Portal.bg: Критични бележки от "Интернет общество" по законопроекта за използване на свободен софтуер

| | | | |

Критични бележки от "Интернет общество" по законопроекта за използване на свободен софтуер (5-2-2004)

Интернет общество е изпратило до министрите и депутатите следното свое становище:

На вниманието на:
нар.пр. Иван Н. Иванов, нар.пр. Стойчо Кацаров
копия: проф. Йордан Мирчев,
министър Д. Калчев, министър Н. Василев

По-долу са дадени критични бележки на “Интернет общество - България” върху становищата на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и на министъра на държавната администрация (МДА) по отношение на проекта на Закон за използване на свободен софтуер в администрацията (ЗИССА).

Текстът е написан и редактиран на OpenOffice, т.е. без да се плащат лицензи на монополисти като "Майкрософт".

I. Коментар на становището на МТС по ЗИССА

1. Твърдение на МТС: “Предложеният Законопроект има за цел да поощри използването на свободен софтуер в държавната администрация (ДА), като същевременно силно ограничи използването на частен софтуер.

Факт: Не е вярно. Не се ограничава използването на частен софтуер, а се създават правила, при които ще се използват както частният, така и свободният софтуер.

2. Твърдение на МТС: “Софтуерните приложения, които са базирани на отворен код и изпълняват функциите на големите производители на частен софтуер все още имат редица недостатъци”.

Факт: Като оставим настрана факта, че софтуерните приложения не могат да изпълняват функциите на производители, а могат да заместват напълно или отчасти собственически (частен) софтуер, твърдението на МТС не е вярно, що се отнася да най-разпространените програми. Пример за подобно успешно заместване са продукти като OpenOffice, който заменя изцяло приложения като MS Word, MS Excel, MS PowerPoint, WordPerfect и др.

3. Твърдение на МТС: ДА има придобит опит и квалификация при използване на настоящите програмни системи. Преминаването на програмни системи, базирани на свободен софтуер, щяло да изисква допълнителни финансови средства, както за покупка на новите софтуерни приложения, така и средства за обучение.

Факти:

Държавната администрация все още не е обучена по договора между МС и “Майкрософт” с изпълнител ЦАПК “Прогрес” .
Преминаването към използване на OpenOffice например не изисква нито лев “за покупка на новите софтуерни приложения”, защото OpenOffice е безплатен.
Обучението на административните служители може да се извършва в рамките на ИТ-отделите
Не се изисква специално обучение за работа с ОpenOffice - менютата там са идентични с тези на използваните понастоящем приложения
Обучението на администрацията, както и на всеки ползвател на компютри отдавна не е еднократен процес, а в Европа се нарича “lifetime learning”, т.е. обучение през целия живот. В този смисъл да се смята, че служителите в ДА са вече обучени да работят с компютри и повече не им е нужно, е изцяло погрешно твъдение.

4. Твърдение на МТС: Предоставянето на кода на Windows на МВР давало възможност “за предприемане на мерки за повишаване сигурността на използвания софтуер от ДА”.

Факт: Съгласно споразумението между Мин.съвет и Майкрософт, предложено за ратифициране на Народното събрание през м. февруари 2004 г., българската страна (МВР) няма право да променя нищо в кода на програмите. Т.е. откриването на проблем в сигурността не може да се отстрани от българската страна, за разлика от подобен случай при свободен софтуер. Сигурността на България не е защитена с подписването на споразумението, дори напротив - намалена е, защото проблемите ще станат известни на неограничен кръг от хора.

5. В параграфа “Международен опит” не се среща нито едно твърдение на МТС срещу приемането на ЗИССА. Това е многозначителен факт в полза на ЗИССА: световният опит говори, че подобни мерки за насърчаване на използването на свободен софтуер са масови и са насочени към защита на националните интереси на всички държави.

По заключението в становището на МТС:

6. Твърдение на МТС: Държавните органи следвали политиката на “технологична неутралност”.

Факт: Наличието на редица договори, поставящи държавата в неизгодното положение да използва затворени стандарти, файлове и частен софтуер автоматично опровергава това твърдение. Технологична неутралност може да се осигури, но само ако бъдат изисквани отворени стандарти и формати при приложенията в ДА - така, както е в ЕС.

7. Твърдение на МТС: Приеменето на подобен закон щяло да даде възможност на заинтересованите страни да го атакуват пред КЗК.

Факт: Да оставим настрана, че освен ако самото МТС не е заинтересована страна, то не би могло да знае как ще реагират “заинтересованите страни”. Това твърдение обаче издава пълната юридическа некомпетентност на МТС и на министъра, подписал становището, защото законите не могат да се атакуват пред КЗК. Впрочем, заинтересованите страни не биха могли да ги атакуват и пред Конституционния съд.

8. Твърдение на МТС: Нямало законови или други ограничения, които при достигане на съответната степен на развитие на програмните системи, базирани на “Свободен софтуер” и осигуряване на необходимия финансов ресурс, държавните органи да предприемат стъпки за внедряване на такива системи.

