екип от “Интернет общество – България”*

През месец август излезе проучване на Европейската комисия по програмата еЕвропа (електронна Европа), което изследва степента на изравняване на новите държави членки и на страните кандидатки за членство в ЕС с европейските стандарти за информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Според него България се намира на 5-о място в 4-та група. Лошото в новината е, че от една страна това е последната група, т.е. ние сме последни сред най-изостаналите. Другият неприятен за България факт е, че в нашата група са страни като Унгария, Литва, Румъния и Турция – които изпреварват значително както в икономическо, така и в политическо развитие България по пътя към Информационното общество. Всъщност, ако не беше политически коректното поведение на Брюксел, България щеше да е на първо място, но в 5-а група – където щяхме да сме сами. Защото в 4-та група са включени страните, които имат нужда от значително развитие на ИКТ, преди да се доближат до средното европейско ниво. А ние имаме нужда от значително развитие на ИКТ, преди да се доближим до най-ниското европейско ниво. Всъщност България се е превърнала в мерило за... изостаналост.

Въпросът е: защо сме на това последно място и защо се превърнахме в информационното гето на ЕС? И понеже поставен така този критичен въпрос ще породи “естествена” реакция, следва да подчертаем, че тя няма да е толкова естествена. Хората, които защитават държавната политика в областта на ИКТ са принудени да я подкрепят от нуждата да издържат фирмите и себе си, защото повечето от тях разчитат на държавните поръчки по ЗОП, за да преживяват. Т.е. чуете ли критика на този кратък анализ, вгледайте се добре в мотивите на криткуващите ни.

Експертите, които четат внимателно правителствените документи, дават два от най-фрапиращите случаи – в МОН и в Министерски съвет (МС) като примери на безхаберно и създаващо корупция харчене на пари, които ако бяха инвестирани правилно в развитие на електронното правителство, биха поставили България днес значително по-напред в класацията. .

Според плана за реализация на стратегията за електронно правителство, за реализирането му са необходими 116 млн.лв. МОН настоява за още почти 168 млн.лв. за компютъризация на училищата.
Откъде идват тези числа? Защо са толкова големи?
МОН предвижда 102 млн.лв. за компютри и още 45 млн.лв. за софтуер, от които 1,5** млн.лв за лицензиране на Microsoft Windows и Microsoft Office . МС вече плати 36 млн.лв. на “Майкрософт” само за правото да ползва в продължение на 3 години на 30000 компютъра софтуера WindowsXP и OfficeXP. 3-годишният наемен период изтича скоро и ще бъде подновен, при това не за 30,000, а за 40,000 компютри. Т.е. за новия договор ще отидат още 48 млн.лв. Т.е. за 4 години МС харчи 84 млн.лв. само за софтуер от “Майкрософт”, при това купен чрез посредник, а не направо – вероятно, за да е по-скъпо. Като добавим към тях и исканите от МОН пари, България изсипва в касите на “Майкрософт” почти 135 млн.лв. Със 135 млн.лв. може да се купят около 200,000 компютри – повече, отколкото има в момента в цялата държавна администрация и всички училища.
Трябва да опровергаем и още един мит – че сегашното правителство купува софтуер, за да бъдем изкарани от някакъв прословут “черен списък”, в който са държави, ползващи нелегален софтуер. Първо, в този списък, при това в по-тежката от България група, е целият Европейски съюз. Т.е. и да не сме в него днес, след 3 години ще станем – по силата на членство в ЕС. Но има още нещо, по-важно, всички отношения на държавата с “Майкрософт” бяха уредени още от предишното правителство и към 17.06.2001 г в държавната администрация нямаше нито един компютър с незаконно копие на MS Windows или MS Office. За целта през 1999 г. правителството закупи (да се направи разлика с наемането, което се осъществява сега!) от дистрибутора на “Майкрософт” - фирма “Акт Софт” всичкия необходим софтуер, за който даде над $ 15 милиона. След тази година в сила бе ЗОП, по който се купуваха компютри с инсталирани MS Windows и MS Office. Изводът се натрапва от само себе си: сегашното правителство вместо да купи е наело, и вместо нужен е взело абсолютно ненужен софтуер, защото всичкият софтуер от “Майкрософт” в администрацията е бил легален.

Да се спрем на още един аспект на нашето електронно правителство: то не само ползва изключително софтуера на “Майкрософт”. То кара насила всеки желаещ да ползва услугите му, да си купи софтуер също от “Майкрософт”. Как става това ли? Много е лесно: през лятото на 2003 г. Министерски съвет кани големите фирми в бранша, между които HP, IBM, Oracle, Sybase на срещи с молба да “демонстрират възможностите за решаване на чисто технологични и организационни задачи, които си поставя електронното правителство”. Вместо да се изчака тези световнопризнати фирми в областта на ИТ да предложат решения, базирани на отворени стандарти, изневиделица през септември се открива правителствения електронен портал, осъществен в секретност от частните търговски дружества “Майкрософт – България” ЕООД и посредника по договора за наем на 30-те хиляди пакет софтуера с МС – ЦАПК “Прогрес” (egateway.government.bg). Те го правят “без пари”, притиснати от реалната конкуренция – в съкратени срокове, но с някои “дребни” недостатъци. Например: порталът не може да се използва, ако потребителите нямат на компютрите си софтуер... от “Майкрософт”. Можем да се твърди, че ако МС беше използвал някое от решенията на другите световни компании, това изискване нямаше да съществува. Но след като “Майкрософт” и техния посредник в гешефтите с правителството правят портала, естествено е, че ще го реализират с цел още по-големи печалби.

