С решението на 5-членния състав на Върховния административен съд (ВАС) от 29.07.2003 г. сделката за приватизацията на БТК отново се превърна в гордиев възел.

Заплетеността идва от сложното и подробно мотивирано решение на ВАС. В него по-конкретно се казва: "...Цитираните текстове категорично и недвусмислено сочат, че с тях законодателят е вменил в правомощие на Надзорния съвет на АП да одобрява приватизационните сделки над определената в Устройствения правилник на АП стойност... В условията на обвързана компетентност административният орган, след като установи наличието или липсата на факти с правно значение за конкретния случай, не разполага с избор, а е длъжен да постъпи по указания му в правната норма начин. В този случай той има възможност да вземе само едно решение, като няма избор измежду юридически равностойни варианти. Според посочените разпоредби Надзорният съвет може да одобри или да не одобри дадена приватизационна сделка. "

Т.е. и според съда, НС може да одобрява или да не одобрява продажбата на БТК. НС всъщност не е одобрил продажбата, но аргументите за това си решение, които е представил на ВАС, очевидно търпят сериозна критика, която ВАС е отправил.

И по-нататък: "Ето защо тричленният състав на ВАС, след като е отменил решението на Надзорния съвет на АП и е върнал делото като преписка на административния орган, правилно го е задължил да разреши законосъобразно въпроса по същество, като се съобрази с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В рамките на оперативната му самостоятелност НС на АП може да одобри приватизационната сделка за покупко-продажбата на 65% от капитала на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД с класирания на първо място участник, като постанови изричен административен акт или изрази мълчаливо съгласието си по реда на чл.16, ал.2 ЗПСК."

Ключовата дума тук е "МОЖЕ". "Може" означава, че НС на АП може да реши да одобри сделката, но може и да реши да не я одобри.

Освен тази ключова дума, която хвърля сянка върху усмивките на наемните работници във виенското ООД, другата съществена част е самия диспозитив на решението: "Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6187 от 20.06.2003 г., постановено по административно дело № 4682 по описа за 2003 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване."

Което препраща НС към решението на 3-членния състав, а именно: "ОТМЕНЯ решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, взето по Протокол № 30 от 7 май 2003 г. в частта му по точка 1, с която не е одобрена приватизационната сделка за покупко - продажбата на 65 % от капитала на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, между “ВИВА ВЕНЧЪРС ХОЛДИНГ” ООД, гр. Виена и Агенцията за приватизация и ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне в тази част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Вива Венчърс Холдинг” ООД, гр. Виена, срещу точка 2 от същото решение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част."

С което на практика ВАС дава право на Надзорния съвет да се произнесе отново, като пред него остава единствената възможност - да отхвърли кандидат-купувача "Вива венчърс" поради несходство в характерите, поради променено тълкуване на Стратегията за приватизация на БТК, поради липса на клауза за т.нар. "златна акция" в проектоустава на БТК, приет от "Вива венчърс" или поради десетки други причини, които могат да се напишат и аргументират.

За страничния наблюдател, който трудно се ориентира в юридическата тънкост на решенията на ВАС обаче остава усещането за горчив вкус в устата: ако собственикът на БТК (държавата) не желае да продаде 65 % от нея на конкретен купувач (Вива венчърс), то как купувачът си мисли, че би работил занапред ЗАЕДНО с държавата в управлението на БТК, след като всички важни решения се взимат с единодушие? Или поне така би трябвало да бъде, освен ако АП не е предала националните интереси в ръцете на едно дружество с ограничена отговорност в размер на 17500 евро капитал.