Факти:

Няма законови ограничения, но има други - напр. изискванията към всички досега проведени търгове при купуване на хардуер са били и са да се изисква инсталиран MS Windows. Понякога дори се купува софтуер без търгове по ЗОП.
Не става ясно каква е тази “съответна степен”. Както вече доказахме, съществуват напълно годни свободни и безплатни или свободни и платени офис-пакети, които са значително по-функционални, ако се сравняват с частните такива.
Както вече се доказа, няма нужда от осигуряване на “необходим финансов ресурс”, тъй като софтуерът е безплатен (впрочем това не е най-голямото му предимство, а само едно от многото!).
Държавните органи не могат да предприемат каквито и да са стъпки, след като министърът на държавната администрация е наредил да не се ползва друг софтуер.

Изводът на МТС следователно не само, че не е подкрепен с нито едно доказателство и факт, но дори противоречи на някои от съществените твърдения в становището.

Забележка: Наличието на различни начини на писане на термина “свободен софтуер” говори, че становището е писано от няколко различни автори, като дори не е било редактирано за премахване на грешките.

II. Коментар на становището на МДА

1. Твърдение на МДА: В законопроекта се цитират две съвсем отделни и несвързани една с друга концепции: свободен софтуер и отворен формат на данните.

Факти: Изглежда само министърът не знае, че тези две “концепции” вървят ръка за ръка. Тъй като за това становище трябва да бъдем кратки, ще възприемем понятието такова, каквото е в ООН и във всички правителствени органи по света: FOSS - Free and Open Source Software - свободен софтуер и софтуер с отворен код софтуер.

2. Твърдение на МДА: Използването на отворения формат на данните е полезен, но използването на софтуер с отворен код крие значителни рискове.
Факти:

Съгласни сме, че използването на отворени формати е полезно
Няма нито едно доказателство, че свободният софтуер (а не само този с отворен код!) крие значителни рискове. Не е посочен никто един конкретен риск. Напротив - последните случаи с вирусите, които заразиха стотици хиляди компютри, вкл. и в държавната администрация, доказва, че използването на частен софтуер крие значителни рискове за всеки потребител, при това целият свят ги вижда.

3. Твърдение на МДА: Нито една европейска страна не е внедрила изцяло софтуер с отворен код в администрацията си.
Факти:

Предложеният законопроект не предвижда внедряване изцяло. Съгл. чл. 2 от ЗИССА “в случаите, когато не съществува програмно решение за използване на свободен (а не с отворен код!) софтуер, което да позволи задоволяването на определена нужда, административните органи по чл. 1 могат да закупят частен софтуер” след получаване на надлежно разрешение.
Редица европейски държави, местни и централни власти внедряват изцяло или частично решения, базирани на свободен софтуер. Техните мотиви обикновено са:
Независимост от определен производител
Повишаване на степента на националната сигурност
Самите правителства могат да предизвикват промяна, когато те решат по отношение на разходи, регулация, координация и съобразяване със стандартите (впрочем Интернет работи изцяло само на стандарти, а не решения на производители на софтуер или хардуер!)
Стабилност на софтуера (правителството не е длъжно да мигрира към нови версии тогава, когато производителят реши да ги пусне и/или да спре поддръжката на старите, както се случи с Windows 95 и Windows 98!)
Широка поддръжка - работата върху свободния софтуер и софтуера с отворен код се извършва от огромна общност, а не от една фирма.
Политически причини - софтуерът с отворен код се развива съгласно европейските традиции, а не по американските закони.
Няма правни ограничения за ползването му.
Осигурява нови бизнес-решения в страните.

Европейската комисия е много ясна в своите позиции:

Изграждането на електронното правителство трябва да става не на базата на частен софтуер
Инвестициите и харченето на средства в областта на ИТ трябва да става за услуги, а не за лицензи
Да поддържа и развива пазарните механизми
“Насърчаване на ползването на свободен софтуер и софтуер с отворен код” е един от 10-е принципа за действие по програмата “еЕвропа”.

4. Твърдение на МДА: Липса на функционалност или ограничена функционалност - голяма част от наличния софтуер с отворен код “просто” няма необходимата за работа функционалност и не се планира тя да бъде добавена поради характера на разработката му.

Факти:

твърдението на МДА не е подкрепено с никакви факти и доказателства.
МДА не описва коя е функционалнотта, която “просто” я няма.
МДА не може да знае дали “просто липсващата” функционалност ще бъде или няма да бъде добавена.
Твърденията на МДА противоречат на същността на функциониране на свободния софтуер и отворение стандарти. Именно поради тяхната отвореност всякаква изисквана функционалност може да бъде добавена в софтуера - според изискванията на конкретния ползувател. Така напр. в МВР функционалността може да бъде специфична, според нуждите на МВР, докато в МОН тя може да бъде друга, насочена към учащите се. Подобна гъвкавост не е възможна при използването на частен софтуер.