Според говорител от “Майкрософт”, договорът с нашето правителство е бил сключен с големи отстъпки за българската страна.
Да видим: постигнатата цена за наем на софтуера е около $ 450 на компютър при 30,000 компютри. Веднага след изборите през 2001 г. БАИТ подписва меморандум с “Майкрософт”, според който цената за наем на същия софтуер е $ 225 – или два пъти по-малко при 25 (двадесет и пет!) компютри. Т.е. за 1000 пъти по-малко компютри, цената е 2 пъти по-ниска. Ето, това е наистина голяма отстъпка! Интересно колко ниска цена биха постигнали от БАИТ, ако те преговаряха с “Майкрософт” за доставка на софтуера за МС? И още по-интересно е защо тази именуваща се “най-голяма” асоциация не е протестирала срещу сключения договор между МС и “Майкрософт”? Защото се страхуват за резултатите от следващия търг по ЗОП, естествено.
Тогава защо се налага правителството да плаща повече, отколкото е нужно? Къде и как се разпределят комисионните едва ли ще стане известно, но е сигурно, че между дадените “големи отстъпки” и платените големи суми има сериозна разлика – както вече установихме най-малко двойна.

Вторият фрапиращ случай бе в МОН. Само благодарение на Софийска градска прокуратура бе спряна сделката, която бившият министър Вл. Атанасов (сега посланик!) и Бил Гейтс бяха уговорили. Според нея МОН трябваше да наеме за срок от 3 години 35,000 софтуерни пакети по добре познатата схема. След сигнал на “Интернет общество” до НслС и последваща проверка на СГС, бройката бе намалена на 18,000. Но въпреки това в МОН дълго време не се намира желаещ да подпише договора с “Майкрософт”, може би защото съзнават, че така ще извършат престъпление.

Ето как се харчат парите за електронното правителство, а поради посочените по-горе причини нито една от фирмите в компютърния бранш не смее да се обади срещу подобни безмислени харчове.

Нека видим защо са безмислени:
През месец юли 2003 г. в Италия по време на среща на ЕК и кандидатките за членство в ЕС, министър Калчев е подписал Декларация на министрите, според която се е задължил да предефинира системите в администрацията така, че да използват отворени стандарти, а и да участва в обмена на информация за използване на софтуер с отворен код. Без съмнение подписът на министъра ангажира цялата администрация. Ако МС беше решил да използва вместо MS Office безплатният и аналогичен софтуер – OpenOffice, държавата щеше да си спести около 100 млн.лв. А ако беше решил да използва Linux или друга безплатна операционна система вместо MS Windows, спестените пари щяха да са 131 млн.лв.
Толкова по-голямо е учудването на случайно попаднал посетител на сайта на М-во на транспорта и съобщенията, който реши да се възползва от рекламираната от Николай Василев възможност да общува с МТС по електронен път. Оказва се, че за да стане това, гражданинът трябва да разполага с... Microsoft Word версия ХР!? Тя, разбира се, използва затворени стандарти и не е изградена на основата на софтуер с отворен код. Както виждаме, не само електронният портал, изграден от частни фирми, но и МТС дискриминира потребителите. Интересно дали Николай Василев е знаел какво рекламира и колко струва на гражданите неговото (не)знание.

Провалът на електронното правителство, базирано на технологии и изградено от частни фирми “без пари”, си личи най-ясно от публикуваните данни, че до този момент нито един гражданин не се е възползвал от първата услуга, предоставена чрез електронния портал – смяна на постоянен адрес, макар че около 360,000 души са го направили “на крак”, в общината. От 90,000 фирми, само 170 използват възможността да предоставят ДДС-данни чрез Интернет. Никой не може да отрече, че причината за липсата на потребителски интерес е именно фактът, че хората не могат да използват услугите, без първо да инвестират над 1100 лева в софтуер от “Майкрософт”.

Според последното проучване на “Маркет тест” 26,1% от населението между 15 и 69 годишна възраст ползва Интернет. Това противоречи на изказванията на министрите, че електронното правителство не работело, защото само “15-16 % имали достъп до Интернет”. Не е случайно, че данните умишлено се занижават от правителството, защото в противен случай немощността на електронния портал, базиран на технологиите на “Майкрософт” ще лъсне с още по-голяма сила.

Провалът е още по-болезнен, ако припомним какво е написал министър-председателят Симеон Сакскобургготски на 09.02.2002 г. в тази връзка: “Електронното правителство е еднаква възможност за всички да имат достъп до услугите, да се избегне бюрокрацията и да се създаде среда без корупция.”

Две години по-късно и след поредица критики от страна на ЕК, вкл. и дипломатичния доклад, обелязващ последното място на България по отношение на развитие на ИКТ става безпощадно ясно – думите на премиера са останали без отзвук. Българското електронно правителство: