото на конфиденциалност и в съответствие с Директивата за защита на данните. Тук, както и в други текстове, се прави забележката, че 14-дневният срок, предвиждан в ЗД за обсъждане на подзаконовите нормативни актове е крайно недостатъчен.
3. По раздел 4 (Агенция за развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии) се прави съществена забележка, че европейското право не допуска годишните лицензионни такси да се използват за финансиране на други дейности (вкл. и на самата Агенция), освен за покриване на административните разходи на КРС.
4. Забележките по чл. 30, т. 8 и т. 104 повтаря забележките на “Интернет общество – България” от 2002 г., като се изяснява, че текстовете следва да не покриват Интернет-адресите.
5.Тъй като се установява, че Конституцията на Република България не позволява на КРС да бъде орган, решаващ спорове по искане на операторите или по нейно собствено искане, от ЕК се предлага този въпрос да бъде прегледан, тъй като е съществен за ролята на регулаторния орган. На практика това означава, че до момента на встъпване в ЕС, Конституцията ще трябва да бъде променена и в този й аспект.
6.В коментара на чл. 355 е добавено, но подчертано, че задълженията по регулаторната рамка следва да са дефинирани в закона и наредбите към него, а не в лицензиите, които могат да са различни за един или друг оператор.
7.Сериозно и недопустимо разминаване с Директивата за взаимното свързване от 1998 г. е и текстът на чл. 466 , определящ операторите със значително въздействие.
8.Чл. 49 7 е несъвместим както със старите директиви, така и с новите.
9.По въпроса за дейността на далекосъобщителните оператори предложението на ЕК е да се въведе възможно най-лекият лицензионен режим, което ще е и в духа на новите директиви, като се запази и съвместимостта със старите.
10. От текста на ЗД не става ясно как ще се запазят принципите на Лицензионната директива 97/13/ЕС при даването на разрешение или индивидуални лицензии (по-специално прозрачност, пропорционалност, отвореност и недискриминация)
11.Чл. 51, ал. 2, т. 48 не изисква индивидуална лицензия съгл. чл. (7) 2 от Лицензионната директива.
12.Изобщо, пишат експертите, “бихме поставили под въпрос нуждата от индивидуални лицензии за такъв голям брой дейности”, като описаните в текста на чл. 51, ал. 2.
13.Противоречие с Лицензионната директива е и текстът на чл. 53 9 , по-специално думите “ако в закон е предвидено друго”
14.Чл. 56, ал. 2, т. 410 трябва да се отнася само за честоти, неразрешени за граждански нужди. т. 5 трябва да се доработи с цел по-голяма прозрачност, както и да се избегне подозрението, че така може да се търси заобикаляне на изискванията на европейската законова рамка.
15.Чл. 58, ал. 1, т. 2 може да възпира иновациите – обратното: новите услуги следва да се насърчават. По принцип телекомуникационните мрежи и услуги следва да са обект само на обща оторизация, освен ако няма специфична нужда за индивидуални лицензии.11
Особено сериозни критики отнася побългарената версия на старите евопрейски директиви по отношение на текстовете за достъп, взаимно свързване и наети линии (чл. 116 и следващите). Както е известно, тези текстове бяха предмет на задълбочено обсъждане от страна на т.нар. алтернативни оператори, затова няма да се спирам подробно върху тях. Все пак е любопитно да се отбележи, че относно чл. 14212 , т.2 се поставя под въпрос необходимостта от такова потенциално голямо по обем изключване на услуги – за държ.нужди от принципа на равнопоставеността.
По отношение на Глава 13 – подслушването, се прави забележката, че чл. 196 не дава ясна представа,че прехващането на лична кореспонденция следа да се се позволява само в условията на строг контрол, например с решение на съда.
В глава 14 (ТАЙНА НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА) се установяват доста голям брой несъответствия с европейската Директива за защита на данните (ДЗД) и по-специално не са приети текстовете на чл. 4 (2), 5 (2), 7, 8, 9а, 10, 12. От друга страна пък, текстовете на чл. 206 ЗД нямат съответни в ДЗД.
По отношение на цените и таксите, от ЕК имат забележки относно възможностите за дискриминация, излизане извън дейността на КРС и др.п.
Сериозна критика търпят и текстовете, свързни с контрола (чл. 235, 236 и 23713 от проекта), които следва да са в съответствие с процедурата в разгдела за лицензирането, а мерките би трябвало да са обективни, недискриминационни и пропорционални.