5. Твърдение на МДА: Липсвала адекватна поддръжка - софтуерът с отворен код се пишел предимно от доброволци, които не били в състояние да посрещнат въпросите на потребителите или да реагират адекватно при възникване на проблеми.
Факти: Това твърдение във втората му част всъщност се отнася не до свободния софтуер, а до частния такъв. Именно при него големите производители не са в състояние да решават адекватно проблемите при възникването им - за справка появата на “пач” (кръпка) в Windows отнема от няколко месеца до няколко години, докато при свободния софтуер и с отворен код това става мигновено и може да се извърши от всеки специалист в съответното министерство. Адекватната поддръжка е именно при свободния софтуер, защото тя се осъществява от квалифицирани специалисти (наречени от МДА иронично “доброволци”). Впрочем фактът, че компании като IBM, Novell, Sun, Oracle и др. използват и пишат приложения под отворен код/свободен софтуер означава ли, че - както твърди МДА - в тези компании работят “доброволци”?

6. Твърдение на МДА: Цитираната възможност “всеки да може да пренапише софтуера с отворен код, така че да отговаря на нуждите му” била “просто несериозна”. Според МДА това било възможно, но само ако програмистите били ангажирани с този софтуер от самото начало.
Факти: “Просто” несериозни са твърденията на МДА. Никой не пренаписва софтуера с отворен код. Отвореността му дава възможност на всеки сериозен ИТ-специалист, каквито без съмнение работят и в ДА, да може да добавя нови черти, ако са необходими. Тъй като изходните продукти - документи и др. са базирани на отворени формати, те могат да се използват от всички останали софтуери, вкл. и от частните.

7. Твърдение на МДА: Софтуерът с отворен код бил с ниско качество, защото твърде често се разработвал от доброволци и ентусиасти, които не били професионални програмисти. По тази причина той изобилствал “с грешки или неправилна работа”
Факти:

Тук може да се погледне как работи частният софтуер - изобилства от грешки, непрекъснато “заспива”, съобщава за грешки и неправилна работа и т.н.
Според МДА професионалните програмисти не са ентусиасти и доброволци. Т.е. те пишат софтуера само за пари, при това се отнасят към работата си с апатия и нежелание. Нищо чудно, че има толкова грешки в частния софтуер - това е напълно естествено, след като хората, които го пишат, са отчаяни от работата си.
Очевидно МДА не е използвал софтуер с отворен код, като напр. OpenOffice, за да може от личен опит да забележи, че той работи непрекъснато, докато еквивалентът му MS Word непрекъснато изисква все по-големи хардуерни ресурси, а и често престава да работи, при това нерядко унищожава ценна за потребителите информация, която не може да се възстанови поради затвореността на файловите стандарти.
Ентусиаст, при това некомпетентен, може да се нарече експертът на МДА, който е цитиран в края на становището, както и авторите на самото становище.

8. Твърдение на МДА: Сигурността на софтуера с отворен код била ниска. Всеки можел да “разгледа алгоритмите и да получи информация как да ги атакува”. Софтуерът за криптиране се базирал на частни правила и алгоритми за сигурност, които се предоставяли единствено на компетентните органи с оглед “постигане на висока защитеност на информация”.
Факти:

Изцяло невярно съждение. Не са дадени никакви примери за тези опасности. Може би защото те съществуват само сред поддръжниците на частния софтуер.
Именно софтуерът с отворен код дава най-високата надеждност и сигурност. Впрочем това твърдение на МДА най-лесно се оборва със споразумението между правителството на България и “Майкрософт” за предоставяне на изходния код на програмите на “Майкрософт” на МВР. Разликата обаче между обикновения отворен код и рекламното мероприятие на МВР и американската фирма е, че МВР няма право да извършва каквито и да е промени и не може да използва знанията, получени от достъпа до кода, дори и за повишаване на защитеността на информацията.
Известно е, че сигурността на свободния софтуер е значително по-висока от тази на частния. Проблемите (бъгове) в свободния софтуер се коригират много по-бързо, отколкото при частния.
За гарантиране на националната сигурност е необходимо да се разчита на системи без елементи, които допускат контрол от разстояние или нежелан преност на данни към трети страни - за съжаление съществуващи възможности в частния софтуер, при това без възможност за защита.
Без публично и отворено изследване не може да се докаже, че степента на сигурност на частния софтуер е по-висока от тази на свободния софтуер. Такова изследване е невъзможно, защото същността на частния софтуер не го позволява, така че сигурността всъщност се гарантира само от обещанията или добрите намерения на производителя. Добре е да се види обаче т.нар. EULA (споразумението за ползване на частен софтуер от крайния потребител), в което производителят не само не поема гаранции за работата на софтуера, но дори отказва да го актуализира при забелязани пропуски в сигурността, както и да носи отговорност при евентуални настъпили щети за потребителя от такива пропуски.

