от Петко Дурмана, "Интерспейс"

Какво може да направи една малка страна с богато и тежко минало, но бедно и не по-леко настояще, за да намери своето място в глобалната икономика?
И то ако на границата й съвсем доскоро се е водила война и тя продължава да носи последствията на дългосрочно икономическо ембарго?
Ако няма природни ресурси, но има красива природа и гостоприемно население?
Ако е все още силно зависима от бившия си “голям брат” Русия, но става все по-зависима от новия си такъв - Съединените Американски Щати?
Ако на база на историческото си и културно минало тази страна смята, че мястото й е в Европа, но упорито е поставяна от същата тази Еропа в изолиран геополитически регион заедно със съседите си?
И накрая, ако всеки един млад и/или образован гражданин мечтае да имигрира?

Ще побързам да поправя всички, които грешно са помислили че говоря за България... Става въпрос за Армения – страна, която макар да е доста отдалечена, има повече отколкото бихме допуснали, общи неща в миналото и в настоящето си с България.

И едно от многото общи неща е, че ICT (Information and Communication Technologies) и в двете страни е обявен като приоритетен отрасъл от правителството. Затова ще разкажа за подхода на Армения, като се надявам че той може да бъде интересен и полезен за управляващите IT бизнеса и политиката на България...

Подходът на Армения е да използва максимално предимствата на софтуера с отворен код (Open Source Software) за изграждане на e-Business, e-Government, e-Development, e-Learning. И този подход бе представен на Форума за Информационни Технологии, проведен на 28, 29 и 30-ти Юни в хотел Marriot в Ереван, под егидата на Президента на Армения и съдържащ два основни компонента: Европейска конференция за Отворен код и Инвестиционна конференция.

Форумът за Информационни Технологии бе организиран от: Enterprise Incubator Foundation, Агенция на арменското правителство за развитие и популяризиране на технологично базираните бизнеси в Армения, създадена в рамките на “Enterprise Incubator” на Световната банка, The Armenian High Tech Concil of America - организация, обединяваща арменската диаспора в Съединените щати и по-специално IT-специалистите, с цел подпомагане и лобиране развитието на ICT в Армения, The Union of IT Enterprices, асоциация на технологичните компании в Армения, Институт "Отворено общество", организация подкрепяща развитието на централноазиатските (бившите съветски) републики и въвлечена в развитието на софтуера с отворен код и по-специално, използването му в неправителствения (NGO) сектор.
Нужно е да спомена също, че в Армения с помощта на Американското правителство (USAID), Световната банка, Програмата за развитие на Обединените Нации (UNDP) и разбира се Арменското правителство са стартирани многобройни инициативи, като крайната им цел е реализиране на амбициозната програма “Armenia 2020”.

Ще дам няколко примера, представени на Форума за Информационни Технологии за изключителната прагматичност и иновативност на модела, избран от Армения за развитие на IT сектора чрез използване на отворен код:
След като е набелязана целта – развитие на IT индустрията е направено цялостно проучване на моментното й състоянието, потенциала за развитие и образователната система в страната. Анализиран е опита на три примерни държави развиващи аутсорсинг на софтуер: Индия, Ирландия и Израел. На база на техните модели е потърсена ниша, която освен че е незаета трябва и да дава переспектива за развитие на локалните софтуерни компании.
В Армения, напр., спрямо Индия има малко програмисти, спрямо Ирландия няма английски говореща ръботна ръка и няма голям вътрешен инвеститор в развитието на специфични решения, каквито са военните и силите на сигурността в Израел. От друга страна на Армения предстоят преговори със Световната Търговска Организация (WTO) и Европейския Съюз за членство. Това, на база опита на Източноевропейските страни означава, че правителството на страната ще бъде принудено да създаде административни мерки срещу използване на пиратски софтуер в държавния и частния сектор и администрацията ще трябва да инвестира много пари за легализиране на софтуера, който използва.
И точно тук е избран изпреварващ ход и ще бъде заложено на използване на софтуер с отворен код като от една страна парите, които администрацията би трябвало да заплати за легализация на софтуер ще останат в страната и могат да бъдат инвестирани в местната софтуерна индустрия. От друга страна решенията, които ще бъдат разработени могат да бъдат продавани впоследствие под формата на експертиза както на Европейските страни, така и на други страни в преход. И понеже софтуера с отворен код има друг бизнес модел и дори друг модел на разработване, организаторите на събитието бяха поканили лектори от маркетинговите отдели на големи фирми, разработващи софтуер с отворен код като Novel и проектни мениджъри на големи проекти като PostgreSQL.

Аз бях поканен, като един от основните лектори в панела за отворен код за да представя проекта “Софтуер с отворен код за неправителствените организации в България”, осъщестяван съвместно от Център за култура и дебат “Червената къща” и Център за медийни изкуства “Интерспейс”. И разбира се причините които ни накараха да стартираме този проект – изключително агресивната кампания на българското правителството за легализиране на софтуера (предимно на Майкрософт) използван в страната и невъзможността на неправителствения сектор в България да си закупи бизнес софтуер, необходим за съществуване и нормална работа.

Въпросната конференция, както и уникалния подход на Армения могат да бъдат пример за страни като България, как могат максимално да бъдат използвани всички вътрешни и външни ресурси за развитието на IT сектора. Формулата е в максималното усвояване на всички външни финансови източници и фондове, недопускане изтичането на финансови ресурси от страната, бързи и адекватни инвестиции в образователната система, въвличане на частния IT сектор в страната и на диаспората по света, вече ангажирана в глобалната IT индустрия.
И всичко това на база на отворения код и най-новите тенденции в разработването и дистрибуцията на софтуер.

И ако финалът на красивата IT приказка за Армения и отворения код остава отворен, можем само да гадаем къде би била България през 2020 година и дали няма да внасяме решения именно от Армения, ако този финал е успешен?