В допълнителната разпоредба се препоръчва корекция на текста на чл. 1, т. 14 14 , в който да се опише статутът на гласовата услуга чрез Интернет в съответствие с еропейските закони. Този текст бе правилно описан през април 2001 г. в закона с помощта на “Интернет общество – България”, но редакцията е отпаднала в настоящия проект.
В “Интернет общество” считаме, че прегледът на всички бележки ни води до извода, че проектът има сериозни недостатъци и следва да бъде задълбочено променен в посока по-голяма либерализация, осигуряване на равнопоставеност на операторите и по-качествено обслужване за потребителите на телекомуникационните услуги.
Анализът на експертите от Европейската комисия потвърждава и допълва с нови моменти изводите на “Интернет общество – България”, публикувани през ноември 2002 г. и описани и в наши писма до премиера, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на евроинтеграцията.
--------------------------------------------
1 Чл.7 (1) Този закон не се прилага за осъществяването на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Народното събрание, Министерски съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Национална служба за охрана и Националната разузнавателна служба и за нуждие на органите на изпълнителната власт за управлението на страната, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки.
2 чл.12 (1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет наричан по-нататък "съвета", разработва и предлага за приемане от Министерскиья съвет и провежда държавната политика по планиране и разпредление на радиочестотния спектър. В света участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Комисията за регулиране на съобщенията.
3 Чл. 17. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
2. съхранява образци на криптографски ключове и материали в случай на използването им от далекосъобщителни оператори при условия и по ред, определени в наредба на Министерския съвет.
4КРС:
8. организира предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за далекосъобщенията на Република България;
10. организира и контролира използването на номера, адреси и имена за далекосъобщенията на Република България;
5 чл.25.(1) При изпълнение на правомощието по Чл. 34, т.4 ("Комисията контролира спазването на условията, предвидени в лицензиите") комисията извършва проверки по изпълнението на закона и условията на лицензиите, включително по искания на засегнати от неизпъленинето на условията на лицензиите лица.
6 Комисията може да определи, че оператор има значително въздействие върху пазара и при дял по-малък от 25 на сто от съответния пазар, когато операторът самостоятелно или съвместно с друг оператор, с който са свързани лица по смисъла на Търговския закон, има икономическа сила, предоставяща му възможността да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти и потребители.
7 Чл.49. Комисията въз основа на извършеното проучвае на съотбетния пазар може да реши, че :
1. пазарът не е конкурентен, и да наложи задължения за оператор със значително въздействие върху пазара; в случай че такива задължения вече съществуват, комисията може да продължи техния срок или да наложи нови задължения съгласно изискванията на този закон.
8 Чл.51.(2) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на индивидуални лиценции, когато се осъществяват далекосъобщения:
4. чрез предоставяне на линии под наем, включително международни линии под наем и
9 Чл.53.(1) При издаване на индивидуални лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограниченили или ако в закона е предвидено друго.
10 Чл.56.(2) Индивидуални лицензии ес издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен в следните случаи:
4. за нуждите на държавните органи;
5. когато това е предвидено в закон;
11 Чл.58.(1) Комисията за регулиране на съобщенията с решение отказва издаването на индивидуална лицензия, когато:
2. в нормативен акт не е предвидено издаването на лицензия за такъв вид далекосъобщителна дейност.
12 Чл.142. Обществени оператори със значително въздействие върху пазара предоставят услугата при спазване на следните принципи:
2. равнопоставеност на потребителите, освен в случаите на предоставяне на усулгата за нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната;
13 Чл.235 (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщеинята или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативин актове и лицензионните условия.
(2) Със заповедите по ал.1 може да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона , подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.
(3) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл.236. (1) При установено административно нарушение оправомощените по Чл.234 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или изрично оправомощено от него лице - член на комисията или служител от нейната администрация, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административно наказателното производство.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Наказателни постановления, с които се налага глоба или имуществена санкция до 500 лв., не подлежат на обжалване.
Чл. 237. (1) При установяване на нарушенията по реда на Чл. 234, ал. 1 съставителите на актове могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на Чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление или резолюция по реда на Чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административно-наказателни разпоредби.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.
(4) След изтичането на срока по ал. 3 отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет, предложена от Комисията за регулиране на съобщенията. Отнетите в полза на държавата вещи или части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и установените технически стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други служби с решение на Комисията за регулиране на съобщенията.
14 14 "Гласова услуга" е далекосъобщителна услуга за пренасяне на говор в реално време по всякаква далекосъобщителна мрежа, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител.
