Институтът за пазарна икономика е направил преглед на лицензионните режими в България и Финландия. Между другото, става дума и за електронният "нов" портал на правителството, за който портал.бг вече писа. (пълният текст е тук: ИПИ)Ето част от него:

----------------

Разбира се, ако бюрокрацията дава лесно лицензи на практика няма да има негативни резултати от лицензионния режим (вредите от лицензите се свързват с бариери за навлизане в отрасъла, по-малко конкуренция, по-малко стимули за инвестиции и усъвършенстване, по-високи цени, по-бавно развитие). Обаче по нищо не изглежда, че е такъв случаят. Напротив, преди време член на Комисията за регулиране на съобщенията заяви, че е добре да има конкуренция в телекомуникациите, но все пак не можело да се допуснат твърде много оператори на пазара (колко е твърде много очевидно ще реши комисията по своя преценка). Тук пак е удачно да направим сравнение с Финландия - там през 2002 година е имало повече от 100 телекомуникационни оператора.

Имайки предвид посочените факти за Финландия е много трудно да бъдем убедени, че нейният комуникационен сектор е по-силно регулиран от българския. Тъкмо обратното е вярно.

Този извод се потвърждава и от скорошното обявяване на стартирането на т.нар. електронно правителство в България (egateway.government.bg). Вместо да се създаде възможност за ползване на различни платформи, се налага една (.NET) като се изисква и ползване на точно определен доставчик на електронен подпис (държавната фирма “Информационно обслужване”). Какъв е резултатът? “Информационно обслужване”, предчувствайки големите възможности от това монополно положение, увеличи цените за предоставяне на електронен подпис с около 36% средно (новите цени са достъпни тук, а старите цени са все още достъпни тук).

Всъщност това не е нещо ново – “Информационно обслужване” е същата монополна държавна фирма, която взема между 50 и 100 лева за да провери в регистъра си дали в него съществува фирма с определено наименование или не.