от Светослав Метанов*

Уж бяхме нация техническа, уж сме измислили компютъра, уж родните хакери били най-можещи и знаещи... Всичко това са митове, които принадлежат на миналото и трябва да бъдат забравени час no-скоро. Българинът вече не може да трупа национална гордост на тема високи технологии. Такова животно у нас няма. По-добре е да се тупаме в гърдите пред света с хубаво вино и сирене, отколкото с интелектуален потенциал в хай-тека.

България е информационното гето на Европа и оазис за ниските технологии. Страната ни е на последно място на Стария континент по информационни и комуникационни технологии, показва публикуваното наскоро в Брюксел изследване "е-Европа".

Освен България в последната група държави по развитие на хай-тека влизат още Турция, Литва, Унгария. На предпоследното място е Румъния, редом с която чакаме членство в Евросъюза. Това обаче въобще не е успокояващо, защото разликата между двете държави е от земята до небето.

Кога ще ги стигнем румънците?

През последните 2-3 години северната ни съседка успя на практика да превърне информационните технологии в приоритет. И вече започва да прибира "реколтата".

За 2002 година износът на софтуер и хардуер от Румъния е на стойност над 1.5 млрд. долара. За м. г. е около 2 млрд. долара. В същото време според престижната класация на издателство Ай Ди Джи експортът на хай-тек продукция от България за м. г. е за 67,1 млн. лева. Това число, колкото и позорно да е, представлява 55% увеличение спрямо 2002 г.

Трагичното е точно какво сме изнесли. На първите места сред износителите са фирми, произвеждащи касови апарати или сглобяващи китайски телевизори. Номер едно е "Датекс" с износ за 27,2 млн. лева, втори са "Дейзи технолъджи" - с 6.6 млн. лв., а трети са "К&К електроникс" с 5,2 млн. лева. Като капак на четвърто място е Интернет компанията "Орбител" с 3,7 млн. лева приходи от международни телефонни разговори през глобалната мрежа. Така че доколко в случая става въпрос за информационни технологии е малко спорно.

За останалите износители в сектора остават само незначителни трохи. Софтуерът просто липсва.

Общите приходи от разработка на компютърни програми у нас за 2003 г. са на стойност от едва 32,7 млн. лева. Пазарът за този софтуер е предимно вътре в страната, докато износът му е no-скоро екзотика, отколкото правило.

Като изключения все пак могат да се посочат фирми като "Сирма груп", "Фадата" и "Немечек". Износът на софтуер на всяка една от тези компании обаче е под 2 млн. лева. Като цяло спрямо 2002 г. производството на български профами е спаднало с 9%.

Какво ни различава толкова много от Румъния?

Букурещ наистина превърна информационните технологии в приоритет за разлика от България.

Румънците освободиха програмистите от данък общ доход. По този начин те прекъснаха до голяма степен изтичането на мозъци, легализираха укриваните по-рано високи доходи на компютърните специалисти, което пък доведе до по-високи вноски за социално осигуряване.

Още през 2001 г. румънското правителство отдели 260 млн. долара за компютризация на училищата в страната. С парите бяха купени 500 000 компютри за гимназиите и техникумите в страната.

Проектите в областта на информационните технологии се ползват с институционална подкрепа. Като следствие от това най-големите софтуерни компании започнаха сериозен бизнес в северната съседка. В момента големи развойни офиси там имат "Майкрософт", Ай Би Ем и "Оракъл".

Освен това рязко бяха увеличени местата за компютърни специалисти в румънските ВУЗ-ове. В момента от тях излизат над 5000 програмисти на година. Това е 10 пъти повече от кадрите на факултет "Математика и информатика" в Софийския университет.

Независимо че "произвежда" голямо количество IT-специалисти, Румъния внася такива и от чужбина - предимно от съседна Молдова и Индия.

Защо загива хай-текът у нас

По всичко личи, че България все повече затъва в информационното гето. Държавната администрация развива само проекти, свързани с лични интереси, твърди шефът на Интернет общество Вени Марковски. И като доказателство добавя, че дори авторитетни издания като "Хералд трибюн" и "Ню Йорк таймс" писаха за съмнителни игри при доставката на софтуер от "Майкрософт" за българското правителство.

Всъщност покупката на "МС Офис" и "Уиндоус" е може би единственият принос на държавната ни администрация за развитието на информационните технологии у нас. Почти нищо от правителствената профама за управление от 2001 г. не е изпълнено. Какво се предвиждаше там:

Обещание 1: Развитие на информационните технологии и създаване на конкурентна и експортно ориентирана софтуерна индустрия.

Резултат: Нещо, което явно не се е случило, като се имат предвид данните за българския износ.

Обещание 2: Запазване и развитие на българския интелектуален потенциал.

Резултат: От България продължават да изтичат мозъци, а за създаването на нови не се прави нищо.

Обещание 3: Привличане на инвеститори с традиции и добра репутация в сектора.

Резултат: Нито един такъв не е дошъл през последните З години.

Обещание 4: Насърчаване на малкия и средния бизнес в сектора.

Резултат: Производството на софтуер намалява.

Обещание 5: Издаване на трети GSM лиценз.

Резултат: Издадоха го с мъка, но Върховният административен съд спря изпълнението му заради съмнения около неговата законност.

Обещание 6: Приемане на закона за високотехнологичните паркове или група закони, дефиниращи комплекс от облекчения и ангажименти на държавата към сектора.

Резултат: Законопроектът за хай-тек парковете едва сега влезе за одобрение в правителството. Докато бъде гласуван от парламента, ще минат още много месеци.

Обещание 7: Създаване на инвестиционен фонд с държавно участие и с привличане на международни финансови инвеститори, който да стане ядрото на технологичните паркове.

Резултат: Няма такъв фонд. За сметка на това преди седмица вицепремиерът Лидия Шулева прокара в Министерския съвет иновационна стратегия. Идеята е да се стимулират връзките между науката и бизнеса, като се финансира разработването на нови продукти, особено във високите технологии. За целта се прави специален държавен фонд с 5 млн. лв. догодина. През 2007 г. парите ще станат 13 млн. лв.

Обещание 8: Предоставяне на единен пакет услуги (телевизия, телефон, Интернет).

Резултат: Подобна услуга все още е непозната в България.

Всичко това ни обрича да си стоим в гетото.

* - в. "Труд" 26 август 2004 , 18 стр.

Допълнителни материали по темата, добре развита в Portal.bg през последните 3 години:

27.02.2002 г.: Българското правителство изпусна златен шанс в областта на информационните технологии
12.11.2002 г.: Управляващите са в неведение по регионалните проекти за е-правителство
23.11.2002 г.: България изостава с пет години от Румъния по пътя си за членство в Европейския съюз
19.03.2003 г.: Назад сме и от Румъния по потенциал за развитие на IT
24.07.2003 г.: Депутати: IT секторът е спасението ни от корупцията
10.02.2004 г.: Некомпетентност струи от рекламирания по ТВ правителствен портал
22.04.2004 г.: еСтония - начело на Интернет-революцията
01.06.2004 г.: Имаме повече MS академии от Франция