МДА поставя и редица въпроси, на които лесно може да се отговори:

9. Въпрос на МДА: По какъв начин се извършва разработката на софтуер?
Отговор: Въпросът издава пълна неосведоменост за начина на създаване на свободен софтуер. Неясно остава защо МДА не си задава въпроса по какъв начин се извършва разработката на частен софтуер, базиран на стандартите на една или друга частна фирма? Именно отвореността на кода, свободния стандарт и свободата на софтуера позволява пълна разработка на софтуерни приложения според нуждите на администрацията. Обратното - да се разчита, че една частна фирма ще произвежда софтуер за нуждите на администрацията е наивно и издава необоснована вяра в доброто начало на комерсиалните компании. Практиката подкрепя нуждата от преминаването към свободен софтуер - т.напр. всяка нова версия на MS Windows и MS Office е по-скъпа от предходната, изисква повече хардуер - памет, дисково пространство, по-мощен процесор и т.н.

10. Въпрос на МДА: Как да се процедира с дарения софтуер.
Отговор: Неясно е защо МДА иска отговор на този въпрос в законопроекта. Това, че един софтуер е дарен (впрочем, не ни е известно в България да има масови дарения на софтуер - за разлика от Южна Африка, напр., където всички училища получиха безплатни версии на MS Windows и MS Office, в България си ги купуваме). Законопроектът изчерпателно урежда всички случаи на преминаване към свободен софтуер.

11. Въпрос на МДА: Как да се задължи частният бизнес да използва софутер с отворен код и отворени файлови стандарти при комуникиране с администрацията.
Отговор: Неясно е защо се поставя този въпрос. Той издава доста сериозно неразбиране на принципите на работа на свободния софтуер. Напротив, използването на отворени формати и свободен софтуер намалява зависимостта на потребителите от конкретна платформа, какъвто е случаят с частния софтуер. Дори когато има множество различни дистрибуции на свободен софтуер и повече от една програма за извършване на една и съща операция, съвместимостта е гарантирана от стандартите, а пък свободният код осигурява възможността за създаване на съвместим за комуникацията софтуер от всеки желаещ. Именно за да се осигури достъп до информацията (т.е. по-добра комуникация с администрацията!), се предлага ползването на свободен софтуер. Използването на отворени стандарти дава гаранции за свободен достъп до информация, ако е необходимо и чрез създаване на свободен или частен софтуер.

12. Въпрос на МДА: Кой щял да задължи разработчиците на софтуер, използван в момента в ДА да пренапишат софтуера си за работа под отворен код и за чия сметка?

Отговори:

Именно тук се вижда основната слабост на използването на частния софтуер, при това налаган силово на цялата администрация. Ако няколко поредни МДА не бяха налагали силово използването на частен софтуер и затворени стандарти, днес нямаше да се налага приемането на ЗИССА.
Въпросът има и втора страна: голяма част от приложенията са писани за Windows95 и Windows98. След като производителят спира да ги поддържа, кой ще заплати пренаписването на програмите, за да работят с новите версии на Windows? Очевидно е, че ако тези програми бяха писани не защото държавата е решила да ползва Windows, а защото е наложила отворени стандарти, днес всеки програмист и всяка истинска ИТ-фирма биха могли да участват в създаването на българската софтуерна индустрия.
Все пак не бива да се забравя, че със законовото уреждане отворените стандарти и свободния софтуер, българските програмисти, които са известни по цял свят с високите си качества, ще могат да създават програмни решения при сигурността, че ще имат и големи клиенти - българските министерства, ведомства и т.н., описани в чл. 1 от ЗИССА.

13. Въпрос на МДА: Кой щял да сертифицира софтуера с отворен код за нуждите на националната сигурност?

Отговор:

Самите МВР и МО ще са в състояние да сертифицират този софтуер, тъй като той е с отворен код и се разпространява свободно. Именно неговата отвореност позволява да се наблюдава във всеки един момент и да се знае какво върши. Опасенията, че така и хакерите ще виждат какво се случва са неоснователни, защото:

а) компютърните престъпления са инкриминирани;

б) дори и без отворен код, те пак успяват да проникват в компютри, на които се използват продуктите предимно на “Майкрософт”

14. Въпрос на МДА: Как ще работят счетоводните системи, тъй като в момента нямало нито една, която да е със свободен код?
Отговор: Ще продължат да работят в случаите на чл. 2. Освен това водещи български фирми вече разработват версии за работа със свободен софтуер и отворени формати, така че пазарът сам ще запълни новата ниша. Самият МДА обяснява в становището си, че комерсиалните фирми се грижат за потребителите по-успешно, отколкото държавата. Следователно неговият аргумент може да се приложи в този случай, но в полза на приемането на ЗИССА.

