В.”24 часа” публикува на първа страница в днешния (30.01.2003 г.) си брой сензационна новина с влудяващи подробностите, които разтърсиха из основи IT общността. С характерния си вкус към скандални и шпиономански сюжети, таблоидът обяснява как България ще получи “най-голямата тайна на операционната система – “Уиндоус” и ще знае вече дали някой “бърка” в хард дисковете на компютрите.

Ако се вярва на ентусиазма на “24 часа” и др.вестници, от 1975г. насам Бил Гейтс е развивал бизнеса си само за да може един ден да го поднесе на тепсия на не на друг, а на Бойко Борисов.

Първото нещо което не се разбира е, че правителствата получават изходния код само на Microsoft Windows 2000 RTM/SPx, Windows XP и Windows Server 2003.

Държавите, които получат достъп до source кода на Windows могат само да четат и да правят справки , но не и да го променят. Имат право само да оправят грешки в приложенията към Windows и то чрез предоставения Windows дебъгър инструментариум, за който изрично се посочва, че е обект на “специални изисквания”. Това право се дава за срок от една година, което означава ежегодна процедура по подновяване.

Кодът на този tool, наречен Windows user/kernel-mode debugger (WinDBG) не е отворен. И ако успеете да оправите многото бъгове в Outlook например (в противоречие с правилата за ползване на изходния код!), за да си гарантирате сигурността на електронната поща, не се знае каква информация за вашите действия се изпраща в Microsoft. Само предположение , породено от прекия сблъсък с “24 часа”. С оглед на истерията “Ирак" може би е редно да се отбележи ремарката на MS, че NATO също се е присъединила към Global Security Program , както и руснаците чрез "Федералната правителствена агенция по комуникацията и информацията" (ФАПСИ).

Government Source Licensing Program (GSLP) бе създадена от Microsoft с мотива, че така корпорацията иска да даде повече възможности на правителствата да си подсигурят софтуерната защита. По време на осъществяване на програмата се предвижда тясно сътрудничество със специалисти от Microsoft, което означава, че корпорацията си запазва контрола над всички процеси, след реалното активиране на GSLP. Едва ли в IT отделите в общо 60-те страни, които ще получат кода има достатъчно подготвени хора, които да могат да се справят с разчитането и използването на програмния скрипт, без да се обръщат към корпорацията.

Кодът на Windows е корпоративна тайна, на която се основават не само капиталите на Бил Гейтс, но и U.S. борсовата стабилност. Нелепо е дори и да се мисли, че Microsoft са готови да преотстъпят просто така тази важна тайна. Какво точно предлага Microsoft? Де факто софтуерният гигант е доста далеч от очакванията на българската преса за тотален достъп до сърцевината на софтуера на мега компанията. Обещанията звучат на пръв поглед добре, но нямат дълбока реална полза. Според правилата, определени ясно от корпорацията, правителствените структури, включили се към GSLP получават:

възможност за задълбочено запознаване с Windows;
- повече сигурност, privacy-контрол и поддръжка на компютърните системи;
- повишени възможности за оптимизация на компютърните системи и приложения;
- въвеждане на механизъм за консултации, които ще подпомагнат създаването на подобрени потребителски решения и програмни инструменти в бъдеще;
- достъп на специалисти от IT отделите до Редмънд за една до две седмици. Там те ще могат да видят отблизо как е създаден Windows и да се срещнат с експерти от Microsoft, да се консултират с тях по важни въпроси свързани със сигурността;
- достъп до криптографски код и програмен инструментариум, който обаче е обект на специални изисквания и по-точно – на американското законодателство, регулиращо износа;
- техническа информация за Windows–платформата.

Всичко това значително стопява ентусиазма и по-скоро навява тревожната мисъл, че цялата инициатива всъщност нито решава проблема със сигурността на държавните данни, нито “развръзва ръцете” на IT – отделите.

Първо, за да могат правителствата да се възползват от GSLP-схемата трябва да работят с точно тези последни версии на операционната система и точно с тази сървърна платформа. Едва ли трябва да се напомня, че няма как да ги използват нелегално. Ако корпорацията реши да извади на пазара нова версия или лицензионна схема, правителствата ще трябва да се съобразят с нея, иначе губят достъп до кода. Да не говорим, че присъединяването към “Правителствената програма по сигурността” изключва възможността за използване на сървърни платформи или десктопи с отворен код.

Програмистите не само че нямат достъп до кода, както широко се обявява , но имат твърде ограничена възможност за намеса само в приложенията към тези версии и то дотолкова, доколкото им позволява функционалността на WinDBG.

Всичко това са незначителни факти като се прецени какви са ползите на Microsoft от GSLP. След като програмисти от цял свят прегледат “зад стъклото” кода на WIN могат да им хрумнат ползотворни идеи за бъговете в софтуера. Те разбира се ще ги поправят в името на националната сигурност. Поучена от този доброволно споделен опит, корпорацията би могла да подобри цялостно качеството на софтуера си (подобна идея пробягва и в официалните съобщения по повод GSLP). Казано ясно – международен дебъгинг на принципа на open source движението, но под строгия контрол на Microsoft и без драскотина по нейните интелектуални права.