Австрийският Федерален конституционен съд постанови, че изискването в новия телекомуникационен закон към провайдерите да осигуряват оборудване за следене на трафика е неконституционно. Решението е с дата 27-ти февруари 2003г. Съдът разглеждаше доколко изискването на държавата към доставчиците на телекомуникационни услуги, нарушава техните конституционни права. Дискутираните спорни текстове са част 1 и 3 от Section 89 на дълго критикувания местен Закон за телекомуникациите.

От 1-ви октомври 2002 провайдерите са задължени да съдействат на властите. В опита си да се противопоставят на закона в този му вид, част от провайдерите наблегнаха на факта, че дори и изискването да се инсталира оборудването без значение кой ще понесе разходите, е нарушаване на националната конституция. Властите в страната поддържат тезата, че те имат право да изискват такава отговорност и че доставчиците трябва да понесат разходите.

Според Section 89 (1) на TL, доставчиците на телекомуникационни услуги са длъжни да инсталират и поддържат оборудване за проследяване на комуникационния трафик през мрежите си, за да дават възможност на органите на реда да провеждат разследвания, съгласно т.н. StPO (Code of Criminal Procedure). Доставчиците не получават никакви обещетения от държавата за разходите, които са направили по инсталирането на тази техника.

Според становището на австрийския Конституционен съд, властите имат право да използват проследяващи системи за свое вътрешно ползване, доколкото държавните компании, предоставящи телефонни услуги са задължени по закон да използват такава техника и да съдействат на властите. Предоставянето на данни става след съдебно разрешение по реда, описан в секцията Code of Criminal Procedure на Закона. Отправянето на такова изискване към частни компании в нарушение на основния закон на страната.

В практиката на Конституционния съд на Австрия не е прецедент да не признава като антиконституционни задължения, отправяни към частни фирми в името на обществен интерес. Според становището на съда, в случая с телекомуникационните оператори не е оправдано да се налагат такива задължения, като се има предвид природата на този тип компании и сферата, в която се налага съдействие на властите.

"По тази причина, регулация, която налага подобни задължения на трети страни (частния сектор), може да се налага само в изключителни обстоятелства", се казва становището на Конситуционния съд на Австрия. Според тълкувание на Конституцията, мониторинг над телекомуникациите с цел съдействие на държавните органи е задължение само на държавата.

Още един интересен момент е, че законът не представя нито списък, нито лимит над стойността за оборудването, което компаниите трябва да платят. Но понеже то може да се мени всяка година, а и техническата страна на нещата се описва с допълнителен закон, този въпрос не е обект на разглеждане в светлината на Конституцията.

Факт е обаче, че държавата изисква от телекомуникационните компании достатъчно нерегламентиран период на скъпоструващо сътрудничество, без гаранции че тези мерки имат ефект. Подобни изисквания към доставчиците на телекомуникационни услуги се предвиждат и в нашия Закона за далекосъобщенията (Глава 13).