15. Въпрос на МДА: По какъв начин щяло да се процедира с продукти, които държавата вече е закупила и няма нужда да им се заплаща допълнителна лицензионна такса? Каква била логиката да се заплаща допълнително за тяхното пренаписване.
Отговор: Всъщност практиката на държавата напоследък е да не купува продуктите изцяло, а да ги наема за определен срок - напр. Майкрософтските продукти са наети за срок от 3 години с правото на ползване на актуализации на WindowsХР и OfficeXP. Впрочем това право се оказва илюзорно, защото MS Office 2003 не може да се ползва по силата на това споразумение, тъй като не била актуализация за OfficeXP, а нова версия.

Освен това няма да има нужда да се доплаща, защото когато става дума за масов продукт, то фирмите-производители сами ще намерят начин за производство. Целта на ЗИССА не е да кара фирмите да произвеждат един или друг продукт, а да осигури надежден и свободен достъп до публичната информация, базиран на отворени стандарти.

16. Въпрос на МДА: По какъв начин щяла да се извършва комуникацията с ЕС?
Отговор: Комуникацията с ЕС се извършва съгласно стандарти, а не съгласно използван софтуер. Самата администрация на ЕС и Европейската комисия (ЕК) насърчава използването на свободен софтуер и изисква отворени стандарти (програмата eEurope, стр. 5, т. 1.2 на ЕК/IDA документ за взаимната свързаност на администрациите). Свободният софтуер на ограничава комуникацията, а напротив - насърчава я. Използваните продукти ще продължат да се ползват съгласно условията на чл. 2 от ЗИССА.

17. Въпрос на МДА: Оправдано ли е икономически пренаписването на софтуера на основните информационни системи - данъчна, митническа, паспортна?
Отговор: Да. И при това не само и не най-важно е икономически да се оправдае преминаването към свободен софтуер и отворени стандарти. За да бъде софтуерът използван в администрацията, не е достатъчно той само технически да изпълни някаква задача, но е задължително да задоволява поредица от изисквания относно лиценза и правото на ползване, без които държавата не може да гарантира на гражданите адекватна обработка на данните им - вкл. и тяхната неприкосновеност, достъпност и конфиденциалност. В този смисъл пренаписването на софтуера на основните информационни системи при всяка промяна на стандартите на частния производител е много по-опасно за сигурността и много по-неизгодно икономически. Освен това, използването на частен софтуер от държавата и съобразяването й с частния производител поставя под сериозна заплаха самото съществуване на основните информационни системи.

Въпросът на МДА е всъщност в подкрепа на ЗИССА, защото колкото повече време минава, толкова администрацията се обвързва все повече и повече със затворени стандарти и частен софтуер, което пък води до увеличаване на разходите по придобиване и използването му, като едновременно с това повишава рисковете за националната сигурност. Колкото по-късно започне преминаването към отворени стандарти и свободен софтуер, толкова по-зависима става държавата от определени производители. Когато обаче бъде приет ЗИССА, преминаването ще бъде изключително лесно, защото ще е базирано на отворени формати.

18. Въпрос на МДА: По какъв начин ще бъде извършено обучението и преквалификацията на служителите в ДА, за да може да работят със софтуер с отворен код? Кой щял да плати за това?
Отговор:

Обучението за работа с офис-пакета OpenOffice трае между 5 и 15 минути. То може да се извърши от всеки ИТ-специалист от съответните ИТ-отдели по министерства и ведомства. Но дори и това не е нужно, защото и в момента държавата плаща всяка година милиони долари на ЦАПК “Прогрес” за обучение. DELL е една от фирмите, които насърчават и разработват приложения под отворен код, следователно обучението може да продължи по стария договор с ЦАПК “Прогрес”, ако наистина МДА настоява да има плащане за нещо, което може да се извършва от всеки служител в съответните ИТ-дирекции на министерствата.

19. Твърдение на МДА: В момента в българската администрация около 10 % от използвания сървърен софтуер бил с отворен код. Това било, според МДА, показателно за пазарната ниша, която той можел да заеме в близко бъдеще, независимо от ниската си цена.
Факти:

А. Няма никакви конкретни данни за цитирания процент от министъра. Обратното - преглед на видимите сървъри показва, че 50 от 80 сървъра ползват или ОС, или уебсървъри, базирани на отворен код, или просто различни от Windows, а именно:

