|
IT приказката за Армения и за отворения код (7-7-2004)
от Петко Дурмана, "Интерспейс"
Какво може да направи една малка страна с богато и тежко минало, но бедно и не по-леко настояще, за да намери своето място в глобалната икономика?
И то ако на границата й съвсем доскоро се е водила война и тя продължава да носи последствията на дългосрочно икономическо ембарго?
Ако няма природни ресурси, но има красива природа и гостоприемно население?
Ако е все още силно зависима от бившия си “голям брат” Русия, но става все по-зависима от новия си такъв - Съединените Американски Щати?
Ако на база на историческото си и културно минало тази страна смята, че мястото й е в Европа, но упорито е поставяна от същата тази Еропа в изолиран геополитически регион заедно със съседите си?
И накрая, ако всеки един млад и/или образован гражданин мечтае да имигрира?
Ще побързам да поправя всички, които грешно са помислили че говоря за България... Става въпрос за Армения – страна, която макар да е доста отдалечена, има повече отколкото бихме допуснали, общи неща в миналото и в настоящето си с България.
И едно от многото общи неща е, че ICT (Information and Communication Technologies) и в двете страни е обявен като приоритетен отрасъл от правителството.
Затова ще разкажа за подхода на Армения, като се надявам че той може да бъде интересен и полезен за управляващите IT бизнеса и политиката на България...
Подходът на Армения е да използва максимално предимствата на софтуера с отворен код (Open Source Software) за изграждане на e-Business, e-Government, e-Development, e-Learning. И този подход бе представен на Форума за Информационни Технологии, проведен на 28, 29 и 30-ти Юни в хотел Marriot в Ереван, под егидата на Президента на Армения и съдържащ два основни компонента: Европейска конференция за Отворен код и Инвестиционна конференция.
Форумът за Информационни Технологии бе организиран от:
Enterprise Incubator Foundation, Агенция на арменското правителство за развитие и популяризиране на технологично базираните бизнеси в Армения, създадена в рамките на “Enterprise Incubator” на Световната банка, The Armenian High Tech Concil of America - организация, обединяваща арменската диаспора в Съединените щати и по-специално IT-специалистите, с цел подпомагане и лобиране развитието на ICT в Армения, The Union of IT Enterprices, асоциация на технологичните компании в Армения, Институт "Отворено общество", организация подкрепяща развитието на централноазиатските (бившите съветски) републики и въвлечена в развитието на софтуера с отворен код и по-специално, използването му в неправителствения (NGO) сектор.
Нужно е да спомена също, че в Армения с помощта на Американското правителство (USAID), Световната банка, Програмата за развитие на Обединените Нации (UNDP) и разбира се Арменското правителство са стартирани многобройни инициативи, като крайната им цел е реализиране на амбициозната програма “Armenia 2020”.
Ще дам няколко примера, представени на Форума за Информационни Технологии за изключителната прагматичност и иновативност на модела, избран от Армения за развитие на IT сектора чрез използване на отворен код:
След като е набелязана целта – развитие на IT индустрията е направено цялостно проучване на моментното й състоянието, потенциала за развитие и образователната система в страната. Анализиран е опита на три примерни държави развиващи аутсорсинг на софтуер: Индия, Ирландия и Израел. На база на техните модели е потърсена ниша, която освен че е незаета трябва и да дава переспектива за развитие на локалните софтуерни компании.
В Армения, напр., спрямо Индия има малко програмисти, спрямо Ирландия няма английски говореща ръботна ръка и няма голям вътрешен инвеститор в развитието на специфични решения, каквито са военните и силите на сигурността в Израел. От друга страна на Армения предстоят преговори със Световната Търговска Организация (WTO) и Европейския Съюз за членство. Това, на база опита на Източноевропейските страни означава, че правителството на страната ще бъде принудено да създаде административни мерки срещу използване на пиратски софтуер в държавния и частния сектор и администрацията ще трябва да инвестира много пари за легализиране на софтуера, който използва.
И точно тук е избран изпреварващ ход и ще бъде заложено на използване на софтуер с отворен код като от една страна парите, които администрацията би трябвало да заплати за легализация на софтуер ще останат в страната и могат да бъдат инвестирани в местната софтуерна индустрия. От друга страна решенията, които ще бъдат разработени могат да бъдат продавани впоследствие под формата на експертиза както на Европейските страни, така и на други страни в преход. И понеже софтуера с отворен код има друг бизнес модел и дори друг модел на разработване, организаторите на събитието бяха поканили лектори от маркетинговите отдели на големи фирми, разработващи софтуер с отворен код като Novel и проектни мениджъри на големи проекти като PostgreSQL.
Аз бях поканен, като един от основните лектори в панела за отворен код за да представя проекта “Софтуер с отворен код за неправителствените организации в България”, осъщестяван съвместно от Център за култура и дебат “Червената къща” и Център за медийни изкуства “Интерспейс”. И разбира се причините които ни накараха да стартираме този проект – изключително агресивната кампания на българското правителството за легализиране на софтуера (предимно на Майкрософт) използван в страната и невъзможността на неправителствения сектор в България да си закупи бизнес софтуер, необходим за съществуване и нормална работа.
Въпросната конференция, както и уникалния подход на Армения могат да бъдат пример за страни като България, как могат максимално да бъдат използвани всички вътрешни и външни ресурси за развитието на IT сектора. Формулата е в максималното усвояване на всички външни финансови източници и фондове, недопускане изтичането на финансови ресурси от страната, бързи и адекватни инвестиции в образователната система, въвличане на частния IT сектор в страната и на диаспората по света, вече ангажирана в глобалната IT индустрия.
И всичко това на база на отворения код и най-новите тенденции в разработването и дистрибуцията на софтуер.
И ако финалът на красивата IT приказка за Армения и отворения код остава отворен, можем само да гадаем къде би била България през 2020 година и дали няма да внасяме решения именно от Армения, ако този финал е успешен?
(CC)
Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат
да се използват при условията на Криейтив комънс.
Прочетете лиценза за повече информация.
За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив
Към главната страница
|
|
|