aeaf.minfin.government.bg - Linux, Apache
bepc.government.bg - FreeBSD, Apache
dhk.government.bg - Linux, Apache
ftp.bepc.government.bg - FreeBSD, Apache
panda.government.bg - Linux, Apache
ppr.government.bg - Linux, Apache
presscalendar.government.bg - Linux, Apache (web mail)
proxy.government.bg - HP-UX, Netscape-Enterprise /3.5.1
rop.government.bg - Linux, Apache
www.acc.government.bg - HP, Apache, Комисия за координация на работата по борба с корупцията (зам.- председател Д.Калчев)
www.adv.governmnet.bg - Linux, Apache (Агенция за държавни вземания)
www.archives.government.bg - Linux, Apache (ГУ на архивите)
www.bazi.government.bg - Linux, Apache
www.bl.government.bg - Linux, Apache (област Благоевград)
www.bulnao.government.bg - Linux, Apache (Сметна палата)
www.chm.moew.government.bg - Windows, Apache
www.cp.government.bg - Linux, Apache (ДА “Гражданска защита)
www.doe.government.bg - Solaris, Apache
www.gb.government.bg - HP-UX, Netscape
www.ipaei.government.bg - Linux, Apache
www.kj.government.bg - Linux, Apache (област Кърджали)
www.kn.government.bg - HP-UX, Netscape
www.md.government.bg - Linux, Apache (MО)
www.mh.government.bg - Windows2000, Apache
www.mi.government.bg - Linux, Apache
www.portal.government.bg - HP-UX, Apache
www.minedu.governmnet.bg - Windows2000, IIS
www.minfin.government.bg - Linux, Apache
www.moew.government.bg - FreeBSD, Apache
www.mrrb.government.bg - Linux, Apache
www.naas.government.bg - Linux, Apache (НС за съвети в земед.)
www.navet.government.bg - Linux, Apache (НА проф.образ. и обуч.)
www.ncaids.government.bg - Linux, Apache (Нац.к-т по СПИН)
www.nchi.government.bg - Linux, Apache (НЦ по здравна инф-я)
www.nchmen.government.bg - Solaris, Apache (НЦ хигиена, мед.еко.)
www.priv.government.bg - FreeBSD, Apache (АП)
www.sacp.government.bg - Linux, Apache (ДАЗакрила на децата)
www.sasm.government.bg - HP-UX, Apache (метрология)
www.seea.government.bg - Windows2000, Apache
www.sf.government.bg - HP-UX, Netscape
www.so.government.bg - HP-UX, Netscape
www.tax.government.bg - Linux, Apache
www.taxadmin.government.bg - Linux, Apache
www.travel.government.bg - Linux, Apache
www.velikden.government.bg - Solaris, Netscape
www.vn.government.bg - Linux, Apache
www.vt.government.bg - Linux, Apache
www.yambol.government.bg - Windows2000, Apache
www.government.bg - HP-UX, Apache
www2.minfin.government.bg - Linux, Apache

Уебсайтовете на НДСВ (www.ndsv.bg), СДС (www.sds.bg)и БСП (www.bsp.bg) са на Linux/Apache.

Народното събрание има 10 сървъра, като всичките ползват Apache, a 5 работят и под Linux.

Сайтът на Президента на Републиката работи под Linux/Apache.

Добре да се отбележи какво е положението при сериозния български бизнес, който трябва да работи нон-стоп, 24 часа в денонощието:

Цифрови системи (първият Интернет доставчик) - 15 сървъра, BSD Unix/Apache

Мобилтел: 23 сървъра, 20 с Linux/Apache, 3 с FreeBSD/Apache

SpectrumNet: 24 сървъра на Linux/FreeBSD/Apache

абв.бг: 36 сървъра, всички на Linux/Apache

Орбител: 40 сървъра на Linux/FreeBSD/Apache

БОЛ.БГ: 57 сървъра, изцяло на Linux/Apache, работещи без спиране от 1996 г. насам

dir.bg: изцяло на Linux/Apache

Или по света:

yahoo.com - Linux

google.com - Linux/GWS

kremlin.ru - Linux/Apache

Internet Society - Linux/Apache

По официални данни на Netcraft от общо 47 милиона уебсървъра по света 32 милиона ползват Apache, т.е. над 2/3, докато едва един на всеки пет сървъра ползва Майкрософтския Windows IIS. Българските и световни статистики опровергава категорично твърденията на МДА.

Нещо повече - фактът, че 2/3 от сървърите в администрацията са под Linux означава, че в администрацията - противно на мнението на МДА - работят достатъчно компетентни служители, запознати с работата на свободния софтуер.

Б.

Както изяснихме по-горе, в т. А, реалната пазарна ниша на свободния софтуер не е 10, а над 60%, ето защо тези 2/3 са наистина показателни! Ниската цена (по-точно фактът, че той е безплатен!) не е най-важният, нито е единственият аргумент за приемане на ЗИССА. Цитираното твърдение е идентично с твърдението на асоциацията на част от компютърните търговци, които не се занимават с разработване на собствени софтуерни решения, а с продажба на асмеблирани в България компютри на държавната администрация. В този смисъл министърът не защитава местната ИТ-индустрия, а интересите на една организация в частна полза.

20. Твърдение на МДА: Нямало нито една българска фирма, която да е преминала изцяло към софтуер с отворен код.
Факт: Това, ако използваме терминологията на министъра, “просто не е вярно”. Неясно е защо министърът иска непременно да има “българска фирма”, която да е преминала изцяло към свободен софтуер. Един добър пример за цяла организация, която е извършила това е Български хелзинкски комитет. Освен това от посочените по-горе примери се вижда, че не са много и министерствата, които да са преминали изцяло на частен софтуер. Т.е. твърдението е тенденциозно и подвеждащо. Да вземем за пример кметството на град Мюнхен, изцяло преминало на Linux SuSE (14,000 настолни компютри с Linux и OpenOffice), при това след търг, в който “Майкрософт” губи, независимо от предложеното намаление на цените си с 90%. Още едно доказателство, че не цената е важна, а независимостта от конкретен производител и повишената сигурност.
Впрочем, тъй като правителството се грижи за създаване на нормална среда за развитие на бизнеса, логичното би било не да чака от бизнеса да премине на свободен софтуер, а обратното - да създаде стимули и да даде добрия пример на миграция към по-добрите продукти, вместо да използва средствата на държавната принуда, за да подпомага бизнеса на една частна, при това чуждестранна компания.

21. Твърдение на МДА: организациите, пропагандиращи свободния код (няма такова понятие) не били представили на ИТ-изложенията работещ заместител на офис-компютър, подходящ за типовата дейност в администрацията.
Факти: редица организации използват точно такива компютри. Но дори и известни българи го правят - напр. бившия шеф на Валутния съвет Мартин Заимов работи под Linux. Същото прави и един от пионерите на Интернета у нас - секретарят на “Интернет общество” Димитър Ганчев. Председателят на “Интернет общество” пък ползва notebook с WindowsXP, OpenOffice и Mozilla (спестяване от над $ 500 за софтуер и десетки часове време за чистене на вирусите, които използват недостатъци на MS Internet Explorer). Народният представител д-р Стойчо Кацаров (ОДС) използва на своя notebook Linux.

22. Твърдение на МДА: Прякото налагане на отворен код в администрацията щяло да доведе до изключително сериозни сътресения в бюджета и до невъзможност администрацията да извършва дейността си.
Факти: Не става ясно защо намалените разходи от използване на свободния софтуер ще доведат до сериозни сътресения в бюджета. Нима в момента за софтуер се харчат стотици милиони, че тяхната внезапна поява обратно в бюджета ще доведе до сътресения? Що се отнася до твърденията за невъзможност на администрацията да си върши работата, то предвиденият преходен период от две години е напълно достатъчен, за да няма никакво нарушение в работата на администрацията. Служителите не се интересуват какъв софтуер ползват, стига той да им върши работа. Интерес от ползването на определен частен софтуер може да имат само онези държавни чиновници, които получават различни облаги от такова ползване.

В заключние МДА прилага 2 страници цитати от “книгата” на станалия печално известен “журналист и издател” Д. Божилов.
Като оставим настрана очевидното до момента, а именно, че министърът не е успял да даде ясни аргументи срещу ЗИССА, той очевидно е изпаднал до положението да се вкопчва като удавник за сламка и в най-странните аргументи. Твърденията на Божилов в книгата, за която всички в ИТ-бранша са наясно кой е финансирал и подкрепя, не заслужават сериозно разглеждане, но за пълнота на изложението, ще се спрем и на тях. Но не бива да се забравя, че въпросният “автор” обвини публично на 28.01. т.г. цялата висша администрация на Министерски съвет в корупция и далавери.

23. Твърдение на Д.Б.: Предпечатната подготовка е много по-евтина, когато се ползва комерсиален продукт.
Факт: Този случай би попаднал под условията на чл. 2 от ЗИССА. Но и колко са компютрите в администрацията, на които се извършва предпечатна подготовка? Няколко.

24. Твърдение на Д.Б.: Хората се подмамвали по безплатните обещания и затъвали бързо.
Факт: Както споменахме и по-горе това, че свободният софтуер е безплатен не е единственият и не е основният аргумент за използването му. Опитите да се използват такива аргументи демонстрират само в каква посока мислят противниците на ЗИССА - че става дума само за пари.

25. Твърдение на Д.Б.: Комерсиалните компании инвестирали свои пари в разработката на приложения и ги продавали на клиентите си, докато при отворения код би станало точно обратното - никой нямало да инвестира, за да прави нещо и след това да го продава.
Факт: Очевидна е неграмотността на автора, който не прави разлика между “свободен” и “безплатен” софтуер. Нещо повече, съществуват няколко типа софтуер: частен и платен (напр. MS Office), частен и безплатен (напр. MS Internet Explorer), свободен и платен (напр. дистрибуцията на SuSe Linux, каквато е инсталирана на над 14000 компютъра в администрацията на град Мюнхен, след търг, в който “Майкрософт” загуби), свободен и безплатен (Apache, OpenOffice, Mozilla), както и софтуер, който може да бъде лицензиран в различни комбинации (MySQL). Естествено, свободният софтуер не е задължително безплатен. Законопроектът не казва, че трябва да бъде безплатен. Поставянето на въпроса на плоскостта на платен-безплатен софтуер е не само погрешно и издаващо некомпетентност, то изобщо не стои на дневния ред на вносителите на ЗИССА. “Авторът” явно не знае или не иска да знае, че напротив - свободния софтуер не е безплатен. Цялата стр. 4 от становището на МДА е изградена на основата колко е лошо да се ползват безплатни продукти. Тъй като безспорно доказахме разликата между свободен и безплатен софтуер, тези “аргументи” на “автора” могат да минат в графата “несъстоятелни”.

26. Твърдение на Д.Б.: Когато електронното правителство било поело своите функции, ако се окаже, че е изградено на базата на Линукс и на отворен код, дори и да се види, че е неизгодно, то щяло да продължи да се развива в тази посока. Или пък щяло да премине на частен софтуер, но с невъобразими разходи.
Факт: Както и по-горе няма никакви факти в подкрепа на това твърдение. Обратното - не е поставен въпросът какво ще се случи и какви ще са разходите, ако електронното правителство се изгради на основата на частен софтуер, със затворени формати и невъзможност да се гарантира националната сигурност (виж и аргументите по-горе в т. II.8) Напротив, по-късното преминаване към отворени формати ще струва изключително скъпо на държавата.
Но това е важен въпрос: Използването на свободен софтуер и отворени формати в електронното правителство, където се търси ефективност, качество и сигурност. Независимостта от конкретен производител е водеща в организацията на всяко едно правителство, вкл. и на електронното. Прилагането на отворени формати и свободен софтуер само допринасят за доброто управление (good governance) и демократичността му. За създаването на добро електронно правителство е важно да се използва добра архитектура, която развиващите се страни трябва внимателно да използват, защото погрешният избор не може да се компенсира със средствата, с които разполагат по-богатите държави. Шведската Агенция за международно развитие препоръчва две действия за електронното правителство:

Създване на архитектура за електронното правителство, базирана на отворени стандарти. (Впрочем, такава е и препоръка на американското правителство - чрез офиса за федерална архитектура на бизнеса по линия на FirstGov). Такава архитектура ще позволи на свободния и частния софтуер да се конкурират на равни начала, за разлика от затворената архитектура, в която само един или двама производители ще контролират развитието на електронното правителство.
Създаване на законова рамка за даването на свободния софтуер на равен шанс за развитие.

Очевидно е за всеки непредубеден гражданин, че понастоящем правителството на РБългария толерира използването само на частен софтуер и навлизането на свободния софтуер сред сървърите и настолните компютри се извършва въпреки, а не благодарение на действията на правителството.

27. Твърдение на Д.Б.: Цялата държавна машина щяла да мине в електронен вид, ИТ щели да бъдат разход какъвто е днес “разход от типа на хартията и канцеларски разходи”... “Който успее да се уреди да застане на пътя на доставката на тези (ИТ) решения, ще има постоянен и доходен поръчител. При това той ще има и важното предимство трудно да може да бъде сменян”.
Коментар: Това твърдение е всъщност насочено в полза на свободния софтуер и срещу частния софтуер, за който е типично използването само на един производител за нуждите на електронното правителство, а следователно и на сегашната администрация. С тези свои думи, “авторът” на практика показва защо големи компании, чрез своите български филиали, дават мило и драго, за да не се случи преминаването към отворени формати и свободен софтуер, които ще ги принудят да намалят цените си, да повишават качеството на продуктите си и да водят нормална търговска политика. Тъй като нашето правителство се е ангажирало до този момент към използване на частен софтуер, при това както доказахме по-горе при крайно неизгодни условия и без право на ползване на нови версии на софтуерните продукти, очевидно ЗИССА идва точно навреме, за да сложи край на безконтролното харчене на средства и “уреждането на една компания по пътя на доставката на ИТ-решенията”.

Отварянето на форматите и стандартите, използването на свободен софтуер ще предотврати опасността от заставането на една фирма на входа и на изхода на електронното правителство. Защото тази фирма ще предоставя не само софтуера за държавната администрация. Както стана известно в цял свят чрез International Herald Tribune и New York Times, порталът на българското електронно правителство в момента (разработка на ЦАПК “Прогрес” и “Майкрософт България”) изисква крайният потребител, гражданинът, да има задължително инсталиран MS Windows2000 или MS WindowsXP, ако иска да ползва услугите на електронното правителство. Ето, точно за такава опасност пише и “журналистът” Божилов. Но не е съобразил, че думите му удрят по въпросните ЦАПК и “Майкрософт” и по тяхната политика в България. Всъщност именно тази политика, на такъв ранен етап от развитието на електронното правителство трябва да подпомогне депутатите в приемането на законопроекта за използвана на свободен софтуер в администрацията.

В заключение, смятаме, че както нашите критични бележки, така и становищата, които се получават от чужбина (т.напр. това на Робърт Хорвиц /ще бъде публикувано в portal.bg на 09.02.2004 г. - б.р/) са насочени в подкрепа на законопроекта и срещу некомпетентните мнения, които двамата министри са подписали, надяваме се - предоверявайки се на своите експерти и на експертите с частни интереси в областта на електронното правителство.

(CC) Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат да се използват при условията на Криейтив комънс. Прочетете лиценза за повече информация.

За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив

Към главната страница


Weather Forecast

| | | | |

veni.com
mitko.com